Владислав Иванов: На хартия отборът е страхотен, но трябва да си свършим работата!

Част от ВК Нефтохимик 2010 за новия сезон 2024/2025 във волейбола ще бъде и опитното и титулувано либеро Владислав Иванов. 37-годишният софиянец, който миналия сезон носи екипа на Левски, ще работи отново в кариерата си с треньора на бургаския тим Мартин Стоев, с който е печелил титлата и у нас, и в Румъния. Ето какво сподели за клубния сайт на ВК Нефтохимик 2010 Иванов.

– Влади, как реши да продължиш кариерата си в Нефтохимик?

– Обади ми се президентът на клуба Огнян Томов, после проведох и няколко разговора с треньора Мартин Стоев. Трябваше просто да изчакам известно време, защото имах договорни задължения с предишния си клуб Левски, макар и да се разделихме преди края на сезона, в който отборът спечели титлата, както знаете. От друга страна си починах малко, вече съм на години, имах нужда от това. С Нефтохимик не е имало никакви проблеми при договарянето на условията. Подписах договор за един сезон, надявам се след него да сме постигнали целите, за които говорихме.

Владислав Иванов премина в Нефтохимик

– Какви са впечатленията ти и от клуба през годините и от отбора, който се сформира сега?

– Отборът на хартия е страхотен, но трябва да си свършим работата. Само резултатите имат значение. Ако ги има, ще има и настроение, и публика. През годините Нефтохимик постоянно се е стремял към най-високото възможно ниво – и като игра, и като постижения.

– Кое според теб е най-важно, когато се прави един такъв отбор с доказани състезатели, и до каква степен има значение, че много състезатели в тима се познавате?

– Да, мнозина се познаваме, това със сигурност е от значение. Аз например се знам с Аксел Трухчев отдавна – когато бях в Лион, той бе съвсем млад, включваше се в тренировките на мъжкия тим. Смятам, че миналата година, когато Нефтохимик стана шампион, той направи разликата. Представи се много силно, съвсем закономерно стана MVP. Сещам се от преди и за другия френски посрещач, който идва сега в Бургас – Франсоа Ребейрол. Това, че имам шест години във Франция, със сигурност ще ми помогне в общуването с тях, още повече те са посрещачи, а аз – либеро, функциите ни в полето са пряко свързани. Знам и езика, познавам и манталитета на французите. Надявам се да си бъдем полезни. Като цяло е много хубаво, че Аксел се връща, а и това, че бяха привлечени известни класни състезатели. В същото време и останаха волейболисти с качества.

– С треньора Мартин Стоев си от съвсем млад – мнението ти за него?

– С Мартин се познаваме от повече от двайсет години. Още през 2003-а се запознахме – той все още беше действащ волейболист, завършваше състезателната си кариера в Кипър. Винаги ще му бъда благодарен, защото ми даде път във волейбола като треньор на Левски. После бяхме заедно и в Румъния. Няма какво да говорим – добър, опитен треньор, с характер. Неслучайно точно при него са последните големи успехи на националния отбор. Той е наясно, че към всеки от състезателите, особено като се прави нов отбор, трябва да има индивидуален подход. Мен обаче няма какво да ме мисли – знаем се прекалено добре.

– Какво според теб е нивото на българското първенство и откъде ще дойде най-голямата ви конкуренция?

– В последните години нивото на българското първенство се покачва. Връщат се хора, които са с доказани качества, в същото време има млади състезатели, които пробиват. По принцип има различни модели – единият е Хебър, където преди кризата бяха привлечени наистина класни волейболисти и за известно време този отбор беше хегемон в първенството. Спечели две поредни титли, игра в Шампионската лига. Това е търсенето на бърз резултат, когато има възможност. Другият е Левски – младежи заедно с някои опитни състезатели, като резултатът се чака няколко години. В Нефтохимик е третият модел – постоянно се гонят резултати. А колкото до конкуренцията – тя а от всякъде. Всеки, доколкото виждам, се стреми да направи качествена селекция, никого не бива да подценяваме.

– Как ще се адаптира в Бургас един софиянец като теб?

– Аз не идвам в Бургас, за да се наслаждавам на красотата на града. Да, в този град ще живея и мисля, че ще се чувствам добре, но аз съм професионалист и идвам да върша работата, за която са ме взели. Няма значение дали съм в Бургас, във Франция, или някъде другаде. Сигурно ще ми трябва време да свикна – в България, като изключим един кратък период в Дупница, съм играл само в София. Но обстановката и в клуба, и в града е добра и не мисля, че ще имам някакви проблеми с адаптацията. А и днес вече София е на четири часа път, образно казано.

– Какво е твоето послание към феновете на Нефтохимик?

– Винаги, когато съм играл срещу Нефтохимик в Бургас, атмосферата на трибуните е била невероятна. Към феновете на тима бих се обърнал със следния апел: Елате в залата и ни подкрепяйте, а ние ще се постараем да ви радваме с игра, в която даваме максимума от себе си, и с победи. Да, ще бъде трудно, никой не е казал, че ще е лесно, но в състава са събрани класни състезатели, които са способни да донесат трофеи. И всички ние ще сме благодарни за вашата подкрепа – винаги, във всеки мач!

• Име: Владислав Иванов

• Дата на раждане: 14.03.1987, София

• Позиция: Либеро; Ръст: 191 см; Тегло: 90 кг

• Номер: 16

• Националност: България

Кариера: 2005-2011 – Левски; 2011-2014 – Томис Констанца, Румъния; 2015-2016 – Лион, Франция; 2016-2017 – Левски; 2017-2018 – Ница, Франция; 2018-2019 – Кан, Франция; 2019-2020 – Марек; 2020-2024 – Левски; 2024 – Нефтохимик

Успехи:
3 пъти шампион на България с Левски – 2006, 2009, 2024
2 пъти шампион на Румъния с Томис Констанца – 2013, 2014
Носител на Купата на България с Левски – 2006
Носител на Суперкупата на България с Левски – 2023
2 пъти носител на Купата на Румъния с Томис Констанца – 2013, 2014
Трети в Европа с България – 2009
Четвърти в Европа с България – 2015
Носител на Купата „Хуберт Вагнер“ с България – 2016