)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
В обширно интервю за подкаста на Евролигата, гардът на ЛА Клипърс Богдан Богданович коментира напускането на Желко Обрадович на Партизан, подчертавайки дълбоката емоционална връзка на треньора с клуба и сподели спомени от собствения си престой в белградския отбор.
"Съжалявам, че вече няма да го виждам до пейката. Беше голям шок за мен, но Желко е опитен човек и вярвам в решението му. В тази ситуация това беше най-доброто решение, не само за него, но и за отбора. Емоционалната му връзка с Партизан е много силна. Много съм натъжен, че взе това решение, но със сигурност знае защо го е направил.
"Когато един треньор вземе такова решение, винаги има реакция. Ще видим как ще се развият нещата. Особено когато си тръгва някой като Желко. Винаги е поемал отговорността и целия натиск. Сега натискът пада върху играчите, защото Желко вече го няма. От моя опит, такива ситуации могат да донесат и нещо добро и се надявам, че това ще се случи. Партизан е първата му любов. Дори когато бяхме във Фенербахче, винаги говорехме за Партизан. Той обича баскетбола и когато говори със състезателите, иска да види тяхната любов към играта, защото това го прави щастлив", сподели 33-годишният гард.
Той се върна и на престоя си в Партизан в началото на своята кариера: "Беше страхотно. През първите две години имах възможността да играя с велики играчи. Беше уникално да печелиш трофеи и да играеш в Топ 16 на Евролигата. Тогава осъзнах колко трудно е най-високото ниво. Следващите два сезона бяха под ръководството на Дуле Вуйошевич и беше като армия. Изградих си работни навици, със сигурност беше различно от сега. Но всяка епоха си има своите особености", каза още Богданович.
За това как предава на съотборниците си опита и културата на феновете на Партизан: "Винаги им казвам едно и също – каквото сте видели на телефона или в Instagram, забравете го. Когато дойдете отблизо, там е истинското преживяване. Трябва да го видите и да го изживеете. Казвам им, че трябва да изберат страна, правилната страна, тоест Партизан, за да могат да седят до мен. След това ги уча на стари скандирания и се опитвам да им покажа колко добре разбират баскетбола феновете на Партизан. Когато съдиите не отсъдят нещо, веднага следва реакция".
За страстта, напрежението и интензивността, които изпитват играчите и феновете в големите сръбски дербита: "Когато си дете, започваш да разбираш, че трябва да избереш отбор. Обикновено семейството решава. Може дори да не те пуснат вкъщи, ако избереш противника! Семейството издига фенството на друго ниво и за хората е важно кого подкрепяш. Така израстваш. Спомням си, че деляхме зала "Пионир" с Цървена звезда и тренирахме почти по едно и също време. Винаги се поздравявахме и си говорехме, но когато идваше дербито, вече нямаше поздрави. Беше най-важният мач. Ако спечелиш, си легенда. Няма по-добро чувство от победата в дерби. Ако загубиш, е съвсем различно: Не можеш да излезеш и феновете по улицата не трябва да те виждат спокоен. Трябва да минеш през "наказанието". И това е нормално".
Снимки: Gettyimages
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)