Матей Казийски: Ситуацията през 2012-а е единственото, за което съжалявам в кариерата си

Да събереш визитката на Матей Казийски в няколко изречения не е особено лесна задача. Защото за спечелените отличия на клубно ниво трябва отделна зала. За десетте години с националния отбор Матей беше и с основна заслуга за спечелването на последните три медала – бронзовите на световното първенство (2006), Световната купа (2007) и европейското (2009). Казийски върви към края на изключителната кариера, а за нас винаги е удоволствие да говорим с него.

Матей Казийски: Скоро може да кося ливадата

Почти приключва 20-ият ти сезон в чужбина. Измори ли се?

– Да съм се изморил – не. Но в края на сезона се обаждат някакви болежки – дясното коляно, разни други неща. В добра физическа форма съм, не съм се пренатоварил. Това най-вече се дължи на факта, че не играя пълни мачове. Треньорът ме сменя след първия гейм. И може би затова е една идея по-лекичко и успявам да се запазя.

Защо не се получиха нещата на четвъртфиналите срещу Чивитанова? Стартирахте с победа навън, след което записахте три поредни загуби.

– Не е една явна причина, а сбор от много. Това, което най-очевидно ми се струва на мен, беше темата от целия сезон – че сме малко непостоянни в изявите си. Направихме страхотен първи мач, взехме много важна победа навън, след което едва ли не им подарихме втория вкъщи и това доведе до разочарование. За тях пък беше глътка въздух, защото те бяха в лошо състояние. И това ги зареди с енергия да играят по-силно у дома. При нас отлив, при тях прилив на енергия.

Може и малко клиширано да ти прозвучи, но на мен това ми прилича и на смяна на щафетата. Опитният Казийски я предава в ръцете на младия Алекс Николов.

– Не съм давал нищо. Той сам си го взе Игра много силно момчето и се радвам много, че е здрав. След страхотния успех, който направиха за Купата на Италия, му пожелавам късмет и занапред…

Дълъг път извървя, Матей. Стана дума за това, че завършваш 20-ият си сезон в чужбина. Вижда ли му се края?

- Да, макар имам някакви надежди за последен сезон. Но към момента договорът ми с Милано изтича и нямам друг. Съвсем скоро ще стане ясно, но сега се ориентирам към финалните мачове от шампионата за 5-8-о място.

Изпитваш ли някакъв страх от това да приключиш със спорта?

- Честно казано, не. Може би се дължи на факта, че още преди няколко години се бях замислил съвсем сериозно да приключа. Затова съм доволен и във всеки един момент съм с чисто съзнание, че това може да бъде краят. и нямаме психологически проблем от тази гледна точка. Това което нямам, е представа какво ще правя след това. Но и това ще се изчисти.

Кога ти мина през ума тази идея за пръв път?

- Не е веднъж, но със сигурност след сезона във Верона (2021, 6.а.) се бях замислил дали не е време да приключа. Четири години подарък от времето, в което си мислех да сложа край, си е доста. И съм доволен!

Това отлагане на края ли беше или естествен процес?

- Не, абсолютно естествен процес, защото се намери къде, как и защо. Освен това се и представих по доста добър начин. Не беше просто ей така, колкото дa участвам в нещо, а си бях деен участник в отборите в които играх. И се радвам, че го направих.

Говорихме си наскоро с Маги Малеева за края на кариерата й и тя сподели, че е изпитала огромно облекчение, че са спрели пътуванията и "животът в куфар". При теб има ли такова пренасищане?

- Да. Това е една от трудностите, които изпитвам. Все по-често събирам багажа не с такова приятно очакване на щото пътуване, както бе преди 20-ина години.

Предполагам, че това е обусловено и от факта, че вкъщи

има кой да те чака.

- Това също играе роля, да. Желанието да прекарвам повече време със сина ми ме накланя повече към идеята, че да си седя вкъщи и да престана с тези пътувания би било добра идея. Човек иска това, което няма, и за нас, професионалните спортисти, да си на път е ежедневие.

Затова и може би да си бъда в къщи е най-големият кеф

- Тогава сигурно ще почнат да тu липсват пътуванията...

- Да. Казват, че максимум година отнема и след това започва да ти се прави, това което си правил по време на кариерата си.

- Значи да очаквам една година да косиш ливадата пред къщата, преди пак да искаш да влезеш в екшъна?

- Сигурно, да. Семейна идилия - косиш си тревата с машината сядаш си на масата, пиеш лимона - и си казваш

“Абе, няма ли нещо да направим турнирче някакво, да идем на състезание? (Смее се).

- Досега си говорихме какво ще стане, ако сложиш край след последно 10" си го взел 4 пъти. Може ли пето да има?

- Ще видим какво ще се случи. Не казвам "не". Чакам до последно за още едно приключение, но трябва да ми харесва и да ми е колкото се може по-близо до семейството.

- Направи ли си някаква равносметка на кариерата?

- Всяка година си правиш по някаква малка малка равносметка и то накрая се натрупва.

И каква е финалната?

- Само мога да съм доволен. Имах страхотен път във волейбола и даже наскоро си говорих един мой съотборник, че като бях по-млад, мислех дали ако бях поел към друг спорт щях да имам сходен или по-голям успех.

Сега все по-често си мисля, че е малко вероятно. Много е трудно да постигнеш това, което постигнах във волейбола, в което и да е било друго.

- Кое ти е най-щастливото събитие в кариерата, ако можеш го да степенуваш?

- Трудно е да степенуваш, защото зависи в какъв аспект е въпросът. Може би идването в

Тренто, защото е свързано със страшно много успехи, а не с живот. Страхотно развитие на самия отбор. Много неща на едно място. Страхотен момент в моя живот. Това е еднократното събитие, което е довело до спечелването впоследствие на много купи, медали, приятни моменти.

- Тренто ти се превърна и в дом. Но като казваш "идването в Тренто”, се връщам назад и това нещо не минава така гладко.

- И това допринася, между другото. Защото след толкова борба, проблеми, самият факт, че успях да се добера до Тренто беше чудо, и веднъж добрал се, да постигна всичко това впоследствие…Контрастът между тези събития допринесе за усещането за страхотно изживяване и невероятно правилно решение от моя гледна точка.

- Ако се върнем към онзи момент, ти беше пред угрозата да ти спрат правата. Правилата бяха такива, че правата ти се държаха от Славия, без чието съгласие не можеше да отидеш никъде…

- От една страна Славия, от друга страна Динамо (Москва). От двете страни се опитваха да ме спрат всячески. Драма си беше.

- Как се впускаш в такава , при положение че нямаш още 23 години, а могат да ти кажат "Пич, това беше. Ако не слушаш спираме ти правата и край"?

приема. Щях да изчакам нужните години наказание.- Колкото и млад да бях, аз бях абсолютно готов това да се случи и да го

Бях решил какъв ще бъде пътят ми, просто не беше ясно колко бързо това и ще се случи. В крайна сметка съм Изключително доволен, че ми позволиха това да се случи веднага, а не да търпя една, gße или 3 години наказание. Но за мен нямаше друг вариант.

- А какво те караше да вярваш, че този проект ще успее, защото тогава Тренто беше някакъв средняк?

- Когато предварително проучвахме възможността за Тренто, се виждаше, че от година на година нещата там стават все по-добре. И проектът узряваше. Отборът беше готов да обърне тенденцията. И това допринесе за решението да видим дали проектът ще може да се реализира там.

- Другата голяма шумотевица в твоята кариера беше през 2012 година с оттеглянето ти от националния отбор. Това, което съм забелязал при теб в тия битки, е, че се хвърляш твърд и убеден в позицията и винаги бил готов да платиш цената.

- По някой път човек трябва да стои зад нещо. И като вярва в това, което мисли, да може да за

стане зад думите и с действията си. Така е правилно според мен. Тогава беше голяма каша...

Когато се изострят нещата до такава степен, че трябва да кажеш:

Аз съм до тук и ако така продължават нещата, не може повече. Когато се стигне дотам край. Няма две мнения по въпроса.

- Тогава това решение обаче ти е било по-трудно, защото в предишното ти заставаш просто зад себе си. Докато през 2012-а вече ставаше въпрос за националния отбор.

- Да, беше много голямо като събитие, но не беше трудно като решение, защото нямаше как да продължа по този начин, по който се вървеше напред с националния отбор. Аз и тогава го казах, че нямаше как да продължа така, защото трябваше да преглътна се бе си. А това не е нещо, което допринася за добър спортен резултат. Защото когато правиш нещо въпреки себе си и трябва да полагаш кански усилия да вървиш напред, не постигаш 100% от това, което можеш, ако си в правилната душевна нагласа.

И тогава стигаш и до ситуацията, в която обществото е поляризирано. Едната част са зад теб и те подкрепяли, другите казват:

Абе, как можа да се откаже точно сега.

Когато има поляризация, е нормално едните да те разбират, а другите не. Човек винаги има избор. Но така, както съм устроен аз, пред мен тогава имаше един избор. Нямаше двоумение.

- Понеже си говорихме за равносметки, казвал ли си си: Сега, ако можеше да променя това от кариерата ми...?

- Не, единствената мисъл от тази гледна точка е била:

Ако нещата бяха по-различни, можеше да стане еди какво си. Но нещата не бяха по-различни и нямаше как да се развият по друг начин.

- Но тук говориш пак за ситуацията с националния отбор, не генерално.

- Точно така. Това може би е допринесло с някакъв негативизъм за моята кариера. Единственото, за което съжалявам. Съжалявам, защото така се развиха нещата.

Петър СТОЯНОВ, “Тема Спорт”

Следвай ни: