На вниманието на Арсенал: защо да си лидер по Коледа невинаги е добре

Когато феновете на Арсенал седнат на коледната трапеза, ще го направят с приятното удоволствие, че отборът им е на върха в Премиър лийг, макар и само с две точки повече от втория Манчестър Сити.

Разбира се, това не е преднината от шест точки, която имаха в края на ноември, но все пак говорим за Висшата лига на Англия. Нито един отбор не преминава през цяла кампания без спад във формата, поне не и в днешно време. Колебанието на Арсенал, ако изобщо може да се нарече така, дойде на „Вила Парк“ преди няколко седмици.

Но „артилеристите“ знаят твърде добре, че нищо не се печели, докато си на върха когато Дядо Коледа раздава подаръците си. Всъщност Арсенал никога не е печелил титлата, когато е бил на полпозишън по това време на годината.

Първо, те позволиха преднина от около осем точки да бъде стопена от Манчестър Юнайтед през сезон 2002-03, преди да повторят този „подвиг“ пет години по-късно през 2007-08. А по-скорошните провали през 2022-23 и 2023-24 са все още пресни в паметта на запалянковците.

Сривът на клуба от Северен Лондон след Коледа обаче е тенденция, която датира отпреди създаването на Премиър лийг.

Според Opta Analysis Арсенал изумително не е успявал да спечели титлата в последните седем случая, в които е водел в класирането на 25 декември. Трябва да се върнем чак до сезон 1947-48, за да открием последния път, когато лондончани са вдигали трофея от най-високото ниво на английския футбол, след като са били лидери по Коледа.

Така че, въпреки всички похвали за Микел Артета – а те са много – изглежда, че първото място по Коледа не означава абсолютно нищо.

Всъщност от 126-те сезона в английския елит, изиграни от 1888 г. насам, отборът на върха на 25 декември е печелил титлата само в 56 случая. Това е едва 44% от времето. Ако погледнем само ерата на Премиър лийг, 17 от 33-те отбора (51.5%), които са били начело по Коледа, в крайна сметка са ставали шампиони.

През годините са пропилявани и по-големи преднини от тази на Арсенал. Като ярък пример може да се посочи капитулацията на Нюкасъл през сезон 1995-96.

Когато часовникът удари в полунощ на 25 декември 1995 г., „свраките“ на Кевин Кийгън изглеждаха напът да сложат край на 69-годишното си чакане за титлата, тъй като водеха с 10 точки пред Манчестър Юнайтед.

Два дни по-късно те се изправиха точно срещу „червените дяволи“ и загубиха с 0:2, но впоследствие възстановиха преднината си до 12 точки, преди сър Алекс Фъргюсън да приложи прочутите си психологически игри върху мениджъра на “свраките”.

„Ще ми хареса, ако ги победим“, избухна Кийгън, след като отборът му пропиля преднината си през април 1996 г. Те не успяха и Юнайтед вдигна трофея след почти невероятен обрат.

Следователно историята ясно показва, че далеч не е предрешено, че през настоящата кампания Арсенал ще сложи край на повече от 20-годишното си чакане за титлата в Премиър лийг.

Но не се заблуждавайте, че Микел Артета не е наясно с това. През миналата седмица испанецът беше попитан какво означава за шампионските амбиции на неговия отбор първото място в лигата след 18 мача.

„Това, което ми дава вяра и увереност, е нивото на представяне и постоянството в него. Това е много, много трудно за постигане в тази лига и означава, че отборът е постоянно на ниво. Наслаждаваме се на победите, но ще трябва да гостуваме на трудни места, ще имаме тежки моменти. Вече сме се справили с много неща и сме там (на върха). Това, което ще направим, е да работим за следващия двубой, да се опитаме да се подобрим и да се уверим, че всички са с този дух, енергия и се наслаждават.“

Въпреки цялата му добра работа, откакто през 2019 г. пое един западнал Арсенал, клубът е без трофей от около пет години, след като за последно надви Челси във финала за ФА Къп през 2020 г. “Топчиите” може и да са в полпозишън да сложат край на тази суша, но ще трябва да прекъснат една историческа тенденция, за да го направят.

ГЕТИН ХИКС, "ДЕЙЛИ МЕЙЛ"

Следвай ни: