Бившата спринтьорка Инна Ефтимова разказа в "Интервюто на Sportal.bg" за новите предизвикателства пред нея. Тя смята, че преходът от професионалния спорт към нормалния живот е много труден за повечето състезатели. В момента участничката на две олимпийски игри се е отдала на най-отговорното нещо в живота. Преди малко повече от година тя стана майка на момиченце и цялото ѝ ежедневие е свързано с новата отговорна роля в нейния живот.
"В сегашния момент всичко се върти около детето ми. Гледам да съм пример. Трябва да възпиташ този малък човек и да го направиш добър", каза в студиото на Sportal Ефтимова.
От началото на октомври тя е част от курс, който носи името "Живот след спорта". В него участват редица бивши спортисти, както и преподаватели от НСА.
"Всяка лекция има конкретна тема, в която разискваме различни казуси. Дали да е развитие на бизнес, създаване на клуб или нещо друго. Целта на този курс е да ни помогне с най-различни начини и идеи, за да реализираме мечтите си".
Противно на повечето очаквания Инна Ефтимова иска да остане далеч от леката атлетика за сега. Не се вижда в ролята на треньор и има съвсем различни амбиции.
"Интересна ми е спортната журналистика, защо да не станем колеги в един етап", каза с усмивка Ефтимова.
Бившата спринтьорка, която години наред бе рамо до рамо с Ивет Лалова в щафетата на България, сподели, че не ѝ е било никак лесно да спре със спорта.
"Бях близо 15 години в професионалния спорт. За мен това бе начин на живот. Аз не знам какво е да имаш нормална работа като повечето хора. Да смениш попрището не е лесно. Липсва ми адреналинът от състезанията и всичките срещи с хора от цял свят. Пътуванията също. Спортът ти дава възможност да обиколиш буквално целия свят", каза Ефтимова.
На финала на разговора тя сподели, че наистина Олимпиадата е върхът в кариерата на един спортист и разказа интересна случка с Юсеин Болт.
"На олимпийските игри цари уникална атмосфера. Всички са приятели, без значение дали ще вземеш участие само в сериите или си Юсеин Болт. Сещам се, че имах възможността да проведа разговор с него през 2008 година. Аз бях още малка на 19 или 20 години. Той вече беше станал Олимпийски шампион на 100 метра и при едно пътуване седна до мен в автобуса. Аз много се смутих, но в един момент събрах смелост и реших да го заговоря. Казах му колко му се възхищавам, поздравих го за триумфа и му пожелах да стане шампион и на 200 метра. Казах му, че и аз съм спринтьорка и той много топло и радушно ми отговори, поздрави ме и пожела успех и на мен".