Дългият цикъл на измами в леката атлетика на евразийската нация изглежда е към своя край, повече от десетилетие след като се появиха първите признаци за държавно организирана схема за манипулиране на антидопингови тестове и прикриване на положителни резултати – скандал, който разтърси спорта и промени етичния му надзор.
Съобщението беше направено в петък от Отдела за почтеност в атлетиката (AIU), независим орган, създаден през 2017 г. за надзор на чистия спорт в международната атлетика. Оттам потвърдиха санкции срещу дузина руски спортисти, които бяха описани като "последната партида“ от случаи, свързани с антидопинговата лаборатория в Москва. Според информационната агенция Associated Press този набор от наказания бележи символичния край на едно от най-мащабните и старателни разследвания в спортната история, подхранвано от години анализ на цифрови данни, повторно изследвани проби и документи, извлечени от архивите на вече несъществуващата лаборатория.
Историята датира от началото на 2010-те години, когато започнаха да излизат наяве течове на информация, нередности и обвинения, сочещи към система за прикриване, поддържана от руските спортни институции. Ученият Григорий Родченков, тогавашен директор на акредитираната от Световната антидопингова агенция (WADA) лаборатория в Москва, беше една от ключовите фигури в разкриването на измамата. Отвътре Родченков разкри как са били манипулирани проби, разменяни резултати и прилагани методи за заличаване на положителни тестове, за да се защитят елитни спортисти и да се поддържа фасадата на триумфална национална програма.
Скандалът достигна своя връх с публикуването на доклада „Макларън“ през 2016 г. Този документ, изготвен от канадския разследващ Ричард Макларън по искане на WADA, предложи подробен портрет на държавно спонсориран допинг. В него се описваше как руските власти са организирали система за размяна на проби на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. и как над 1000 резултата са били манипулирани, за да се заличат следи от забранени вещества. Докладът замеси министерства, треньори, техници и лаборатории в държавна мрежа, която поставя спортния успех над всеки етичен принцип. Последствията бяха незабавни: Русия беше отстранена от международни състезания по лека атлетика, а спортната ѝ репутация беше дълбоко накърнена.
AIU, създаден като част от глобалния отговор на леката атлетика, си постави за цел през 2017 г. да прегледа хиляди цифрови записи от московската лаборатория и да отвори отново случаи, които са били прикрити. Това беше колосална задача, изискваща години на кръстосани проверки, верификация и реконструкция на проби, с фокус върху това виновните да не избегнат наказание, дори и вече да не са активни. В последното си изявление AIU подчертава, че обявените сега санкции затварят този процес – последният, базиран на цифрови доказателства от антидопинговата лаборатория в Москва.
Дванадесетте санкционирани спортисти представляват различни дисциплини: спринт, средни разстояния, спортно ходене, скокове, комбинирани дисциплини и бягане с препятствия. Повечето от тях вече са прекратили кариерата си или са извън светлината на прожекторите, но имената им допълват картата на измама, засегнала целия спектър на руската атлетика. Сред тях е бегачката на средни разстояния Елена Котулская, сребърна медалистка от европейското първенство в зала през 2013 г., която е наказана за четири години за прикриване на три положителни резултата през същата година. Според AP, Котулская не е отговорила на официалните уведомления по случая. Дисквалификацията ѝ анулира резултатите от 14 юни 2013 г., въпреки че тя запазва сребърния си медал от въпросното европейско първенство.
Сред другите санкционирани са Марина Новикова Пандакова (спортно ходене), Марат Аблязов (спринтьор на 100 и 200 метра) и Павел Ивашко (специалист на 400 метра и сребърен медалист от европейското първенство до 23 години през 2015 г.), който ще загуби медала си след преразглеждането на резултатите. Всички те получиха четиригодишни наказания и анулиране на постиженията им между 2013 и 2014 г.
Списъкът включва и двугодишни наказания за спортисти като Инеса Гусарова, шампионка на Русия на 800 метра за 2023 г., Светлана Рогозина, също бегачка на средни разстояния, Вероника Червинская (бягане с препятствия), Маргарита Смирнова Корнейчук (седмобой) и Наталия Холодилина (спортно ходене), която вече е изтърпяла предишно наказание през 2014 г. Резултатите на всяка от тях за периоди между 2014 и 2016 г. са анулирани, според данните на AIU.
Допълнителните случаи включват Валерия Фьодорова, финалистка в тройния скок на световното първенство до 20 години, и Татяна Дектярева Дементиева, трикратна национална шампионка на 100 метра с препятствия, като и двете вече са изтърпели наказанията си. Най-тежкият случай е този на Светлана Карамашева, бегачка на средни разстояния с допинг история: тя вече има общо три наказания, последното от които е за 1,5 години, започващо през 2029 г., в допълнение към предишни санкции от 2,5 и 8 години. Карамашева също така се нарежда сред 12-те най-добри руски атлетки за всички времена на 1500 метра с резултат 3:59.61, записан през 2012 г.
Тези последни случаи, обясняват антидопинговите власти, затварят цикъла, започнал с изтичането на данни от московската лаборатория и продължил с последвалите международни разследвания.
Разследването първоначално се фокусира върху активни спортисти от висок профил, но в крайна сметка обхвана всички замесени, независимо от техните постижения или популярност. Анализите разкриха системна употреба на стероиди и други забранени вещества, както и институционална политика за прикриване на нарушенията. Отделът за почтеност в леката атлетика (AIU) счита тази последна група от санкции за символичен край на руската допинг сага, базирана на дигиталните записи, въпреки че спортните и политическите последици остават осезаеми.
След инвазията в Украйна през 2022 г. и продължаващата война, Русия остава изключена от международни състезания по лека атлетика – санкция, която се добавя към историческото наказание за допинг. Както AIU, така и Световната атлетика многократно са изразявали загриженост относно това как да се гарантират наистина равни условия за състезание, когато страната бъде допусната отново. В крайна сметка проблемът надхвърля рамките на леката атлетика: става въпрос за глобалното доверие в чистотата на спорта и дали то може да бъде възстановено след подобна измама.