Лудата житейска история на футболния маестро Хенрик Ларсон

Хенрик Ларсон стои пред тревната площ, където за първи път се е научил да рита топка. Зад него е жилищният блок, в който е прекарал детството си, балконът, от който майка му го е викала за вечеря. Пред него са люлките, през които е ритал, и езерцата, на които е играл хокей на лед през зимата.

Нарлунда е квартал в покрайнините на Хелсингборг, спокоен град в най-южната част на Швеция. Това е сложно място – идиличен и зелен квартал с високи сгради по английски стандарти, но и сцена на брутално убийство през 2021 г., когато мъж е бил убит в близък подлез. Но и Ларсон е сложна личност, лоялен към страната си, но същевременно несигурен в своята идентичност.

„Виждам себе си като чужденец - споделя той. - Честно казано, не знам какво съм. Знам, че имам 106 мача за Швеция. Знам, че съм швед, да. Но никога не съм се чувствал 100% швед. Трябва да уважавам наследството на баща си (от Кабо Верде), така че може би това е причината, но мисля, че не съм се чувствал швед, докато не успях на футболния терен. Когато си никой, не си важен. Когато си някой, си част от това общество. Тогава хората забравят откъде си и каква раса си.“

Това чувство за различност – за което говори и Златан Ибрахимович, припомняйки си детството си в близкия Малмьо – все още преследва Ларсон, въпреки че Хелсингборг почете най-известния си син, издигайки му статуя на градската крайбрежна алея през 2011 г.

„Тук живееха чужденци, идваха от Югославия, Гърция, Финландия. Но в този квартал аз бях единственият с по-тъмен тен. Имах няколко сбивания. Ако те нарекат с обидна дума за чернокожи или нещо друго, ги удрях. Мисля, че този манталитет идва от вкъщи. Трябва да се застъпиш за себе си. Не беше лесно детство. Но имаш две възможности: да легнеш и да плачеш, или да продължиш напред. Аз избрах второто“, спомня си някогашният голаджия.

В началото на интервюто Ларсон е прекъснат от телефонно обаждане относно баща му, който живее наблизо (Той е на 92 години и е с напреднала деменция. Малко съм разстроен от всичко). След като си тръгва, Ларсон се обажда от колата, за да благодари за кафето. Той е спокоен, но уверен, уязвим и красноречив, любезен, но и рязък. Объркваща комбинация.

Без Ларсон Барселона със сигурност нямаше да спечели Шампионската лига през 2006 г., когато той влезе от резервната скамейка и направи две асистенции срещу Арсенал. Феновете на Фейенорд и Манчестър Юнайтед може би се чудят какво би станало, ако бяха имали този нападател в най-добрите му години, а не в началото или края на кариерата му.

Въпреки това Селтик е клубът, който най-много бележи кариерата на Ларсон; той е техният „крал на кралете“. В продължение на седем славни сезона в Глазгоу Ларсон отбелязва 242 гола в 315 мача, включително 35 гола в 58 европейски срещи. Той е вероятно последният играч, който е играл в Шотландия и е смятан за световна класа, след като през 2001 г. печели европейската „Златна обувка“. Някои го смятат за най-великия играч в историята на клуба. „Играчите, които Мартин О’Нийл доведе, ми помогнаха да стана играчът, който бях. Крис Сътън, Алън Томсън, Джон Хартсън. Бяхме страхотен отбор. Победихме Блекбърн и Ливърпул по пътя към финала за Купата на УЕФА през 2003 г., с 16 или 17 национали в отбора. Това беше по-силен Селтик от днешния, и по-силен Рейнджърс“, казва Ларсон.

„Когато играехме срещу Рейнджърс, се мразехме. Но когато свършеше, бяхме приятели. Като цяло, феновете на Рейнджърс не създаваха проблеми. Веднъж бях с Джовани ван Бронкхорст (бивш играч на Рейнджърс), който току-що си беше купил ново Порше. Бяхме в Удингстън, защото си взимахме храна за вкъщи. Често поръчвахме китайска храна, пекинска патица след мача. Появи се един пиян фен на Рейнджърс, който не беше щастлив, когато видя мен и новата кола. Тръгна към нея, докато Джовани не го дръпна. Обичах това съперничество. Отне ми време да свикна. Сега разбирам за какво става въпрос, но не и в началото.“

Подписва със Селтик през 1997 г.

Ларсон подписва със Селтик през 1997 г. след бурен период във Фейенорд. Той помага на Швеция да спечели трето място на Световното първенство през 1994 г., но Фейенорд не използва таланта му, налагайки го в халфовата линия, а понякога изобщо не го пуска в игра. Когато легендата на Фейенорд Вим Джейсен е назначен за мениджър на Селтик, той прави Ларсон първото си попълнение срещу 650 000 паунда. Шведът, с дреди, вдъхновени от „Руд Гулит и Боб Марли“, отбелязва 16 гола и “помага” на Рейнджърс да не спечели десета поредна титла през 1998 г.

Началото на края в Селтик е този финал за Купата на УЕФА, може би най-добрият мач на Ларсон за клуба, в който той отбелязва два гола. Селтик губи с 2:3 след продължения от Порто, воден от Жозе Моуриньо, който през следващия сезон печели Шампионската лига. „Все още не съм преживял тази загуба. Иска ми се да бях направил повече, защото знам колко много означаваше това за феновете на Селтик. Имаше над 50 000 от тях в Севиля“, мърмори Ларсон.

Последен сезон

Малко след това Ларсон уведомява клуба, че следващият сезон ще бъде последният му. Неговото сълзливо сбогуване пред пълния “Селтик Парк” и последното интервю до смутения треньор О’Нийл стават легендарни. „Не го показвам често, но съм емоционален човек. Прекарах седем години в Селтик и ако бях си тръгнал без сълзи, нещо нямаше да е наред. Не планирах да плача, но сърцето ми го каза. Иначе не показвах много емоции, така че мисля, че хората бяха малко шокирани“, казва Ларсон.

Пристигане в Барселона

„Получих около 30 оферти, след като обявих, че напускам Селтик – от Испания, Италия, Германия, Франция, дори от ОАЕ. Тогава съпругата ми Магдалена ми се обади и каза, че Барселона се интересува. Бях с националния отбор на Швеция на Евро 2004. Казах ѝ: „Кажи им, че трябва да изчакат“, защото не исках да нарушавам подготовката. Тя се засмя и отговори: „Мисля, че няма да чакат“. Така тя отиде направо в Испания с моя агент и сама водеше преговорите. Очевидно, това беше напълно различна съблекалня от тази в Селтик. Когато дойдох в Барселона, там беше Роналдиньо, а едновременно с мен подписаха и Деко, и Самуел Ето’о. Наслаждавах се, че вече не бях основният играч. Натискът беше върху Роналдиньо. А той се справяше с това по напълно различен начин.“

Ларсон е обичан в Барселона заради головете си и работната си етика, но за малко да не попадне в групата за финала на Шампионската лига през 2006 г. И той, и Лионел Меси са имали контузии на подколянното сухожилие преди мача. „Беше или аз, или Лео. В крайна сметка той седна на трибуните, а аз отидох на пейката. Меси тогава все още не беше онзи Меси, какъвто стана. Беше наистина, наистина добър, но не играчът, какъвто беше година или две по-късно.“

След мача Тиери Анри от Арсенал не се е колебал кой е решил финала. „Искате да говорите за хора, които правят разликата. Това беше Хенрик Ларсон, с две асистенции. Не видях нито Роналдиньо, нито Ето’о“, каза той.

Кратък епизод в Манчестър Юнайтед

Ларсон напуска Барселона през това лято, а на Световното първенство отбелязва гол срещу Англия. След Световното първенство през 2006 г., все още на върха на кариерата си на 34 години, Ларсон изненадващо се завръща в Хелсингборг, но последва още един обрат: Манчестър Юнайтед. На Олд Трафорд той прекарва само три месеца, но впечатлява както съотборниците си, така и сър Алекс Фъргюсън, а и те него.

„Когато преминах в Манчестър Юнайтед, брат ми Ким имаше кръщене на един от синовете си. Попитах сър Алекс дали е възможно да отида. Той ми организира частен самолет, за да се върна у дома след мача. Бях там само 10 седмици, но той ме накара да се чувствам толкова добре дошъл. Живеех в хотел. Луис Саха и Патрис Евра ме водеха на обяд, както и Уейн Рууни. Помислих си: „О, те наистина ги е грижа“. Затова искаш да им отвърнеш с добро. Беше чест да представлявам Манчестър Юнайтед.“

„Толкова съм уморен от тази игра“

Ларсон, който наскоро стана дядо, все още е зает със собствена линия дрехи и голф - навик, който е придобил в Шотландия. Синът му Джордан играе професионално за ФК Копенхаген, след като напусна Спартак (Москва) непосредствено преди началото на руската инвазия в Украйна. „Джордан и настоящата му съпруга имат дете. Трябваше да оставят много неща зад себе си. Той взе един от последните частни самолети от Русия. Беше важно само да излезе.“

Хенрик Ларсон работи и като треньор под ръководството на Роналд Куман в Барселона, но е загубил любовта си към футбола.

„Толкова съм уморен от тази игра. Почувствах го, докато бях треньор в Барса, но просто исках още веднъж да проверя това, което вече знаех. Изискванията са твърде високи. Начинът, по който Куман беше уволнен, начинът, по който ние бяхме уволнени, беше ужасен. Уморен съм от футбола, защото сега повече от всякога всичко е за пари. Разбирам, че съм спечелил добри пари по време на кариерата си. Не можете да ме сравнявате с работник във фабрика. Но на мен като професионален играч никога не ми е пукало за парите. Важно беше да играя футбол, любовта към играта.“

АНДРИАНА РАНКОВИЧ, Sportal.rs

Следвай ни: