)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
Легенда на Германия: България трябва да изгражда футболисти с характер
Посещаваме Бернард Дитц в неговия дом край Дуисбург. Това е достолепният мъж, който откри Евро 2024 заедно със съпругата на Франц Бекенбауер - Хайди, и Юрген Клинсман в Мюнхен. Капитанът на ФРГ от Евро'80, топ легенда на Дуисбург, а също така бивш ас на Шалке 04. Талисманът на Дуисбург - зебрата Еннац, носи неговия прякор. За Бундестима има 53 мача между 1974 и 1981 г. Никога не е получавал червен картон. Любопитно е, че Дитц става професионален футболист на 22 години, като преди това е работил като шлосер. Ако сте наблюдателни и обичате футболната история, ще забележите, че на прочутата снимка, на която легендарният защитник вдига европейската купа на "Олимпико", липсват два пръста на дясната му ръка - губи ги при нещастен инцидент по време на струговане.
Той е сред най-резултатните защитници в летоброенето на Бундеслигата. За един негов мач в Германия си спомнят и до днес - трябва да пази звездата на Байерн Кале Румениге. Накрая баварците губят с 1:4, а хер Дитц бележи и четирите гола за победата.
&format=webp)
Срещата с германската легенда не би била възможна без съдействието на българския треньор в Борусия (Дортмунд) Николай Илиев. Двамата с Бернард са приятели и Еннац се съгласява да приеме Sportal.bg в своя дом. Посреща ни заедно със своята съпруга Петра. Излишно е да казвам - дамата е приготвила кафе, сладкиши, сандвичи. Всичко в къщата е безупречно подредено - като от "Некерман" от едно време. Чисто е, спретнато, градинката им е образцова. "Всеки ден се занимавам с нея", казва добродушно Бернард Дитц, докато показва цветята около къщата. Има и покрит басейн, в който бившият германски национал плува редовно. Слизаме в музея. "Елате сега в моето царство", казва с усмивка хер Дитц.
&format=webp)
Медали, купи, плакети, грамоти, значки, фланелки, флагчета, снимки, видеокасети... Можеш да прекараш пет часа вътре и да ти се сторят пет минути. Навсякъде реликви. Ето плочата с шлагера от 1978 година Buenos Dias Argentina, в който Удо Юргенс пее с националния отбор на ФРГ. Ето и един жълт пуловер. Не, това не е пуловер, а фланелка на Карл Цайс Йена от гостуването на тима от ГДР на Дуисбург за Купата на УЕФА. Буквално е пуловер. "Представете си как се играе с това нещо, ако завали дъжд", шегува се Дитц. Ето и червена фланелка на България с герба на НРБ. Определено е от европейската квалификация през 1975 г. Това е фланелката на легендарното крило на Славия Атанас Александров. Номер 16 на Кимбата е в раклата на Еннац. Сякаш минахме през времеви портал. Фланелката е като нова. 1975 година...
Ще може ли да си поговорим пред камерата? Разбира се. В интервюто Бернард Дитц говори за сегашния отбор на Германия и за миналото. С немския език помага Ники Илиев, без когото бихме били изгубени в превода. Говорим за Хелмут Шьон. "Той беше много позитивен човек, беше приятел с всички - като втори баща", спомня си Еннац. "Когато на финала на Евро'76 в Белград изравнихме в 90-ата минута, бяхме уверени, че ще спечелим мача. Но се оголвахме много, всички тръгнахме да бележим гол. Шьон ни крещеше да се върнем назад и да чакаме дузпите", разказва още за финала с прочутата "Паненка" бившият германски национал.
&format=webp)
"В Аржентина през 1978 година не бяхме отбор, затова и отпаднахме", споделя още той. След загубата от Австрия Берти Фогтс трябва да предаде капитанската лента на Сеп Майер, но контузия вади митичния вратар от строя. Така Дитц повежда Маншафта към европейската титла в Рим през 1980 г. Зелено-бялата лента от Италия е изложена в Музея на германския футбол в Дортмунд.
"По мое време България имаше добър отбор. Бяхте силни като колектив, нещо което беше характерно за всички източноевропейски отбори. Не знам каква е селекцията в България, не знам и каква е футболната инфраструктура у вас, за да дам конкретно мнение. Най-важното е да изграждате футболисти с характер. Едно време се изграждахме на улицата. Там имахме пълна свобода, в днешно време за да играеш футбол, трябва да си като студент. Трябват личности, които да искат да побеждават. Едно време исках да играем двама срещу трима, за да ми е трудно. Трябват силни характери", казва още Бернард Дитц.
"Когато ме извикаха за първи път в националния отбор, пътувайки към Франкфурт, се чудех как да се обърна към Бекенабауер - с "господине" или с "Франц". Реших да е "Франц". Той беше голям капитан, помагаше на футболистите", довери още европейският шампион.
Накрая ни изпраща като приятел. Няколко часа са отлетели без да усетим. Получаваме по картичка с автограф и напускаме уютната къща на една от големите германски футболни легенди. Достоен, заслужил човек. Danke, herr Dietz!
ФИЛИП ДРУМЧЕВ, специален пратеник на Sportal.bg в Германия
Битката започна!
Докажи, че познаваш шампионата на Стария континент и спечели посещение на мистичния Анфийлд!
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)