Олимпийската и световна шампионка в скока на височина Стефка Костадинова празнува днес 60-годишен юбилей. Знаменитата българка има забележителна спортна кариера. Легендата на световната лека атлетика е олимпийска шампионка от Атланта 96 и сребърна медалистка от Сеул 88. С постижението си от 209 сантиметра от шампионата на планетата в Рим 1987 притежава световния рекорд в скока на височина 37 години.

Тя е двукратна световна шампионка на открито в Рим'87 и Гьотеборг'95. Носителка на пет титли от първенства на планетата в зала - Париж'85, Индианаполис'87, Будапеща'89, Торонто'93 и Париж'97. Европейска шампионка от Щутгарт'86. Победителка във финала на Световната купа в Канбера'85. Притежателка на четири златни медала от първенства на Стария континент в зала - Пирея'85, Лиевен'87, Будапеща'88 и Париж'89.

Подобрявала е световните рекорди шест пъти. Нейни все още са 5 от 10-те най-добри резултата в скока на височина и 11 върхови постижения от Топ 20 за всички времена. Рекордните четири пъти е избирана за спортист номер 1 на годината в България, пет пъти е номер 1 на Балканите.

Костадинова е първата жена начело на БОК и първият олимпийски шампион, оглавяващ олимпийското движение у нас. Като председател на БОК е с огромни заслуги за подобряване статута на олимпийските медалисти и тяхната следсъстезателна адаптация в обществото.

В момента е член на Комисията на МОК по Култура и олимпийско наследство.

Стефка Костадинова е сред първите 14 легенди, приети в Залата на славата на Световната атлетика, учредена през 2012 г. На нея е посветена специална секция във виртуалния Музей на олимпийски спорт номер 1.

Единствената българка удостоена със спортен Оскар, което я нарежда редом до знаменитости като Пеле, Сена, Марадона, Майк Тайсън и Карл Луис.

„…За игрите Атланта 1996 Костадинова заминава с ясното разбиране, че това е нейният последен шанс за олимпийска титла. Отново е абсолютен хегемон – пристига в Щатите, след като 20 пъти преодолява 205 см, докато всички останали за всички времена са го правили само 5 пъти. Въпреки превъзходството в последните 11 години, тя вече знае неписаните закони и рискове, които носи една олимпиада. Наясно е, че няма да е лесно. Така и се оказва… Но този път българката е абсолютно готова на всичко, за да прегърне мечтата си.

Квалификациите са преминати гладко с първо място в групата и нито един фаул. Във финала обаче съдбата й поднася поредното неочаквано препятствие. Противно на прогнозите, атаката идва от гъркинята Ники Бакояни, която подобно на Ритър в Сеул 1988 прави състезанието на живота си. И отново, както преди 8 години, височината 203 см се оказва рубиконът. До 201 см Стефка, Бакояни и Инга Бабакова вървят в пакет, като българката и украинката водят защото са безгрешни. На 203 см Бабакова отпада, но Бакояни от третия опит подобрява гръцкия рекорд… Стефка също преодолява 203 от първи опит и все още е начело. Летвата се издига на 205 – тук гъркинята се предава, а Костадинова прелита с успех и вече никой не може да й отнеме златото. Шампионка!

Печели олимпийско злато в най-силното състезание в историята. Стефка печели титлата на игрите Атланта в най-силното олимпийско състезание в историята на дисциплината. Девет жени преминават над 196 см, пет скачат над 199 см, а за медал са нужни минимум 201 см – „най-високият бронз“ в историята. Сребърната Бакояни (Гърция) пък точно тогава преодолява уникалните за жените 33 см над собствения си ръст. Костадинова трябва да се справи с всичко това, плюс да подобри олимпийския рекорд с 205 см, за да триумфира със златото.

И го прави с типичната си класа и очарование. Най-накрая – олимпийски шампион! На върха след толкова години преследване на единственото отличие, които й липсва. На награждаването една сълза се отронва по бузата на Стефка, докато звучи българският химн и родното знаме се вее най-високо на „Сентениъл Стейдиум“… Вълнуващ миг за историята и щастлив край на една от най-хубавите приказки в световния спорт.“

Пълния разказ за феноменалната кариера на Стефка Костадинова и цялата статистика на нейните титли, медали и рекорди ще намерите в спортната енциклопедия „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“ с автори Владимир Памуков, Тодор Шабански и Бончук Андонов.

Следвай ни: