Ще помогне ли на атаката на Левски левичарят от Осиек?

Марко Дуганджич е най-новото попълнение на Левски в преследване на титлата от страна на “сините”. Опитният хърватин идва до известна степен “на пожар” след тежката контузия на Мустафа Сангаре, който ще бъде извън терена почти до края на сезона. Макар и да изглежда извънреден вариант все пак роденият в Осиек левичар сякаш може да помогне на “сините” в оставащите до края на сезона битки.

Официално: Марко Дуганджич подписа договор с Левски

В последния си отбор - ФК Сеул 31-годишният нападател има пет попадения във всички турнири, като е записал 37 мача, като в около половината е започвал като титуляр, а в останалите се е появявал като резерва. Най-силният му сезон пък е преди три години, когато става голмайстор на Румъния с 22 попадения за Рапид Букурещ.

Дуганджич е типичен централен нападател, който се чувства най-комфортно в наказателното поле. Високият 190 см таран е опасен най-вече, когато топката стигне до него близо до вратата. Статистиката от последния му сезон показва, че по-голямата част от ударите му идват именно от тази зона, което е знак за добро позициониране и усет и нюх към гол. Марко отправя средно по около 2–3 удара на мач, което за отбор от средата на таблицата, какъвто бе Сеул през миналия сезон е добър атестат. Дуганджич често е използван като опорна точка в нападение, към която се търсят дълги подавания. Нещо което видимо липсваше за Левски в мача срещу Локомотив (Пловдив), когато се виждаше, че няма кой да бъде потърсен дълбоко в наказателното поле, за да създаде напрежение в сгъстената защита на “смърфовете”. Нападателят участва сравнително активно и в комбинациите, като поддържа около 70% точност на пасовете. Освен това не е пасивен в пресата и понякога помага на отбора да си върне топката още в предни позиции.

Най-сериозният въпрос около играта му обаче е ефективността пред гола. Макар да стига до добри позиции, броят на попаденията му остава по-нисък от очакваното спрямо създадените ситуации. Това означава, че част от положенията, които статистически би трябвало да се превърнат в голове, остават нереализирани. С други думи, позиционирането му е добро, но завършването не винаги е достатъчно хладнокръвно. Това обаче важи за последния сезон, като представянето му в Румъния говори за обратното. С оглед на факта, че родния шампионат е по-близък като стил на игра с румънския, отколкото корейския, би трябвало да допуснем, че играта му в България би трябвало да се доближава до тази му в северната ни съседка. В дуелната игра и задържането на топката под натиск също има забележки: успехът му в офанзивните единоборства е едва 30.19%, което често прекъсва атаки и връща отбора в непродуктивни преходи.

В заключение може да се каже, че Левски привлече “на пожар” играч, който назад във времето е показвал много силни игри, когато е във форма. В последните си два клуба - Сеул и преди това Ал Таи в Саудистка Арабия не се получава особено добре, но преди това престоите му в Румъния за Рапид, ЧФР Клуж и Ботошани дават надежди на феновете на “сините”, че играчът може да бъде изиграе своята роля за тима до края на сезона, докогато е договорът му.

Следвай ни: