Виктор Стоянов пред Sportal.bg за гребането, спорта, Китай и драконовите лодки

Виктор Стоянов се превърна в един от най-популярните хора в България след участието си в първия сезон на "Ергенът". Основа на философията и начина му на живот обаче е спортът.

Той завършва спортно училище и на 16 години става част от националния отбор по академично гребане, като е многократен републикански шампион. Виктор е напълно отдаден на гребането, но тежка контузия прекратява преждевременно спортната му кариера. По-късно фитнесът се превръща в негова страст преди да се превърне в първия ерген на България, а наскоро имаше участие и в "Денсинг Старс".

Гребането си остава голяма любов на Виктор, макар и понякога да си спомня за него с носталгия. Тази година то го свърза със спорта по нов начин. Той бе поканен да стане част от развитието на драконовите лодки в България. Като бивш гребец и с неговата популярност той ще помага за разпространението на този нов за страната ни спорт.

Именно това бе причината да бъде част от българската група, която посети Китай през май, за да се запознае с драконовите лодки в родното им място. Той се завърна в азиатската страна 17 години по-късно, след като през 2007 г. участва на световно първенство в Пекин. Пред Sportal.bg Виктор разказа за драконовите лодки, гребането, пътуването ди Китай и колко е голяма ролята на спорта в живота му.

"Поканиха ме да премина обучението, да се запозная по-подробно със спорта, методиката. Именно с тази цел - да мога да го промотирам повече, да достигне до повече хора, да го популяризирам по някакъв начин в България. Според мен това е доста забавен спорт. Самият факт, че лодките са толкова големи, с такива екипажи, го прави още по-интересен. Вярвам, че за много хора в България би се сторило по този начин", споделя Виктор.

"Мисля в бъдеще да участвам. Дори си мисля кои хора бих поканил за отбор. Мисля си за стари партньори в академичното гребане, мисля си за хора, които са активно спортуващи, макар и да не са гребци, за хора с добра физическа координация, които биха се справили добре. Доста по-различно е от академичното гребане. Може би за колегите кануисти е доста сходно до техния спорт. Движението е почти идентично, с малка разлика в позицията на краката. За тях е доста близо. Аз съм бивш състезател на академично гребане, с него няма нищо общо освен факта, че сме в лодка и сме във водата. Като бивш спортист и настоящ атлет - под това визирам, като човек, който спортува редовно и това е начин на живот за него вече 20 години, за мен е супер интересно", обяснява той за драконовите лодки.

"По-достъпно е за начинаещи. По-лесно е на голяма лодка да се научиш да гребеш, защото тогава не разчиташ единствено на себе си. При другите стилове гребане, които се практикуват в България, започваш сам и е много трудно в началото. Много младежи се отказват още в началото, защото това е самотен спорт. В самото начало ти си сам с водата и природата около теб. Това за мен винаги е било като вид медитация, но знаем, че децата бързо се отегчават и това може да е причина да се откажат от този вид спорт, защото той е сам по себе си леко скучен, макар да съм го практикувал повече от 10 години, а в същото време е много тежък физически. И ако те нямат здрава психика и сериозни намерения, бързо биха се отегчили. Затова драконовите лодки, вярвам, че биха били много по-интересни. Само си представям как се събират една голяма група младежи, приятели, които превръщат тренировката в едно забавление. Със сигурност това ще даде повод на тези младежи да създадат едни незабравими спомени и в същото време да се развиват физически и да се учат на ценности, на двигателна култура и на какво ли още не", допълва той.

Влизането му в лодката кара Виктор да се върне към един период от живота му, който е свързан с много положителни емоции, но и с някои болезнени спомени: "Винаги говоря с носталгия за гребането. Няма път, в който да не съм говорил за миналото си като спортист и да не ми е ставало тъжно, да не ми е липсвало. Това е един от най-хубавите периоди в живота ми. Научи ме на страшно много, създадох истински приятелства, които устояха а времето, изгради ме като характер, като човек. Макар да ме счупи физически, защото кариерата ми приключи със счупване на прешлен, не бих върнал времето назад.

Гребането създаде един навик у мен, един начин на живот, на който не мога да изневеря. И аз съм човек, и аз съм губил мотивация в дадени моменти, но именно дисциплината ме е връщала към спорта отново, защото мотивацията е нещо преходно. Днес имаш цел, намираш мотивация, свързана с тази цел. Доста често се случва в живота да преосмислим целите си и да ги преподредим. В такива моменти човек се чувства загубен и губи мотивация. Трябва да се сети, че в тези моменти именно дисциплината би довела до положителен резултат. Така че аз съм страшно благодарен на баща ми в това отношение, защото той беше човекът, който настояваше да тренирам вкъщи, когато бях спортист, освен на езерото на Панчарево. Той ме научи, че трябва да се полага труд и че трябва да бъдеш супер дисциплиниран по пътя към целите. Както казах, и аз съм човек, имам чувства, случило ми се е нещо, не ми е до тренировки, но знам, че това трябва да се свърши, защото в крайна сметка общата картина е по-важна".

"Не следя други спортове, дори академичното гребане. Мисълта за него ме кара да изпитвам много силна носталгия. Като нормален човек си казвам какво ли щеше да стане, ако не бях счупил прешлена, къде ли щях да бъда сега, как щеше да ми се развие животът, какъв спортист щях да бъда? Избягвам да мисля, за неща, които биха ме разконцентрирали, неща, върху които нямам контрол. Затова избягвам да гледам гребане. Нямам никаква представа какво се случва с този спорт в световен мащаб. Следя нашите таланти като Емил Нейков, от който съм възхитен. Помня, когато аз бях активен спортист, той беше едно момченце, около 60 сантиметра високо, страшно игриво. Беше навсякъде с майка си и баща си и с нас по лагерите. Много съм щастлив да го видя в лодка и как следва стъпките на родителите си и да видя, че той успява да ни представя достойно на световно ниво и да ни кара да се чувстваме горди", споделя още той.

Първото му посещение в Китай е за участие в световно първенство, което не се развива по възможно най-добрия начин: "Преди 17 години бях в Пекин с националния отбор по гребане, бяхме на световно първенство. Уви, класирахме се много назад. Нещо, което ми беше много тъжно, че времето, което бяхме дали в една от сериите, беше по-добро от времето на третите на финала. Това е много тъжен факт при гребането, понеже не знаеш дали на финала са най-добрите. Ако имаш късмет, ще се паднеш с по-слаби от теб в сериите. Тогава с нас се случи, че се паднахме с първия и втория. Реално те ни победиха и не успяхме да отидем по-напред. Ако бяхме в друга серия, можехме да сме финалисти и с малко повече късмет и усилия медалисти. При тези правила, по някакъв начин все едно обезмисляха труда ни, защото ние се чувствахме като ограбени. Цяла година подготовка, отиваш там, отпадаш още на сериите и накрая първите трима дават време като твоето".

При завръщането си в Китай Виктор тя вече е доста различна, а и той получи възможност да види много повече от нея. "Много ми хареса. За мен това е друга планета. Хората са много различни. Аз, типично български, в много ситуации, в които попадахме, усещах, че подсъзнателно си казвам, че те ще постъпят кофти с нас, че по някакъв начин ще се опитат да ни излъжат, защото виждат, че ние не разбираме въобще какво говорят. Нито веднъж не се случи това. Всеки път, когато си го помислях, те ме опровергаваха с действията си, с отношението си, с грижата си. Опитвах се да го изтрия като реакция, като рефлекс, който съм придобил от опита, който имам на Балканите. Със сигурност бих се върнал. Надявам се драконовите лодки да бъдат повод да го направя", споделя той.

На няколко места в градовете, които той посети в Китай, той бе посрещнат като звезда - с камери и микрофони, а по улиците често бе спиран за снимки. Самият Виктор бе изненадан, че е разпознаван в Китай.

"Аз бях много изненадан, защото ме спираха хора на различните места, които имахме възможност да посетим. Навсякъде ми казваха, че знаят кой съм. Някои от тях дори твърдяха, че са ми фенове, което беше учудващо, тъй като сме на друг континент и това са хора, които не мога да разбера. Английският не е особено на почит, не го владеят много хора. Да ти кажат, дори на развален такъв, че те познават, че те следват. По-късно ми писаха съобщения в социалните мрежи, да ми благодарят за възможността аз да бъда тук и да се снимам с тях. Наистина беше очарователно. За мен беше изключително мило. Всеки ми казва, че тук бих могъл да бъда страхотен инфлуенсър, ако реша да остана. Живот и здраве, ако го закъсам, ще дойда тук", завършва с усмивка той.