Изминаха малко повече от 15 месеца, откакто Тони Кроос окачи бутонките. Въпреки това германецът остава повече от авторитетен глас, когато става дума за актуалните събития в Реал Мадрид. По време на събитие на своята „Академия Тони Кроос“ той говори за настоящето и бъдещето на „белия балет“.
„Реал Мадрид трябва да побеждава - започна Кроос. - Мен вече ме няма там. Те трябва да намерят начин да печелят с друг тип играчи. Не е по-добре или по-лошо, такова е положението и трябва да се побеждава така. Да се говори за тези, които са били преди, не помага на никого. Нямам нужда да ми казват, че им липсвам. Тръгнах си с усмивка и хубава титла.”
Бившият футболист избегна полемиките и увери, че не е човекът, който може да дава съвети на Чаби Алонсо: „Аз тренирам деца, така че в момента имам малко съвети за Чаби“.
Той направи и разграничение между халфовата линия, която формираше с Модрич и Каземиро, и настоящата на “белите”: „Това са две различни поколения и е важно да се адаптираш към това, с което разполагаш. Не казвам, че едното е по-добро от другото, просто са различен тип играчи, но това не означава по-добри или по-лоши. Това е друг начин на игра.“
Все пак той уточни: „Важно е да се адаптираш към футболистите, които имаш. Реал трябва да намери начин да печели с друг тип играчи. Предпочитам Мадрид да победи, за да спре този дебат“, визирайки дискусиите, които се водят след оттеглянето му.
Кроос беше попитан и за своя бивш съотборник Винисиус Жуниор и случващото се около бразилеца. Той не се поколеба да го похвали: „Вини пристигна на 17-18 години и беше прекрасно да се наблюдава неговото развитие. Беше грандиозно. След това идва напрежението, обстановката, и той може да се справя по-добре, мисля, че го знае, но трябва да погледнем нещата и от другата страна. Той все още е млад и му се струпват много неща, притискат го и понякога “излиза” от мача, но е прекрасно момче. Беше хубаво да споделям съблекалня с него. Не мога да кажа нищо лошо за него.“
В края на събитието той коментира и бъдещето си: „Щастлив съм там, където съм. Нямам план да кажа, че след десет години трябва да правя това или онова. Най-реалното е, че все още съм тук.“