Спираща дъха драма за финал на най-вълнуващия турнир Шестте нации

Англия беше на крачка от това драматично да провали празненството на Франция в Шестте нации в Париж, но Тома Рамос реализира далечна "дузпа" след изтичането на редовното време, за да донесе изключителна победа с 48:46 и титлата за "петлите".

Ирландия, която по-рано през деня победи Шотландия, наблюдаваше случващото се от Дъблин, виждайки как титлата им се изплъзва в последното действие на едно от най-вълнуващите издания на най-стария международен турнир в ръгбито.

Есето на Томи Фрийман в 77-ата минута изглеждаше, че ще донесе изненадваща победа на Англия — а той и съотборникът му от Нортхемптън Хенри Полок дори отпразнуваха попадението пред френските фенове. Но „петлите“ (Les Bleus) си върнаха владението след подновяването на играта и — точно както в този мач в Лион преди две години — последната дума беше на Рамос.

Англия влезе в мача след разочароващи загуби срещу Шотландия, Ирландия и Италия, но този път се преобрази, играейки с енергия и въображение, които липсваха през по-голямата част от кампанията им, посочва "Би Би Си".

Тежкото поражение, което удължи серията им без победа до четири мача, е малка награда за представянето им, но великолепната игра е своеобразен вот на доверие от играчите към треньора Стив Бортуик.

Докато Франция празнуваше третата си титла в Шестте нации за последните пет години, играчите на Англия гледаха със съзнанието, че техните надежди за титлата са приключили много по-рано.

Поражението завършва най-лошата кампания на Англия в историята на Шестте нации, само с една победа от пет мача. Дори преди разширяването на турнира през 2000 г., Англия е губила четири мача в едно издание само два пъти – през 1972 и 1976 г.

Отборът на Бортуик завърши пети в класирането за 2026 г., изравнявайки най-слабите си резултати от 2018 и 2021 година.

Това представяне обаче — срещу един от най-талантливите отбори в света — ще бъде първият аргумент, който Бортуик ще използва в разговорите си с ръководството на Rugby Football Union.

Летният блок от мачове, който може в крайна сметка да реши бъдещето му, започва на 4 юли срещу световния шампион Южна Африка, след което следват срещи срещу Фиджи и Аржентина през следващите седмици.

След зрелищна церемония преди мача – с ездачи на коне, пиротехника и лазерни прожекции – двата отбора предложиха изключителен и драматичен двубой, достоен за всяка епоха от тяхното 120-годишно съперничество.

Луи Биел-Биаре, светкавично бързото крило на Франция, наказа Англия два пъти само за първите 12 минути със свои характерни есета. 22-годишният играч, който вече е отбелязвал в 10 поредни мача от Шестте нации, се възползва от перфектно премерени ритници на Тома Рамос и плеймейкъра Матийо Жалбер, докато защитата на Англия беше примамена напред и остави пространство в дълбочина.

Англия успя да върне едно попадение между тези два удара, след като Фин Смит и Елиът Дейли – същата двойка, която комбинира за победното есе на Туикенъм миналата година – изведоха Том Роубък в ъгъла. След като Кейдън Мърли се възползва от грешка в дълбочина на Тео Атисогбе и намали изоставането на домакините до 14-10, Оли Чесъм отбеляза след мощен 20-метров мол, в който участваха 13 играчи, пробил напред по терена.

Част от феновете на Англия запяха „Swing low, sweet chariot“, когато резултатът стана 17-17, а двата отбора продължиха да си разменят точки с почти баскетболна честота. Алекс Коулс вкара есе по т.нар. „сляпа страна“, за да изведе Англия напред, а дузпа на Фин Смит увеличи преднината на гостите до 27-17.

Точно преди края на първото полувреме обаче дойдоха две ключови решения. Франция избра да рита към ъгъла и след последвалото вкарване от тъч съдията Ника Амашукели отсъди, че Елис Гендж е съборил френския мол. Пропът беше изпратен в наказателната зона, а Франция получи наказателно есе. Лошата дисциплина е белязала кампанията на Англия – единствено Италия през 2002 г. е събрала повече картони в едно издание на Шестте нации.

Щабът на Англия беше силно недоволен от решението, докато отборът се прибираше в съблекалнята, а началото на второто полувреме показа защо. Докато Гендж беше извън игра и Англия беше с 14-тима души, Франция се възползва максимално.

Само 90 секунди след подновяването Биел-Биаре оформи хеттрик, а малко по-късно френският пакет спечели дузпа при първото меле без Гендж. Атисогбе също се разписа и Франция поведе с 38-27.

В този момент изглеждаше, че мачът се изплъзва от Англия, но устойчивостта и моментите на опортюнизъм ги върнаха в играта.

Чесъм пресече пас на Жалбер и пробяга дълга дистанция за есе. С влизането от пейката на Люк Коуън-Дики и Джак ван Портвлит играта на Англия получи нова енергия, а друг резерв – Маркус Смит – премина покрай Демба Бамба и върна Англия напред при 39-38, при оставащи 25 минути.

Биел-Биаре добави четвъртото си есе в мача и деветото в турнира, но обрати продължиха да се случват. Бамба беше изпратен в наказателната зона, а Фрийман отбеляза есе, което смълча „Стад дьо Франс“.

Две минути преди края Чесъм овладя подновяването, Ван Портвлит изрита дълго напред, но Жалбер сътвори още един момент на магия, пробивайки преследването и връщайки Англия назад в собствената ѝ половина.

След това съдията отсъди висок удар, като на големите екрани на стадиона не беше показано повторение, което позволи на Рамос да излезе напред и да донесе славата на Франция с последния удар в мача.

Следвай ни: