)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
Линдзи Вон призна в емоционално видео, което публикува в Инстаграм, че е била много близо до това да загуби левия си крак след падането ѝ по време на спускането на Олимпийските игри в Милано – Кортина преди две седмици.
&format=webp)
Бащата на Линдзи Вон: Тя е на 41 години и това е краят на кариерата ѝ
Вон участва на Олимпиадата в Италия, въпреки че само седмица по-рано тя скъса кръстна връзка в лявото си коляно по време на старт от Световната купа в Кран Монтана. За американката това беше завръщане на олимпийската сцена за първи път от Пьончан 2018 и тя беше крайно амбицирана да се бори за второ злато в спускането след триумфа ѝ във Ванкувър през 2010.
&format=webp)
Линдзи Вон: 12 сантиметра промениха олимпийската ми мечта
Нейната олимпийска мечта обаче приключи само няколко врати след старта, когато тя атакува прекалено агресивно един завой, което доведе до оплитане на щеката ѝ във вратата. Впоследствие Вон се превъртя във въздуха и на земята, а след като спря извика яростно от болка.
,fit(478:270)&format=webp)
Контузията на Вон провокира интегрална система за сигурност на автоматите
Последваха няколко операции в Италия преди тя да бъде транспортирана до Колорадо, където имаше още хирургически намеси. А сега Вон обясни, че е била близо до това да загуби крака си, но доктор Том Хакет, който в бил в Италия заради нейната контузия от Кран Монтана, е успял да го спаси, за което Вон му благодари.
„Най-накрая излязох от болницата. Това определено беше най-екстремната, най-болезнената и най-сложна контузия, която съм претърпявала през моя живот. Имах комплексна фрактура на тибията. Буквално горните части на тибията и фибулата ми бяха на парчета. Причината за тези сериозни поражения беше факта, че имах синдром на компартамента. Той се получава, когато имаше толкова голяма травма, че се стига до толкова голямо събиране на кръв, че тя засяда и смазва всичко, което е в тази част на тялото. Всички мускули, връзки и сухожилия умират. Доктор Том Хакет спаси моя крак. Той спаси крака ми от ампутация, след като отвори крака ми от двете му страни, което позволи на крака ми да диша и той ме спаси.
„Винаги съм казвала, че нещата се случват с причина. Ако не бях скъсала кръстната си връзка, която така или иначе щеше да се скъса при това падане, но, ако не бяха направила това, Том нямаше да е там и нямаше да може да спаси крака ми. Така че се чувствам късметлийка и съм му благодарна за тази 6-часова операция, която той извърши в сряда, за да изгради наново крака ми, което мина много добре.
„Останах в болницата по-дълго от очакваното, защото имах много нисък хемоглобин след цялата тази кръвозагуба заради всички тези операции. Страдах много, болката беше извън контрол, трябваше да ми преливат кръв, което ми помогна много. Нещата се обърнаха и вече не съм в болницата.
„Така че искам да благодаря на Том и на всички медици в Италия и тук в Колорадо, които ми помогнаха. Беше доста голямо пътешествие и предстои дълъг път. Сега съм в инвалидна количка, практически съм неподвижна, ще съм така доста дълго, защото счупих и десния си глезен. Надявам се скоро да мога да се движа с патерици, но ще видим. Най-вероятно това ще се случи след два месеца, след което ще се фокусирам върху моята рехабилитация и ще видим какво може да се направи, стъпка по стъпка“, каза Вон.
Снимки: Gettyimages
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)