Рекордьорът по победи за България на Купа “Дейвис” Димитър Кузманов бе главен герой в “Гостът на Sportal.bg”.
Пловдивчанинът изживя тежка 2024 година в професионален план, защото прекара извън корта общо шест месеца поради хоспитализация и различни травми.
,fit(1100:608))
Кузманов разясни за отношенията си с Българска федерация по тенис, след като не участва в двубоя за Купа “Дейвис” срещу Ел Салвадор в края на миналата година. Сега на “лъвовете” им предстои директен дуел на гости на Румъния за влизане в по-горната Световна група I. Мачовете са на 31 януари и 1 февруари в Крайова, в която той също няма да участва.
През 2024-та Димитър Кузманов започна и благотворителната кампания “Заедно можем” в помощ на младите и талантливи спортисти.
)
„Чувствам се добре, здрав, оптимистично настроен за началото на сезона. Най-вече в здрава физическа форма.
Изпратих една много тежка от професионална гледна точка, разбира се здравословна така. Но това беше и една много важна за мен година чисто психически. Израснах много, защото след като се случиха всички тези събития и останах толкова дълго извън корта, започнах да гледам на нещата от друг ъгъл. Наистина осъзнаваш това, което си постигнал, грешките си и какво трябва да подобриш. Така че от лична гледна точка едно огромно израстване за мен. Но в спорта и живота е така, трябва да се минат тези падения, но именно те те изграждат, колкото и банално да е това твърдение", сподели Кузманов.
„Научих най-вече да бъда благодарен за всеки един момент, който има на корта, а и не само, в живота. Разбрах, че нищо не е даденост в тези шест месеца, в които исках да се върна и да се състезавам, но единствено, което правех, беше да се възстановявам. Осъзнах също така, че всичко, което съм постигнал в моята кариера, осъзнах какво съм като състезател, какво съм като човек, тъй като когато те завърти тази матрица в спорта с всички пътувания, състезания и резултати, някакси губи реалната картина. Буквално една матрица, в която ти или не си доволен, или си недоволен от това, което не си постигнал и всъщност нямаш реална представа за себе си.
От гледна точка възстановяване съм маниак, даже прекалено залитам в крайности, винаги съм се грижел страшно много за тялото си, за кондицията си. Не мога да кажа, че съм научил нещо конкретно, по-скоро неща, които сме пропуснали в подготовката и възстановяването, които не сме направи както трябва и са довели до тези неща. Но понякога тези неща са необратими, защото ти правиш всичко, което можеш и зависи от твоя екип, но просто се случва това нещо. Така е в професионалния спорт с тези натоварвания. Но пак казвам, понякога трябва да се случи нещо, нещо лошо, за да осъзнаеш и да си дадеш сметка за добрите неща.
След такова нещо, след такава травма, наистина желанието ти да бъдеш на корта и да се състезаваш е огромно и сравнимо с това, когато си дете, когато започваш, искаш да постигнеш нещата, бориш се за мечтите си, просто нямаш търпение да излезеш на корта и не те интересува дали ще спечелиш, или ще загубиш. Не те интересуват точки, ранглисти и пари, просто те интересува това ти да бъде на корта и да се наслаждаваш. Може би това беше един от моментите след първата травма, когато се завърнах, аз спечелих първия си турнир. Аз нямах такива очаквания, аз имах едно детско желание и исках да изпитам насладата от това нещо и някакси много лесно се случиха нещата. От тогава се наслаждавам на всяка една тренировка, не само на турнири и пътувания, буквално на всяка тренировка, когато вляза благодаря, че имам възможността да се състезавам, да тренирам, да правя това, което обичам. Това е свързано и с темата на разговора, където пак се връщам, че оценяваш абсолютно всичко.
Аз започнах годината на 6 януари с победа, след това загубих на осминафиналите в Нотингам. Но за мен това беше добро начало, тъй като през кариерата ми винаги началото на годината ми е било трудно от гледна точка на ритъма, на вработване, на усещане и наистина се радвам, че започнах с победа. Сега тепърва календарът започва. За мен беше важно да проверя как съм физически, как се чувствам на корта. Няма и помен от всички проблеми, така че в момента искам само да се състезавам и играя. Това е нашият план като екип, тази година да играя колкото се може повече турнири. Предвидили сме по три турнира на месец, което е доста. Разбира се, ако и здравословното ми състояние позволява и колко мача съм изиграл. Имам много да наваксвам, но и нямам да защитавам толкова точки. Така че пак има плюсове и минуси. Гледам с оптимизъм и вяра, че нещата ще бъдат наред.
През моята кариера никога не съм знаел на кое място съм в ранглистата, когато някой ме попита, колко точки имам и колко точки ми трябват, за да постигна нещо, което съм си поставил за цел. Някакси през годините, още като юноша, треньорите и екипът ми са ми забранявали да го гледам това нещо, а да се концентрирам само върху това, което зависи от мен. Така си ми и остана и много хора през годините като са ме питали са оставали изненадани, че не знам на кое място съм и колко точки имам. Аз имам някаква представа, винаги и знам какво трябва да направя, за да достигна до целите, които съм си поставил. Концентрирам се върху самите турнири, а резултатите после идват сами.
В нашия спорт вманиачаването в ранглистата наистина е прекалено. Това сме си го говорили с мой колеги и приятели в световния тур. Може би нашият спорт е наистина различен от тази гледна точка. Ти винаги гониш една ранглиста, едни точки, нямаш никаква сигурност, ако нещо се случи с теб, както стана с мен. Някаква травма и едно дълго отсъствие. Дори да направиш един силен сезон, ти след това трябва да ги защитаваш тези резултати, докато в другите спортове сезонът си започва отначало и всичко се изтрива като резултати, позитивно и негативно. Докато при нас това го няма и наистина вкарва едно напрежение във всеки един от нас, без значение дали си в първата стотица или 500, за всеки е еднакво. Тези, които се справят най-добре с това напрежение и успяват да елиминират тази прословута ранглиста и тези точки, постигат най-добрите резултати.
Моят проблем не са парите, не е някакъв раздор с някой конретен човек или дори с федерацията. Моят проблем е това, че аз искам да има по-добри условия за състезателите, защото ние имаме много лоши условия, в София конкретно и в България. Принудени сме да водим нашите подготовки в чужбина, което пък е свързано с големи разходи. През последната година, година и половина аз правя точно това. Последният ми мач беше срещу Босна и Хержеговина през февруари миналата година. Аз не виждам никаква промяна в това отношение. Опитвам се да направя именно това. Води ли сме разговори с федерацията, аз съм имал покана и за двете срещи и за тази срещу Ел Салвадор, и за тази сега срещу Румъния, но въобще не сме стигали до финансови параметри, тъй като условията, които поставям за тренировъчен процес, не могат да бъдат изпълнени, които са един вид елементарни.
За мен това са нормални условия, които ние като състезатели трябва да имаме, за да се подготвяме. Ние нямаме кортове тук в София, нямаме топки, които да се осигуряват, нямаме масажисти, нямаме възстановяване, нямаме фитнес. Все едно един боксьор да няма боксова круша, ръкавици и ринг и да иска да се подготвя. То е малко несъвместимо. Не съм давал изявления и отговори на тези въпроси. Не е нещо, което крия, не е нещо, което не е ясно на абсолютно всичко. Аз се боря в тази посока, искам това да се подобри. Тук не говорим само за мъже, а за всички гарнитури. Имаме си Национален тенис център на прекрасно място, но няма условия и той се обезсмисля. Принудени сме да ползваме други клубове, всеки си намира къде да тренира. Или сме принудени да ходим в чужбина. Аз не искам да водя подготовка в чужбина, като изключим задължителните лагери. Но през по-голямата част нали това е целта, затова го имаме този тенис център“, каза още Кузманов.
Цялото интервю може да чуете във видеото.
Снимки: Борислав Цветанов