Легендата на Милан Андрий Шевченко е казал „не“ на Рома, докато е бил част от Челси. Вместо това той се върна при „росонерите“ под наем. „През 2008 г. бях на 50% от предишния Шевченко. Дори Лучано Спалети ми се обади, за да отида в Рома, голям джентълмен. Но за мен завръщането в Италия означаваше само Милан“, разкри бившият украински нападател в интервю пред Лука Тони за предаването Fenomeni на Prime Sport.
Този анекдот на носителя на „Златната топка“ за 2003 г. е част от по-дълъг разговор, в който той разкрива и отказа си на Реал Мадрид: „През 2002 и 2003 г. ме потърсиха, но аз успокоих Силвио Берлускони, като му казах, че все още не съм направил нищо значимо за Милан. За мен целта беше да печеля и да дам всичко от себе си за Милан.“ Относно преминаването си в Челси през 2006 г. той добави: „Беше предизвикателство. В онзи момент английският футбол тъкмо достигаше днешните си нива. Спомням си, че гледах Милан – Рома от трибуната с феновете, целият стадион пееше за мен и ме молеше да остана, а аз плаках заедно с тях. Беше трудно решение, но исках да опитам нещо ново. Съотборниците ми бяха много близо до мен в този момент. На следващата година Милан спечели Шампионската лига, но не съжалявам, знам, че им дадох душата си.“
Любовната история между Милан и Шевченко е дълга. Една съдбовна връзка, както си спомня самият той: „Когато играех в школата на Динамо (Киев), дойдохме в Италия за турнир и посетихме „Сан Сиро“. Когато влязох, изпитах много силно усещане, знаех, че ще се върна на този стадион като играч. Един ден Ариедо Брайда дойде в Украйна, за да ми даде фланелка на Милан с името Шевченко. Каза ми, че ако един ден играя с тази фланелка, мога да спечеля „Златната топка“.“
През 2003 г. дойде и триумфът в Шампионската лига в италианското дерби на финала на „Олд Трафорд“ срещу Ювентус. Украинецът разказа любопитна случка от изпълнението на дузпите срещу Джанлуиджи Буфон: „Наблюдавах го при всички предишни дузпи. Трябваше да изчакам той да избере ъгъл. С всяка крачка към топката си повтарях: „Не променяй решението си, не променяй решението си“, защото вече знаех къде ще я ритна, но не и как. Когато застанах на точката, за момент не чух съдийския сигнал и затова, както се вижда от кадрите, продължавах да се обръщам, гледайки ту него, ту Джиджи. След това, когато се върнах в съблекалнята, се чувствах уморен, бях празен. Бях дал всичко от себе си.“
Шевченко се противопостави на завръщането на Русия в международните състезания
Днес Шевченко е президент на Украинската футболна федерация. Относно ситуацията в родината си бившият нападател заяви: „Децата страдат най-много. Някои са загубили родителите си или бащите им защитават родината. Като федерация сключваме споразумения, за да ги извеждаме извън страната, но организирахме и вътрешен турнир с над 16 000 младежи, наградени от тримата украински носители на „Златната топка“ – аз, Блохин и Беланов. Да видиш легенди дава надежда и глътка въздух. Чувствам се късметлия, защото успявам да създам нещо за нашите деца и да направя добро за тях. Сега се подготвяме за Световното първенство – изключително важна цел за нашия народ и футболисти. Много е сложно, трябва да осигурим мачове и тренировки на безопасни места, докато първенството и вътрешните ни състезания продължават. Стадионите са отворени, но максималният капацитет е съобразен с този на бомбоубежището. Научих едно нещо от войната – трябва да се опитваш по всякакъв начин да намериш решение, защото няма нищо невъзможно“.