Преслав Петков - историята на едно момче, чиято съдба е волейбол

В новия епизод на подкаста Volleycast Анатоли Гьонов и Александър Кепев посрещат Преслав Петков – професионален волейболист, чието развитие преминава през таланта, дисциплината и доверието към хората, които го направляват. Разговорът е изпълнен с истории от детството, първите тренировки, пътя към Италия, особеностите на професионалния спорт и значението на добрите съотборници.

Първите стъпки на Преслав във волейбола съвсем не са били лесни.

Той споделя:

„Тогавашният ми треньор Лъчезар Ангелов, той ми е първият треньор, ме виждаше, че някак си не ми е приятно. Той вика: “ Виж сега, моето момче, виждам те как си в момента, но запомни едно. Волейболът ще ти стане интересен, когато се научиш да го играеш…“ И вече впоследствие, като започнах да влизам малко по малко в игрището, започна да ми харесва…“

Преди волейбола обаче Преслав е имал и друга детска мечта - футболът. Той разказва за страстта си към този спорт, страстта по футболния отбор на Рома и как първоначалната му мечта е била да стане професионален футболист. Животът обаче го насочва към волейбола. Преслав говори с особено уважение за хората, които са му помогнали да изгради спортиста в себе си.

Сред тях е и Костадин Гаджанов: „Той от ден едно си ме взе под крилото и ме пазеше като негово дете… И може би той изигра най- голяма роля в спортно-техническото ми развитие в Разлог.“

Преслав не забравя и хората от Левски, които са му подали ръка в началото на неговата кариера:

„Аз съм им страшно, страшно благодарен на всички, които са обвързани с този клуб, с моето израстване. На Ники Желязков и на Христо Цветанов, на Андреа Буратини, на Владо Николов особено, на Андрей Жеков.“

Преслав споделя и за приятелските закачки между него и Венислав Антов, които започват от Левски и продължават и до ден днешен. Въпреки че не играят в една и съща лига. Приятелството между тях двамата остава силно и закачките през мрежата имат особена роля за това:

„Хубаво, Вени ще забие през мене, ще ми направи точка. Но ако ми извика, повярвай ми, следващият път няма да ми направи точка.“

Епизодът разкрива и любопитни детайли за стила на треньора Бленджини – човек, който учи играчите да мислят:

„Бленджини е много, много интересен треньор… Той ти дава няколко варианта, от които ти трябва да избереш правилния… всеки от нас има тетрадка и в нея записваме… Главният човек, който мисли повече, си ти.“

Друго важно преживяване е преминаването в Италия. Преслав описва топло отношение и силен интерес към него:

„Много добре ме посрещнаха… Интересуват се от мене страшно много… А момчетата в отбора ме приеха изключително топло… “

Разговорът е изпълнен с емоция, смях и ценни наблюдения за менталната подготовка, живота в отбора, трудностите и мотивацията, която движи един професионален спортист. Епизодът дава поглед не само към кариерата, но и към човека, който стои зад успехите.

Следвай ни: