Наше голямо име в плуването празнува 70 години

Стефан Георгиев – първият български финалист на европейско първенство при мъжете и на голям плувен форум изобщо, празнува 70 години днес. Като треньор е създал безчет шампиони и национални състезатели. Пловдивчанинът бе човекът, без чиято огромна фигура доскоро не минаваше нито един държавен шампионат, като главен съдия и стожер на „Младост’91“ (Пд).

Припомняме големите му постижения с интервюто за специалния брой 41 на списание „Плуване&Водна топка“ от 2023 година, посветен на българските рекордьори на 100 м св. стил. Стефан Георгиев държа стандарта в кралската дисциплина от 1973 г. до 1979-а.

Не е пресилено да се каже, че със Стефан Георгиев дойде и ерата на голямото плуване у нас.  Той е първият  български финалист на европейско първенство при мъжете (Виена’74). Финалист е и на световно (с щафетата 4 по 100 м св. стил в Кали’75), участник е на олимпийските игри в Монреал’76. Георгиев е първият българин, слязъл под 54 секунди на 100 кроул на голям басейн. Тази импозантна фигура е мостът между старите и новите генерации рекордьори по кривата на върховото постижение в кралската дисциплина у нас.
Състезавал се е с част от великаните на 100 кроул. Учил се е от други легенди. Като треньор или главен съдия е гледал и съпреживявал рекордните плувания на всички след него. Реално той е най-възрастният наш съвременник – български рекордьор на 100 м св. стил, с когото може да разговаряме и да се докоснем. Остава знаме на пловдивското плуване – и като старши треньор на „Младост’91” и като съдия на всички важни състезания у нас.

– Г-н Георгиев, помните ли в подробности последния си рекорд, с който станахте осми в Европа?

– Влязох на финала с шесто време, записвайки 53,30 секунди и първо българско слизане под 54 сек. На първите 50 м във финала обърнах на краката с първо време – 23,90. Тръгнах ва банк. В последните 15 метра не ми стигнаха силите. Регистрирах 53,8 сек. Дори да бях повторил плуването от сутринта пак щях да завърша осми. Бях първият български финалист при мъжете. Все пак някакъв път се поправя за по-младите. Държах рекорда 7 години.

– На финала във Виена бяхте ли притеснен?

– Не, защото благодарение на Панчо Гюрков, Бог да го прости, в годината, когато поставих рекорда, имах много стартове на големи международни състезания – 17 или 18. Плувах 100 кроул в Лондон, Единбург, Франция…През февруари 1974-а станах шампион на Унгария. Имахме много самочувствие. Просто самата система ни го създаваше. Беше ни подсигурено всичко. Бяхме постоянно на съвместни лагери с руснаците, с германците…

– Щяхте ли да слезете под 53 секунди с друга тактика?

– Официално на състезание под 53 секунди нямам.  През 1976-а на балканиадата в Румъния ми засякоха ръчно 52,80 сек. Според треньорите е било по възможностите да го направя и на европейското. На въпросното състезание имаше луфт 10 см между плаката на стената и самата стена и панелът не даде добър контакт. Уредбата ми регистрира 53,33. На модел плуване ръчно имам 52,4. Тогава още налучквахме методиките. Иначе на малък басейн съм плувал официално време 51,9 сек. в Пловдив, после 52,1 и 52,2 сек. на други турнири.

– Вашият треньор Григор Лазов беше ли плътно до вас?

– Беше. Много са треньори, които са ми помагали, но Бате Гришо си остава най-невероятната личност за мен. Той изигра главната роля в моето развитие във всяко едно отношение. 90 процента от това, което научих и знам за плуването, дължа на него. Знаеше как да живее и бе виден представител на пловдивската бохема. Беше не само познавач на плувната техника и методика, а и вещ организатор и проницателен  психолог.
Голяма роля за представянето ми на европейското изигра и Валентин Попов – първият българин, който изплува 100 кроул под минута на голям басейн. Страшно много ми помогна да подобря плувната си техника и с упражнения на сухо. Беше научил много от обучението си във Франция и пренесе наученото в България.

– Засякохте ли се в басейна с някой от другите рекордьори на 100 кроул?



– Валентин Попов е поставил рекордите когато съм бил хлапе, а за всички преди него само съм чел. С Юлиян Русев имам прекрасни спомени, но от водното спасяване. Плували сме с Юлиян Василев, със сигурност сме се засичали и с Цецо Голомеев, Бог да ги прости и двамата, но когато той изгря през 1980-а аз вече скачах само за точки за отбора. Като съдия съм гледал всички рекордьори след това.

– Осми сте и в света?

– Да, осмото място с правата щафета 4 по 100 меше беше първият български финал на световно първенство. Когато нашите момчета станаха осми на малък басейн в Мелбърн през декември, този факт странно беше пропуснат от някои медии. Бях близо до финала и индивидуално – на 100 м св. стил.  Две десети не ми стигнаха. Ако бях плувал 53,50, влизах. Записах 53,73 и станах 11-и, заради малшансът при куриозна ситуация. В Кали имаше размирици и ни транспортираха с джипове от хотела. Тръгваме към басейна, но не можем да преминем по пътя. Шофьорът запердаши направо през джунглата. Стигнахме, но с голямо закъснение. Имах около 15 минути за лека загрявка. С повече време вероятно щях да запиша по-предно място. Това беше второто ми световно. Дебютът бе на първото в Белград 1973. Плувкините на ГДР спечелиха 14 от 15-те дисциплини, но те бяха заредени яката. От Колумбия се връщахме цяла седмица, та не можех да плувам на републиканското на „Спартак” в София и да стана за пети пореден път шампион на 100 метра.

Секунди след като се е класирал за европейски финал с поредния си рекорд

– Защо бариерата от 50 секунди на 100 кроул е била достижима досега само за една шепа българи?

– Давам пример с Дениел Нанков – момчето е високо близо 2 метра, експлозивен е, бърз. Погледнете него и Йосиф Миладинов! Това са плувците, които може да правят нещо, за да се влезе в световния елит.

Пазя моя снимка от олимпийските игри в Монреал 1976 с Джим Монтгомъри – американецът, който първи слезе под 50 сек. Ами аз съм му до рамото, да не говорим, че неговата ръка беше колкото моя крак. Нали разбирате за какво говорим? Аз съм 190, ама той 195. Виждаме какви са асовете в световния спринт. Нисък спринтьор няма, гърбист също. Просто трябва да се търсят тези качества. А ние тук си разказахме играта на спорта през последните 30 години. Селекцията просто изчезна, школите за начално обучение ги закриха. Реално учим децата да плуват в пети клас, а на тази възраст по света вече плуват по 30 секунди и по 57 стотака. Големите работят в цял екип – с физиотерапевт, лекар, психолог, масажист. Всичко се прави на базата на научна основа. Ние го правим на принципа, ако излезе, ако ли не – здраве да е! Като млад треньор на лагер в ГДР, на мои плувци са вземали 158 проби за 20 дни. Всяка сутрин лактат, по време на тренировка пак, след тренировка отново. Събираме се треньорите и всички при доктора. И ти казва: Днес този ще ходи на разходка, на онзи му скъсай шортите от натоварване, на трети – средна тренировка. Той ти дава насоки върху какво да работиш.

– Свидетел сте на първото в историята плуване под 50 секунди…

– Заради Монтгомъри в Монреал залата щеше да се срути. Публиката беше на крака 10 минути. Тогава беше немислимо, сега 50 секунди е нещо много по-нормално, да кажем… Разпитвах го по плувни въпроси. Беше готов да ми разкаже за методиката, само да сме можели да го направим. Все пак е възпитаник на великия Док Каулсилман, който направи преди това Марк Шпиц…

Спечелил е 22 балкански титли

Стефан Георгиев е роден на 28 юли 1955 г. в Пловдив. Започва да плува десетгодишен, а през 1966 г. попада в една учебна група на треньора от ДФС „Марица” Димитър Дръндаров – Дръндара. Година по-късно е при Григор Лазов. Две години (1972–1973) е и под опеката на Любомир Милковски в ЦСУ „Олимпийски надежди” в София.

На 11 август 1973 г. на балканиадата в Дубровник (Югославия) Стефан Георгиев фиксира на 200 м св. стил 1:59,6 мин. За първи път българин слиза под две минути. Тогава атлетичният младеж с ръст 190 см и тегло 78 кг. Брат му Петър Георгиев също е сред най-големите български кроулисти за всички времена, но беше по-силен на 200 метра…



Значимите му успехи: август 1974 г. – осмо място на европейския шампионат  във Виена на 100 м св. ст. с време 53,8 сек.; юли 1975 г. – осмо място на II световно първенство в Кали (Колумбия) с щафетата 4×100 м св. стил, 11-и на 100 м св. стил. Непрекъснат балкански първенец на 100 м св. стил от 1973 до 1979 г. Има 22 балкански титли, които са само от две индивидуални дисциплини и щафетите; Държавен първенец на 100 м св. стил през 1973 г., 1974 г., 1976 г. и 1977 г. Плувец № 2 у нас е за периода 1931– 1981. Изпреварен е само от Юлиян  Русев.

bgswim.com

Екипът на Sportal.bg поздравява Стефан Георгиев за годишнината и му пожелава крепко здраве и щастие!

Следвай ни: