Калоян Зарчов: Отговорността в работата с деца е огромна, защото им даваш основата

Калоян Зарчов е треньор в школата на Национал от 15 години, като е работил с няколко различни набора, а сега е старши треньор на родените през 2013 и 2015 г. Юноша на Славия с богат опит в българския професионален футбол, той се стреми да дава важната основа, върху която децата да стъпят в развитието си.

Предпочита да работи с по-малки възрасти. „Смятам, че съм се специализирал и съм уверен в това, което правя. Удоволствие е, когато виждаш как предаваш знанието на децата, когато виждаш как изпълняват задачите, как се развиват… как се развивам аз с тях и те с мен. Когато виждаш подобрението месец след месец, как се изчистват дадени неточности, това ти носи огромно удовлетворение, че си свършил добре работа и че си полезен на тези деца да вървят нагоре“, казва Зарчов.

Стреми се отборите му да играят футбол, в който да притежават топката, но не самоцелно. „Искам да играят бърз, динамичен футбол, да стигаме до противниковата врата с възможно най-малко подавания, но правилно, за да можем да бъдем по-директни. Обичам моите отбори да бъдат агресивни, динамични, да не се притесняват от преходите, да опитваме да налагаме нашето темпо, на което съперниците ни да не могат да отговорят”.

Зарчов добавя, че при по-малките възрасти това е по-трудно приложимо, но опитва да постави основите. „Затова предпочитам „баскетболните“ мачове, които са атака за атака и където съм уверен, че ние ще спечелим индивидуалните единоборства. Предпочитам да играем атакуващ футбол и да играем освободено един на един във всяка част на терена”.

Треньорът усеща Национал като много специално място, „защото реално аз съм продукт на клуба“. „Всичко, което съм до момента, се дължи на това, че клубът е вложил в мен. Инвестирано е търпение, знания, стажове, обучения. Всяко едно нещо, което съм в момента, е благодарение на този клуб. Клубът се развива всяка година нагоре и за мен е удоволствие да работя тук. И мисля, че в този клуб ще се пенсионирам.“

Зарчов смята, че ролята на треньора при малките деца е изискваща, защото трябва да се адаптира към тях. „Той трябва да осъзнае какви деца има, с какви качества са те, да ги подреди по начин, по който схемата ще отговаря на тях. Понякога трябва да пренебрегваш себе си за доброто на децата и на отбора. Предизвикателствата са огромни. Отговорността, която носиш, е огромна, защото полагаш основата. А пропуснеш ли нещо при изграждането на тази основа, има голяма вероятност това дете, като отива по-нагоре, нещо да му липсва. Това е основното предизвикателство – да мога да свърша работата си по най-възможно най-добрия начин.“

„За мен е важно в тази възраст децата първо да играят с удоволствие, да играят без страх, да се наслаждават на това, което правят, да не се страхуват от грешките, да бъдат смели, за да могат да вървят нагоре. Ако нещо от това им липсва, по-късно ще се отрази в опита им да натрупат качества.“

Неговата цел в професионален план е някой ден да види дете, на което е бил треньор, да играе в голям отбор. „За момента нямам амбицията да водя мъжки отбор. Може би с времето имам желание да продължавам да се развивам и някъде да водя по-големи деца, да водя отбори в елитните групи, разбира се в Национал. Но сега се чувствам добре, спокоен и уверен в това, което правя, и съм сигурен в това, което давам на децата.“

Следвай ни: