)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
Реализатор №1 на Световното първенство във Филипините Александър Николов говори с откровеност, каквато рядко чуваме от състезатели на неговата възраст. Между смях, спомени и емоции националът разказа не само за магията на световното, но и за трудния път през Америка и Италия, за връзката с брат си Симеон и за треньора Кико Бленджини, който буквално го е „изградил като играч“.
Това, което направи България на площада, беше върхът на сладоледа!
Когато разговорът стига до темата за световното първенство, Алекс замълча за миг и очите му блестят.
„Чак след полуфинала осъзнахме какво сме направили“, признава той. „Ние нямахме време да мислим. Всичко стана толкова бързо. А това, което направи България на площада пред „Александър Невски“, беше върхът на сладоледа. Едно от най-яките преживявания в живота ми, ако не и най-якото.“
,fit(1100:608)&format=webp)
Той разказва как момчетата едва тогава, след края на турнира, осъзнали мащаба на любовта от публиката. „Като видиш хората да плачат, да пеят химна, да крещят имената ни… в момента, в който говоря за това, ме побиват тръпки.“, заяви Алекс Николов пред VolleyCast.
,fit(478:270)&format=webp)
Алекс Николов: Имаше критики, че играем, защото сме с връзки
Да дадем всичко – каквото и да стане!
Най-силният момент от целия турнир за Николов не е нито финалът, нито 1/4-финала със САЩ, а кратката среща в съблекалнята преди излизането срещу Италия.
„Бленджини ни събра в кръг, хвана ни за ръцете и каза: “Каквото и да стане, искам само едно – след мача да знаете, че сте дали всичко”. Това беше обещанието ни. И така и направихме“, казва Алекс.
Той призна, че италианците са били по-добри в онзи ден. „Но ние показахме, че сме отбор, който вече не отива на световно просто да участва.“
Сънят преди мача със САЩ: Това е шансът на живота ми!
Мачът със САЩ, който вдигна на крака цяла България, е моментът, в който Алекс показва психическа сила, достойна за лидер. „Първите два гейма бях ужасен. Една точка от 16 атаки! Такова нещо не ми се беше случвало през живота. В почивката си казах:
“Това е. Или сега, или никога! Върнах се момче, върнах се! Обещах му (на брат ми) – ще ги бием, обещавам. И го направихме.“
Цялото това „върнах се“ вече е фраза, която феновете свързват с Алекс. Не просто като спортен обрат, а като личен символ – за вяра и характер.
На тъмно, без ток – и никой не каза гък!
Когато го питат за лагерите и подготовката, Николов се усмихва, но историята, която разказва, звучи като сцена от филм. „Бяхме на турнир в Полша, “Силезия къп”. Влизаме сутринта в залата, готови за тренировка – и токът спира. Тъмно. Само от пролуките влиза малко светлина. И какво да правим – тренираме. Пълна тъмница, 50 минути. Никой не каза гък.“
След тренировката, треньорът Кико Бленджини се развълнувал до сълзи: „Каза ни: “Такъв отбор не съм виждал. Никой не се оплака, никой не поиска да спре. Гордея се с вас”. Тогава разбрахме, че сме нещо специално.“
,fit(1100:608)&format=webp)
От Модена до Лубе и Бруно Резенде…
Николов се върна към момента, в който професионалната му кариера започва неочаквано. „Бях планирал да остана в САЩ 4 години. Но след първия ми VNL започнаха да идват оферти – от Германия, Белгия, Франция. И изведнъж, след седмица в София, Бруно Резенде идва вкъщи! Седи в хола и ми казва, че иска да играем заедно. Аз го гледам като малък фен – човекът, когото съм гледал по телевизията, срещу когото баща ми е играл.“
След това идва офертата от Лубе – по-сериозна и перспективна. „Не беше лесно решение, но избрах Лубе. Оказа се правилният път.“
Американският период: културен шок и първи уроци по самостоятелност
Преди Италия, Алекс прекарва няколко месеца в колеж в САЩ. „Първите дни исках да си тръгна. Сам, 12 000 километра от вкъщи. Нищо не ми харесваше – храната, хората, всичко беше различно. И още по-забавно – бяха ме настанили в общежитие само с чернокожи студенти. Аз бях единственият бял в целия блок. Не защото имам нещо против, просто беше странно. Но така се научих да се оправям сам.“
Той признава, че в началото изобщо не учел, после се стегнал. „Баща ми ми каза: “Издържи малко. Ще мине и ще стане по-добре”. И така стана.“
,fit(1100:608)&format=webp)
Бленджини ме мачкаше в началото, но сега му благодаря!
„Когато отидох в Лубе, Бленджини буквално не ме оставяше на мира. За всяка топка ми се караше. За всяко посрещане – забележка. Понякога излизах от тренировка и ми се пръскаше главата. Но сега му благодаря. Той ме направи такъв, какъвто съм.“
Алекс споделя и колко се е променил подходът на треньора след това: „В националния вече не ме контролираше за всяка дреболия. Казваше ми: ‘Справяй се сам’. И това е следващото ниво – когато можеш сам да си поправяш грешките.“
Мони има орлов поглед! Той вижда всичко!
В разговора не може да мине без брат му Симеон. Алекс го описва с голяма гордост: „От всички играчи, които познавам, Мони е най-внимателният. Той вижда неща, които никой не вижда – мрежи, ъгли, всичко. Половината нет-тъчове срещу Словения бяха негови.“
Но има и тъмна страна – контузията на Симеон в мача с Турция. „Предупредих момчетата, че техният нападател влиза в нашето поле. И точно той го направи. Много ми стана тежко. Падна ни моралът тогава.“
&format=webp)
За жертвите, дисциплината и… бургерите
Когато разговорът тръгва към темата за лишенията, Алекс се усмихва широко: „Хората говорят за лишения, а аз не ги усещам като лишения. Това е част от живота ми. Правя това, което обичам.“
И добавя, с типично чувство за хумор: „Ям всичко. Имам 5% мазнини. Хот-дози, чипсове, пици – няма значение. Засега не ми се лепи!“
,fit(1100:608)&format=webp)
Матей Казийски и примерът на великите
„Да ме споменават с Казийски в едно изречение е чест“, казва Николов. „Играли сме поне 15 пъти един срещу друг в Италия. Не ми е давал съвети, но само като го гледаш – как се движи, как загрява, как избира ударите – това е училище. От него се учиш с очите.“
Волейболът като живот, не като работа
В края на разговора Алекс говори спокойно и зряло: „Това, което хората не разбират, е, че за нас волейболът не е просто професия. Той е начин на живот. И когато излезем на игрището, ние не мислим за заплата или слава. Мислим за България, за отбора, за хората, които ни гледат!”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)