Легендарната Йорданка Благоева за спомените си от олимпийските медали

Легендарната българска атлетка Йорданка Благоева говори за спомените си от олимпийските си медали в скока на височина от Мюнхен 1972 (сребро) и Монреал 1976 (бронз), както и за световния си рекорд в дисциплината, поставен след Игрите в Германия през 1972 г. Благоева и сребърната олимпийска медалистка от Рио де Жанейро 2016 Мирела Демирева бяха специални гости в Пресклуб “България” по повод 100-годишнината на Българската лека атлетика.

“Много пъти са ме питали кое е по-ценно - световният рекорд или олимпийските медали? Смело мога да кажа, че световен рекорд можеш да направиш по всяко време, на всяко състезание, докато олимпийски медал можеш да спечелиш на четири години. Много е дълъг пътят до олимпийския медал, който спечелих в Мюнхен. От 1960 г. тренирам. За съжаление знаете как се развиха нещата в Мюнхен - падането на летвата. След това имаше и филмов материал, но аз не пожелах да го видя, вече беше история, но аз имам едно свое мото, че всяко зло е за добро.

Върнахме се след Олимпиадата в България, другите отидоха по почивки, закачиха шпайковете на стената, а моят треньор каза: 'ние не сме направили нищо. Ти трябва да реализираш това, което не успя на Олимпийските игри. Трябва да ти намерят някъде състезание.’ Имаше среща между България, Испания и Югославия в Загреб. Отидохме на това състезание и така се стигна до световния рекорд. Стадионът беше пълен със зрители, което помага на всички. Е, оказа се, че след това е имало футболен мач, но ние това не го знаехме, че тази публика е за футболния мач.

След това бях решила да приключа, но благодарение на хората около мен започнах подготовка и за Монреал 1976. Там отидох 13-та по постижения, дори не исках да ходя, защото беше безмислено. Имаше един треньор от Пловдив на спринта - Вулпев. Той дойде и ме хвана: 'не ме е страх от млади и надеждни, страх ме е от “стари кучета” като теб. Така че смело отивай.

Нямах силата, която имах в Мюнхен, но пък имах опита. 12:30 започнах да загрявам, в 18:45 ми беше последният скок. Можете да си представите колко време е. Единствената ми мисъл беше: няма ли край това нещо? Трябва да поддържаш топлината, но трябва и да не се измориш. Признавам си, ние бяхме с едни одеялца от хотела, другите с едни анцузи, грейки. 1976 г. отборът не беше облечен, както е сега. И треньорът ми беше загубил представа. Не знаех, че ако скоча 193 см от втори опит, ставам олимпийска шампионка. А вече ми беше все тая дали съм втора или трета. Така останах с бронзов медал”, сподели Благоева в Пресклуб “България”.

Повече може да намерите във видеото.

Снимки: Startphoto