Sportal.bg
Използвай App-а за
по-добро усещане
Отвори

Радо Арсов: Амбицията на Левски е да развива собствени кадри и да печели с тях трофеи

Радо Арсов: Амбицията на Левски е да развива собствени кадри и да печели с тях трофеи

Радо здравей, с теб периодично си говорим за играта, правейки коментари и анализи по интересно теми, за Volleycomment . Така се надявам да бъде и този път, като обърнем внимание на изминалия сезон в руската Суперлига, където бяхте на точка от спечелване на титлата с Локомотив Калининград. Лигата на нациите, Олимпиадата и новите предизвикателства пред теб.

Да започнем от там, как се стигна до твоето назначаване и къде се намираше отборът  преди това?

До моето назначение се стигна след като отборът беше изиграл вече два турнира, за купата на Русия, също така и четири мача от шампионата. Резултатите бяха незадоволителни и изобщо не отговаряха на целите, поставени от ръководството на клуба. До моето назначение, отборът се намираше на девето място в руската Суперлига. На най високо ниво във всеки спорт, много голямо значение и голям показател за работата на треньора е постигнатите резултати. Паралелно с това, отборът нямаше свой облик, нямаше точни и ясни схеми на игра, самите състезателки не вярваха в треньора, което всъщност беше и фундаменталният проблем. Президентът ме повика, проведохме един много сериозен разговор, помоли ме  да помогна и да се опитам да върна отбора където му беше мястото. Като за начало да изградихме облика на отбора, да му дадем нужната и качествена работа и да ги накараме да изпитват емоции и удоволствие от играта, и най вече да играят като отбор. Приех това предизвикателство с ясната представа че поемам, от една страна огромен риск,  от друга че това е едно огромно предизвикателство лично за мен на най високо ниво.

Радослав Арсов е новият старши-треньор на женския волейболен отбор на Левски София
Радослав Арсов е новият старши-треньор на женския волейболен отбор на Левски София

Какви са особеностите на руската Суперлига?

Руската суперлига е в топ 3 в света, има изобилие от много качествени състезателки и отборите са много изравнени. Там се набляга особено на силовия волейбол. Шампионатът е много тежък, от гледна точка на огромни разстояния и полети всяка седмица. Часова разлика и адаптация, свързано е с доста работа по подготовка и възстановяване на състезателките. Много от отборите разполагат с всички условия за най-високо ниво, щабове, апаратура, медикаментозно възстановяване, комфорт и логистика  при пътуванията, огромни структури от най-висок клас за работа и подготовка. Тя може да бъде разделена на две части, първите 6 топ отбора и всички останали. Също така в първенството се състезават чужденки от топ ниво Каракурт, Попович, Перейра, Пиетрини, Мартинес, което внася допълнителна класа в отборите.

Радослав Арсов напусна изненадващо Локомотив (Калининград)
Радослав Арсов напусна изненадващо Локомотив (Калининград)

Имаш опит в европейския волейбол и неговото структуриране, как видя организацията в Русия?

Всичко зависи в какъв клуб работиш. Аз имах възможността, да попадна в един от топ 10 клуба в света, по организация и структура. Но също така има и няколко клуба който все още се структурират, но като цяло нивото на отборите е  доста високо, държавата отделя много средства това да се случва. Мащабите и средствата които се отделят са огромни и волейболът се развива все повече и се доближава до най-високо ниво.

Радо Арсов изля душата си: Локомотив е един от най-добрите клубове в света! Ще се върна
Радо Арсов изля душата си: Локомотив е един от най-добрите клубове в света! Ще се върна

Специално в моя клуб, условията които се предоставят за работа са отлични.

Разполагаме с три зали, една основна и две помощни, два фитнеса, напълно модерен и оборудван медицински кабинет и център за възстановяване, ресторант на клуба, оборудван кабинет за щаба за работа с видео анализи и всичко останало от което има нужда един професионален клуб. Автобус за отбора, плюс автомобили за отделни състезатели. Има административно звено, което се занимава с всички документи, банки институции, медицинско обслужване за щаба и състезателките. Да обобщим, всичко в клуба е изградено така че ,състезателките да мислят и да са концентрирани върху своята работа и резултатите на отбора.

Как се отразява изолацията на руските отбори и състезатели?

Честно казано, не мисля че изолацията се отразява по някакъв начин, защото федерацията се старае да запълни и обезпечи календара с различни състезания по време на сезона за клубовете, също така и с участия на турнири за всички национални отбори. Единственото нещо което липсва на отборите е, участието на клубовете в европейските турнири и участието на националните отбори на най-големите форуми. Но като цяло ситуацията е нормална и всичко си протича по начертаните планове.

Какво успя да промениш в играта на отбора, след като застана начело?

Първата ми и най важна работа с всеки отбор е да се опитам да опозная поотделно състезателките, да се опитам да разбера чисто психологически тяхната нагласа към процеса. Поотделно, коя как реагира във всяка ситуация, защото подхода към всяка една е строго определен и различен. След което направихме анализи, волейболни и физически, за да разберем къде може най бързо за кратък срок да се опитаме да променим или добавим нещо с ясната представа че процесът е много дълъг и няма да успеем да наваксаме всичко веднага,  във всички сектори. Направих индивидуални срещи с всяка една от тях, за да им поставя точни и ясни задачи и да им определя ролята в отбора на всяка от тях. Промених целия процес на тренировки, като обърнах повече внимание на физическата подготовка която липсваше. Включих повече  техническа индивидуална работа, която постепенно развихме в тренировките за да изградим  механизми на игра .Започнахме да се опитваме да вкарваме повече емоция и съревнование в тренировката, която на по късен етап започнахме да използваме по време на самите мачове. Проведох общи разговори с целия отбор за да обясня  процеса, работа по време на  тренировки ,медицинско възстановяване, работа по физическото ни състояние, както индивидуално така и отборно. Всичко това отне доста време но отборът достигна топ форма в най важната фаза на шампионата и общото мнение беше, че в плейофите нашият отбор е играл най добрия волейбол.

Каква е разликата да работиш с млади състезателки, които търпят развитие и такива, които са завършени професионалисти със своите особености?

В Русия имах възможност да работя, както с младите надежди на Локомотив така и с професионалните състезателки в първия отбор. Да си призная, преди това бях работил с млади състезателки, но не в такъв мащаб и за мен беше голямо предизвикателство.

Младите състезателки са като един бял лист и задачата на треньора е всекидневно да пише върху този лист, но строго определено в зависимост от профила на всяка една от тях. При тях се обръща много сериозно внимание на спортното възпитание, в изграждането на навици свързани с прехода към професионалния волейбол, много психология чрез постоянно общуване. При липсата на семейства или близки, аз бях човекът който беше най близо до тях, защото те са в една много крехка възраст и имат нужда от постоянни напътствия, и не на последно място много специфична работа свързана с волейболни тренировки, физическо моделиране и изграждане в зависимост от отделната възраст, режим, училищен процес и т.н.

Така наречените завършени състезателки е по скоро процес на управление, и най важното е да ги убедиш в своята компетенция и понятия за да спечелиш тяхното доверие.

При тях много по важно е да успееш, да вземеш най доброто от всяка една и да го вкараш в общата картина, за да постигнеш резултат. Много от тях са вече изградени и имат своите разбирания, но ролята ми е да успея да влезна в главата на всяка една и да взема максимума от нейните качества.

При други от тях процесът е все още отворен,  там можеш да доразвиваш елементи и сектори. Тука е важният момент, да усетиш всяка една от тях от какво има нужда и да и го дадеш в тренировъчния процес. Някой от тях имат нужда от по малък брой тренировки, но да са специфични и да са това от което имат нужда, други имат нужда от всекидневни повторения и по голям обем, трети имат нужда от повече физическа работа и по малко волейбол. Разликата с младите състезателки е, че те познават своите възможности и повечето от тях знаят от какво точно имат нужда в дадения период, което много повече улеснява работата и изграждането на процеса.

Какво ти бе най-трудно за приемане от руската действителност, след толкова години на запад.

Не бих казал че съм имал трудности. При мен адаптацията беше много лесна, защото говоря езика и съм имал възможност да работя в предишните ми отбори с руски състезателки и да познавам донякъде техния манталитет. В Русия е много важно да познаваш манталитета на руснаците, за да можеш по бързо да се адаптираш и да те приемат като един от тях. Аз попаднах в един европейски град, който по нищо не се различаваше от местата на които бях работил преди това. Смея да твърдя, че много от нещата в Русия си приличаха с тези в България, храна, сгради, магазини, манталитета на хората.  Там се чувствах наистина като вкъщи. Ако трябва да отлича нещо, то това са големите разстояние и полети с часови разлики. Но клубовете обезпечават всичко това, по най -добрия логистичен начин и почти не се усеща.

В женския волейбол загрявките са малко странни, на половин игрище едни играят защита, други подават на мрежата, трети изпълняват сервис. Помощник треньори се потят участвайки в загрявката, създава се хаос и суматоха, защо е всичко това?

Въпрос на виждане. Аз лично не съм голям привърженик на такъв тип загрявки, особено когато става въпрос за отбор на най високо ниво. Там всяка една състезателка има нужда от лична подготовка и нагласа и по малко от обща такава, докато при по -млади състезателки според мен това е по добрия вариант, защото те все още не са подготвени достатъчно а и много бързо губят концентрация.

Какво научи за играта и те обогати като треньор, след този сезон?

Обогати ме комуникацията и работата, със състезатели от най-високо световно ниво. За играта специално в Русия научих, че все повече се доближава да мъжките физически мащаби. Имах възможност да работя с девет човека щаб,  това ми даде един много голям опит как се работи и как се менажира такъв колектив от специалисти. Убедих се, че играта на най- високо ниво е много изравнена и динамична,  също така, че никога нищо не е загубено и дори да се намираш в долния край на таблицата, можеш да достигнеш с много работа и упоритост до една точка, която може да те направи шампион. За себе си се убедих за пореден път,  че треньорът  гради и създава процеса ,но  състезателките са тези, които решават ситуациите и постигат резултата. Работих в една много тежка система, и научих едно нещо за себе си, че трябва да отстояваш своите виждания и да вземаш решения, за които ти трябва да си отговорен, за  последствията и резултатите,  отколкото да слушаш така наречените специалисти и накрая ти да си отговорен и виновен за всичко без вина.

България стартира срещу Нидерландия в Лигата на нациите
България стартира срещу Нидерландия в Лигата на нациите

Скоро започва VNL, какви са твоите очаквани  и кои са фаворитите за спечелване на турнира?

В този така наречен комерсиален турнир, който се оказва и много важен за ранкинга на отборите,  даващ достатъчно точки за класиране на Олимпиадата се очаква да има различни стратегии. От една страна, отбори които вече са си осигурили участие на игрите, ще гонят обиграване на млади състезателки, като съответно ще подготвят основните такива за самите игри. От друга, тези отбори който все още имат шанс да се класират и лигата ще бъде част от това класиране. Трети, които нямат шанс за нищо повече от само едно участие в лигата и трябва да търсят някаква изява през лятото. Голямата разлика от миналата година е това, че се разширява лигата и няма да има изпадащи. Така, че ще бъде интересно кой отбор каква стратегия е избрал и какво ще донесе това. Според мен основните фаворити си остават-Италия,Турция,САЩ ,Китай и може би донякъде Сърбия.

Тъй като сме в олимпийска година, очакваш ли изненади или обичайните заподозрени ще спорят за медалите, кои са твоите фаворити?

Както и в Лигата на нациите, така и тук смятам, че всичко зависи кой най-правилно ще се е подготвил, кой каква стратегия е използвал и разбира се дали ще разполага с пълния си набор от състезателки.

В този ред на мисли отново смятам, че основните претенденти са тези от Лигата на нациите, мисля, че до изненади трудно може да се стигне на това ниво.

Левски озвучи твоето присъединяване към клуба, какво те накара да приемеш това предизвикателство? Какви са твоите амбиции в този дългосрочен проект?

Да, клубът ми гласува това доверие в по дългосрочен план и заедно гледаме в една посока. Натрупах достатъчно опит и смятам, че мога да бъда полезен в този проект.

Приех това предизвикателство след Русия, защото проектът се развива много добре. Работата и условията които се предлагат, са близки до тези в които аз работих последните години. Амбицията на клуба, е да развива собствени кадри и да печели с тях трофей. Идеята е, когато тези млади състезателки се развият и достигнат такова ниво, да могат да продължат своята кариера и развитие на по високо ниво,  да са подготвени  да направят тази крачка, а не това да е на всяка цена. Едно от важните неща, които наклониха за моето решение е, че аз винаги съм имал желание с моя опит да работя и да допринасям в България за развитието на нашите таланти, но по една или друга причина това не се е случвало,  а тези хора ми дадоха тласъка да се завърна вкъщи. Също така, малката ми дъщеря Ралина се завръща в къщи с мен и ще тренира в Левски, защото това е най доброто място в България за развитие.

Моите амбиции са, да успеем да надградим и продължим заедно да развиваме проекта .Да се опитаме да развием тези млади състезателки, които да бъдат една бъдеща основа на националния отбор и това да бъде основната идея. Смятам, че когато се работи правилно и състезателките се развиват и надграждат в правилната посока, резултатите ще дойдат. Това съм го правил и съм постигнал резултати в Русия, последните две години. Искам да създадем един добър колектив, да се опитаме да направим от нашите състезателки бойци на игрището и да развиваме техния характер. Това става само с много работа и най вече с дисциплина и компромиси, без които спортът на високо ниво не може.

Николай Иванов, volleycomment.bg

Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти