Фабио Капело: Съдиите са мафия, побъркват ме с този ВАР

Разговорът с Фабио Капело винаги е удовлетворяващ. Той не увърта, футболните му анализи са стегнати и директни, а се изразява и с авторитета, който му дава статутът на легенда на треньорската скамейка. По повод гала вечерта Globe Soccer легендарният италианец даде интервю пред Карлос Карпио от “Марка”. Двамата направиха преглед на актуалните теми, със специален акцент върху испанския футбол и, разбира се, върху неговия Реал Мадрид, който той води в два различни периода.

При гласуванията за най-добър играч винаги има спорове. Тъй като сте член на журито на гала вечерта Globe Soccer, няма да ви питам за кого сте гласували, но ми кажете: кой е най-добрият футболист, когото сте виждали да играе?
Имах късмета да изиграя мач с италианския национален отбор срещу Пеле – това беше един от последните му двубои. Разбира се, включвам и Марадона. И Меси. Това са тримата, които имаха нещо различно – футболни гении, защото правеха неща, за които ти дори не си и помислял. Да срещнеш такива играчи е нещо уникално.

А кой е най-добрият футболист, когото сте тренирали?
Роналдо, бразилецът. След него – Ван Бастен, много близо. Когато тренирах Роналдо, той нямаше контузии, но нямаше и желание. Не му харесваше да сваля килограми, харесваше му животът… И го изгоних от Реал Мадрид. Но ако ме питаш кой е бил най-добрият – лесно е: Роналдо, и то с голяма разлика.

Това нежелание за тренировки, за съжаление, се е случвало при много велики бразилски футболисти. Например Роналдиньо.
Неговият проблем (на Роналдо) не беше тренировката, а свалянето на килограми. В Реал Мадрид тежеше 94 килограма и аз го попитах: „Когато спечели Световното първенство през 2002 г. в Япония, колко тежеше?“ „84“, ми каза. „Е, не можеш сега да си с 10 килограма повече, Рони“, му казах.

Изненада ли ви високото ниво, което достигна Пари Сен Жермен с Луис Енрике, спечелвайки шест трофея миналата година?
Той направи страхотен сезон. Изненада ме, защото да започнеш така ново приключение с толкова млади играчи не е лесно. Най-важното е, че новите футболисти показаха, че са много, много добри – особено тези в халфовата линия. ПСЖ има халфова линия с много качество, с правилно позициониране, с характер и без страх. Когато разполагаш с такъв полузащитен блок, всичко минава през него. Това са играчите, които играят най-много с топката и с качествата си улесняват съотборниците си да вкарват голове или да се защитават, когато е нужно. Освен това ПСЖ разполагаше и с вратар като Донарума, който ги спаси в много моменти. Всички казваха, че е най-добрият вратар в света. Това е заслуга на Луис Енрике, който свърши отлична работа.

Как гледате на Чаби Алонсо в Реал Мадрид? Трудно му е да наложи своята игрова идея.
Винаги казвам, че трябва да правиш вино с гроздето, което имаш. Ако искаш да правиш шампанско, но нямаш грозде за шампанско, няма да направиш шампанско… Когато пристигнеш на ново място, трябва първо да опознаеш средата, в която ще работиш.

Представянето на някои от звездите му не е добро, а и те не работят без топка толкова, колкото той би искал.
Но тези футболисти никога не са пресирали, никога – и няма да го правят. И при Анчелоти не пресираха. Едно е да се върнат назад и да заемат зона, в която помагат на отбора, но наистина ли искаш да пресират? Те нямат тази способност, не могат да го правят. Същото беше и с Леао в Милан. Говорим за играчи, които с топката нанасят щети на съперника, а когато отборът не я притежава, трябва да се връщат, но не и да тръгват в активен пресинг.

Това може да се разбере при една суперзвезда, но днес, ако в един отбор двама или трима играчи не работят без топка едновременно, става много трудно да се защитаваш.
Сега сякаш всичко се свежда до това, че трябва да се пресира, а всъщност най-важното е отборът да бъде добре подреден на терена. Има индивидуални случаи – ако даден футболист не пресира, добре, нека не пресира, но когато имаме топката, той трябва да направи нещо добро, нещо различно, и тогава трябва да го изискваш. Ако не работи на 100% без топка, нека го прави поне на 70% – да спре нещо от съперника. Когато имаш играчи, които правят разликата, това трябва да се обмисля много добре.

Говорите за случая с Винисиус.
Там Чаби Алонсо постъпи перфектно. Пред целия стадион и всички фенове не е мястото да се решава такъв проблем. Трябва да се говори след това, в съблекалнята, и най-вече да се поиска извинение от отбора. Трябва да има уважение в съблекалнята – там има 24 съотборници и всички искат да играят. Защото Винисиус прояви неуважение към играча, който влезе на терена на негово място. Треньорът не е най-важният – важен е този съотборник.

Значи смятате, че е възможно да се успее в съвременния футбол, дори ако двама играчи не вършат своята част от работата в пресинга?
Пресингът е важен, но аз гледам Манчестър Сити и Холанд също не пресира много… Някои отбори пресират високо, други го правят по-назад и го правят правилно. Ако има играч в противниковия отбор, който когато владее топката, не ти създава проблеми, остави го да я владее.

Вие винаги сте казвали, че управлението на съблекалня с много звезди е най-сложната част от футбола.
Да, винаги е най-трудната. Вече ти казах, че изгонихме Роналдо от Реал Мадрид, а той беше най-добрият футболист, когото някога съм имал. Най-трудното е да имаш негативен лидер, защото това може да се превърне в огромен проблем.

Това сигурно нанася сериозни щети на съблекалнята.
Това те убива. Защото винаги има някой футболист, който не е на страната на треньора, който играе по-малко и не е доволен. И ако те си направят вътре една „групичка“…

В крайна сметка изглежда, че Анчелоти е успял да управлява всички лидерства.
Карло е „професорът“. Той беше мой футболист и го познавам много добре. Има естествено лидерство: изглежда мек, но не е мек; изглежда спокоен, но когато дойде моментът да каже нещата директно на отбора, той го прави. Умее да държи тима на своя страна.

По-рано говорехте за халфовата линия на ПСЖ. Как си обяснявате, че Реал Мадрид има очевидни проблеми с изграждането на играта, докато Модрич играе толкова добре в Милан и се отличава дори на 40 години?
Да, но Лука е уморен, малко уморен, въпреки че играе много добре. Реал Мадрид вече няма голямо качество в халфовата линия. Като си помислиш за Модрич, Кроос и Каземиро – къде ще намериш такъв полузащитен блок сега? Това беше силата на Реал Мадрид през всички тези години.

Това ли е основният проблем на сегашния Реал Мадрид?
Да, разбира се. Когато имаш много силен център на терена, половината проблем вече е решен. Вратарят и халфовата линия са ключови, защото помагат и на защитата, и на нападателите. Трябва да можеш да изиграеш точния пас в точния момент – в онзи миг, когато топката трябва да бъде подадена на точното място. Ако нямаш това качество, ти остава да играеш с пасове встрани или назад.

Какво мислите за играта на Барселона? В Испания се спори дали Флик не поема твърде голям риск с толкова изнесената защитна линия.
Футболът им е много добър, но рискуват прекалено – винаги са на ръба. Вече съм виждал много отбори, които подготвят начин да го неутрализират. Според мен Флик рискува твърде много, но докато печели…

Само на 18 години Ламин Ямал вече е звездата на отбора.
Това е нещо невероятно! Подобрява се във всеки мач. Наистина, Ламин прави неща, които са много трудни за изпълнение. Той играе, има много добра визия за играта – не само когато е с топката, но и с ключовите пасове, които дава. Той е бъдещето. В следващите години ще се бори с Мбапе за „Златната топка“, но да видим кой ще спечели Шампионската лига.

Симеоне току-що навърши 14 сезона начело на Атлетико Мадрид. Какво мислите за това?
Това е впечатляващо. Когато аз дойдох в Реал Мадрид през 1996 г., Атлетико сменяше треньора всяка година, а после дойде той – и вече 14 години върши много добра работа! Това е голямо постижение. Подобно нещо се вижда основно в английското първенство, където треньори като Венгер или Фъргюсън остават дълго в един клуб. Аз смятам, че след пет години един треньор трябва да се смени, да търси иновации, да прави нещата по различен начин. В това отношение Фъргюсън правеше нещо много важно – сменяше треньорския си щаб, за да се развива. Защото ако винаги оставаш със същите помощници, става много трудно. За да поддържаш тази състезателна менталност, трябва да предаваш нещо ново – а Симеоне го предава. Той не е променял много игровата система, горе-долу му купуват играчите, които са му нужни за стила, който иска. Затова смятам, че върши страхотна работа и без съмнение заслужава голямо признание.

В двата сезона, в две различни епохи, в които вие бяхте треньор на Реал Мадрид (1996/97 и 2006/07), спечелихте титлата в Ла Лига. По-късно стана ясно, че в онези години Барселона е плащала на вицепрезидента на съдийската комисия. Как гледате на скандала около случая „Негреира“? Разбирате ли защо спортната съдебна система не е реагирала?
Какво да ти кажа? Опитаха се да ни спрат, но не успяха… ха-ха-ха! Не им се получи. Помисли си какво усилие трябваше да положим, каква сила имаше онзи отбор и каква заслуга имаме. Ако по принцип е трудно да печелиш, след това е още по-голямо постижение. Спечелихме срещу всички! Спомням си как хората казваха: „Така, така, така печели Мадрид“. Е, не – беше много повече от това. Ха-ха-ха!

Вие се шегувате, но всъщност това е много сериозно. В Италия имаше подобен скандал – „Калчополи“, при който някои клубове манипулираха назначенията на реферите. А Ювентус беше пратен във Втора дивизия.
Но те не плащаха, внимавай. А с Негреира нищо не се случи. Това е въпрос към вас, испанците, не към мен. Защото в Италия ние действахме. Аз спечелих две титли с Ювентус, двете медали са у дома ми, но отборът беше пратен в Серия “Б”.

Като говорим за съдии, все по-често има полемики около използването на ВАР.
Остави, остави… Това е тема, която много ме ядосва.

Не може ли да се „изнесе“ този начин на съдийство от Англия, който убеждава всички, и да се приложи в испанската или италианската лига?
Не, не. Съдиите са мафия. Те не искат да включат във ВАР бивши футболисти – хора, които познават движенията във футбола: движението, което прави играчът, за да спре, за да си помогне… И много често взимат решения, които не са правилни, защото не са играли футбол и не познават тези движения. Докосват играч по лицето, той пада на земята – и свирят. Ама защо свириш?! Ако аз съм 1,90 м, а другият 1,75 м, когато се движа, ръката ми е на нивото на неговото лице – защо свириш? Това ме побърква, побърква ме.

Значи според вас ВАР би се оправил, ако има бивш футболист?
Един! Сложи един, който да е там и да каже на арбитъра: „На мен това не ми изглежда дузпа“ или „да, това е дузпа“. С УЕФА анализирахме 20 ситуации, в които бяха отсъдени дузпи; бяха прегледани от бивши футболисти и бивши треньори, и 6 от тях бяха дузпи, а 14 – не.

Това лято има Световно първенство. Кой национален отбор виждате с най-големи шансове?
Добър въпрос. Испания много ми харесва, Франция – винаги, защото има Мбапе, но и други добри играчи. Също и англичаните, които се представят много добре. И да видим какво ще стане с Бразилия на Анчелоти.

Как си обяснявате ситуацията с Италия, който през март ще играе плейоф, за да се класира за Световното първенство? Това вече се случва няколко пъти.
В стартовия състав на Милан играе един италианец; в Ювентус – само двама; Интер има четирима или петима; в Рома – двама или трима. Това е ключът. В перспектива нямаме много възможности. Тренировъчната система се провали – има много тактика и малко футбол. Това е проблемът на Италия. На 12 години децата тренират тактика – защо тактика толкова рано? Трябва да докосват топката, да докосват, да докосват, да я владеят и да познават азбуката на футбола – А, Б, В, Г. Аз съм живял в Испания и виждам, че на децата им харесва да подават и да подават. Техника, техника… Днес футболът е по-бърз и ако нямаш техника, накъде отиваш? Тогава ли ще говорим за преса?

Капело: Битката за титлата може да се води до края

Следвай ни: