Зимните трансфери - формулата, която Реал Мадрид отказва да възприеме

За пореден път Реал Мадрид ще затвори зимния трансферен прозорец без нито едно ново попълнение. Единственият изходящ трансфер е този на Ендрик, който отиде под наем в Лион. Този ход потвърждава непоклатимата философия на клуба от “Бернабеу” да не привлича играчи през януари.

През настоящия сезон, при липсата на тежко контузени футболисти, които да пропуснат остатъка от кампанията, решението изглежда логично. Паметта обаче е капризна. През миналия сезон (2024/25), когато защитата беше в окаяно състояние след сериозните травми на Карвахал и Милитао клубът отново не се обърна към пазара. Вместо това заложи на Лукас Васкес на фланга, на набързо наложения от школата Раул Асенсио, на Рюдигер, който в крайна сметка плати цената на физическото изтощение, и на Чуамени, преквалифициран в централен защитник. Съпротивата срещу зимните трансфери се е превърнала в догма за „белия балет“, въпреки че историята показва, че когато клубът е правил изключения, резултатите са били колкото непредвидими, толкова и впечатляващи.

През последните 25 години Реал Мадрид е прибягвал до зимния пазар в редки случаи, като всеки трансфер разказва различна история. Някои от тях са бляскави, други – сюрреалистични. Последният такъв случай е от януари 2019 г. с привличането на Браим Диас. Той пристигна от Манчестър Сити срещу 17 милиона евро. Въпреки че договорът му изтичаше шест месеца по-късно, талантът от Малага бе счетен за приоритет от ръководството.

Първият му престой беше символичен – едва 21 мача за година и половина. След тригодишен период под наем в Милан, където съзря и заблестя, той се завърна в Реал Мадрид през 2023 г. Днес, макар и с ролята на резерва, той е важна част от състава на Чаби Алонсо, способен да раздвижи играта. Неговият случай доказва, че понякога талантът трябва да се „готви на бавен огън“ в други кухни, преди да намери мястото си на масата на „галактикос“.

Не всички зимни попълнения обаче са имали подобна история на изкупление. Лукас Силва пристигна през януари 2015 г. от Крузейро за 13 милиона евро с етикета „следващата голяма звезда на бразилската халфова линия“. В продължение на шест месеца Анчелоти се опитваше да разбере как да го впише в полузащита, дирижирана от Кроос и Модрич. Не се получи. След само девет мача и 424 минути той бе даден под наем на Марсилия, където също не намери мястото си.

Окончателният удар дойде, когато по време на финализирането на трансфера му в Спортинг (Лисабон) лекарите откриха сърдечни проблеми при медицинските прегледи. Това не само провали сделката, но и го принуди да обмисли отказване от футбола. Силва се превърна в символ на една епоха – трансферът, който промени политиката на клуба. След него Реал Мадрид прекара години, без да се обръща към януарския пазар.

Две години по-рано, през януари 2013 г., Диего Лопес се завърна в столицата. Вратарят подписа с клуба, който вече бе наричал свой дом. Той дойде, за да се бори за титулярното място с Икер Касийяс, на когото бе резерва по време на първия си престой. Юношата на клуба пристигна по изричното настояване на Жозе Моуриньо след контузията на самия Икер на „Местая“. Противно на всички очаквания, Лопес се наложи като титуляр, отваряйки дебат, който раздели част от феновете.

Имаше обаче и такива, които пристигнаха през зимата като спешно решение и оставиха спомен за широка усмивка. През януари 2011 г. Емануел Адебайор акостира под наем от Манчестър Сити като поредното желания на Моуриньо. Той беше нападателят, откогото португалецът „се нуждаеше“ след известния дебат за „кучето и котката“ с Игуаин и Бензема в главните роли. Със своя ръст от 191 см и заразително добро настроение „Манолито“ – както го кръстиха феновете – изигра 22 мача и отбеляза осем гола за шест месеца.

Години по-късно Адебайор разкри, че когато пристигнал за първата си тренировка в 8:45 сутринта, мислейки си, че ще впечатли треньорския щаб, заварил Кристиано Роналдо в басейна още от 7:30. Той също така призна, че е научил самия CR7 да танцува, като португалецът обещал да празнува головете си с този танц, ако африканецът му даде уроци. Но историята на Манолито има и драматичен обрат. Според твърдения на самия играч пред “Би Би Си” семейството му изпратило писмо до ръководството на Реал Мадрид с молба да не го привличат за постоянно. Епизод, който отразява бурните семейни конфликти, които тогоанецът е преживявал.

Зимният пазар през 2009 г. беше истински фестивал на мадридския сюрреализъм. Освен Хунтелаар и Ласана Диара, които имаха различни по успех кариери в клуба, пристигна и Жулиен Фобер, взет под наем от Уест Хам за 1,5 милиона евро. Френският бек е запомнен с два легендарни епизода: анекдотът как са му се обадили от Реал, докато е бил в клубния автобус, той помислил, че е шега, и затворил телефона; и станалата популярна снимка, на която изглежда, че е заспал на резервната скамейка по време на мач във Виляреал. Фобер изигра едва 60 минути в два мача.

Престоят му беше толкова кратък и необясним, че дори Алфредо Ди Стефано изглеждаше озадачен по време на представянето му. Това беше трансферът, който никой не разбираше, дори и президентът. И въпреки това той се случи.

Преди годините на неуспешни експерименти имаше един януари, който промени всичко. През 2007 г. Реал Мадрид заложи на трима почти непознати южноамерикански таланти: Фернандо Гаго от Бока Хуниорс за 20,5 милиона евро, Гонсало Игуаин от Ривър Плейт за 12 милиона и Марсело от Флуминензе за 6,5 милиона. Гаго беше най-очакваният, сравняван с Фернандо Редондо и сочен за новия диригент в халфовата линия. Контузиите и скоростта на европейския футбол обаче се оказаха непосилни за него.

Игуаин, от своя страна, се превърна в страхотен голмайстор в продължение на седем сезона. А Марсело — усмихнатото момче с дяволит поглед — наследи трона на Роберто Карлос (който го приюти при пристигането му в столицата) и се превърна в играча с най-много титли в историята на клуба, капитан и жива легенда. От онези трима голобради юноши само един достигна безсмъртието.

Преди това обаче се състояха зимните трансфери на Флорентино по време на първия му престой като президент. Антонио Касано пристигна през януари 2006 г. от Рома срещу 5,5 милиона евро, представен като „един от най-добрите играчи в Италия“. Той дойде с наднормено тегло и в съмнителна форма, отбеляза само два гола в 29 мача и влезе в конфликти с Фабио Капело, които доведоха до неговата изолация от отбора.

Заедно с него пристигна и Сисиньо, бразилски десен бек, привлечен от Сао Пауло само за 4 милиона евро. Години по-късно Сисиньо призна, че е тренирал пиян с Реал, като е злоупотребявал с алкохол от 13-годишен и е прикривал дъха си с кафе и парфюм. Неговата история след Мадрид претърпя пълен обрат: той стана евангелски проповедник. Трансферният прозорец през януари 2006 г. беше последният за Флорентино преди да подаде оставка. Един край на цикъл, толкова странен, колкото и болезнен, както подобава на формула, която Мадрид рядко използва, но когато го прави, оставя след себе си истории за неизпълнени обещания или, в редки случаи, за неочаквани легенди.

СЕРХИО РОДРИГЕС, "МАРКА"

Следвай ни: