От "не мога да си държа телефона" до титла

Дженсън Бруксби не е могъл да държи телефона си в продължение на няколко месеца през 2023 година. Китките му били обездвижени – всяка в гипс в продължение на осем седмици – като последица от две операции, извършени с разлика от само два месеца. Затова беше изключително символично, че през април тази година, две години след хирургичните интервенции, Бруксби спечели първата си титла от ATP тура. Това се случи по почти поетичен начин, спасявайки мачбол в три различни срещи по пътя към трофея в Хюстън. Тези тежки двубои бяха доказателство за отдадеността му по време на завръщането и това беше само една глава от историята му.

След като започна сезона без ранкинг, 25-годишният тенисист се изкачи до №51 в ранглистата на ATP – недалеч от най-доброто си класиране в кариерата, №33, което достигна през 2022 година.

„Не съм виждал някой да е имал операции и на двете китки и да е успял да направи това, така че съм много горд със себе си“, каза Бруксби пред ATPTour.com през октомври. „Мисля, че това е доказателство за труда, който съм вложил, както и за вярата в себе си, която съм имал. Както в най-трудните моменти, така и в най-добрите – като сега. Все още вярвам, че мога да надмина това, което съм постигал в миналото.“

Физическите предизвикателства зад двугодишното завръщане на Бруксби са били изключително тежки. Сухожилието на дясната му китка било изместено между 70 и 80 процента, докато това на лявата китка било напълно изкълчено. Бруксби претърпя операция на лявата китка през март 2023 година и на дясната – през май 2023-та. Тенисистът, който през целия сезон 2022 играеше с плътно бинтовани китки, опитал да избегне втората операция чрез почивка и рехабилитация, но дискомфортът се оказал непреодолим.

И двете операции били извършени от д-р Стивън Шин от Калифорния, който е оперирал редица спортни икони.

Пътят на Бруксби обратно към пълното здраве бил изтощителен и подложил на изпитание не само тялото му, но и психическата му устойчивост. Едва 20 месеца след операциите той успял да завърши тренировъчен мач.

„Мисля, че китката просто трябваше да свикне с шока от тениса, особено с наличието на К-игли в нея, а болката беше наистина, наистина силна“, обясни Бруксби. „Отне много месеци. Понякога имах чувството, че това никога няма да се случи, но оставаш търпелив, както с всичко друго, и в крайна сметка, както и останалата част от тялото, тя свиква с определено ниво на натоварване и физичност.

Бях в различни видове гипс по осем седмици за всяка китка. Това прави общо 16 седмици, през които не можех да правя почти нищо. Дори да държа телефон. Трябваше да проявя изключително търпение психически. Не можеш да използваш тялото си изобщо, камо ли за нещо елементарно. Направо полудявах.“

Роденият в Сакраменто тенисист остава един от най-трудните съперници в тура, отличаващ се с желязна стабилност и изключителна тактическа интелигентност, която му позволява да надхитрява всеки противник. Неговата всеобхватна игра беше напълно видима по време на триумфа му на ATP 250 в Хюстън, където започна седмицата като квалификант с „уайлд кард“ и №507 в ранглистата. Той си тръгна с шампионския трофей, превръщайки се в третия най-нискоранкиран шампион в историята на ATP тура (от 1990 г. насам).

Бруксби стигна също до финала в Ийстборн и до полуфиналите в Токио, което допълнително показа, че отново е сериозен фактор. Вече стабилно в Топ 100 и с поглед към завръщане в Топ 50, той е намерил начини да усъвършенства играта си по време на отсъствието си.

„Мисля че основната причина, поради която исках не просто да се върна, но и вярвах, че мога да бъда по-добър, е, че знаех, че все още имам няколко по-слаби зони, в които мога да напредна“, каза Бруксби. „Бях много добър от основната линия, но знаех, че ако подобря сервиса си, играя по-постоянно офанзивен тенис и добавя повече разнообразие, мога да пробия на най-високите нива. Най-важното за мен сега е да търся по-ефективни начини да влизам в атакуващите зони на корта и да приключвам разиграванията, вместо просто да стоя на основната линия.“

Когато разсъждава върху пътя си, Бруксби бързо отдава заслугите на безбройните часове тежък труд и на непоколебимата подкрепа на екипа си. Дори сред трудностите той е извлякъл безценни уроци.

„Мисля, че това ме научи на много търпение в живота“, казва Бруксби, който през декември 2024 година публично разкри, че е от аутистичния спектър. „За да постигнеш целите си, са нужни изключително много търпение и постоянство, както и приемането, че в някои области ще си силен, а в други – по-слаб, и просто трябва да работиш с това, с което разполагаш.“

Следвай ни: