)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
Треньорите в столичния баскетболен клуб София Ийгълс - Христо Ценов и Теди Буков, гостуваха в студиото на Sportal.bg, за да разкрият повече подробности около развитието на “орлите” в дебютната им година. Във втората част от интервюто двамата засегнаха темите за психологията и менторството на децата, социалните мрежи и тяхното въздействие, като също така споделиха на какво се опитват да научат подрастващите.
,fit(478:270)&format=webp)
Христо Ценов и Теди Буков пред Sportal.bg - за Sofia Eagles, Везенков и бъдещето на клуба (част I)
“Предизвикателство е за младите играчи да растат в такава среда с толкова много фактори, които ги разсейват. Трудно човек достига до някаква идентичност с всички тези примери, които до голяма степен са изкуствени и несъществуващи в социалните медии. Чисто психологически това съвремие е по-трудно за играчите и те трябва да се трудят. Когато се трудиш в нещо, следваш мечтите си и наистина ги гониш целенасочено, то неминуемо води до успех”, каза Христо Ценов.
Както вече споменахме, около 130 деца тренират в София Ийгълс в първата му година като клуб, като те са разделени в пет набора - 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018.
,fit(478:270)&format=webp)
Sofia Eagles - новата люпилня за таланти, подкрепяна от Александър Везенков
“Играчите в един даден момент израстват с очаквания. Те очакват, че давайки нещо на баскетбола, той е длъжен да им го върне. Стига се до един момент, в който те играят определен брой мачове, но те вярват, че трябва да станат баскетболисти и цялото това напрежение, което се трупа върху тях, им отнема удоволствието от играта. Като си пуснем телевизора виждаме как се забавляват Йокич и Дончич и това ни дава отговор на въпроса, че ако нещата се получат и ти си вложил максимално много труд, ще стигнеш дотам, докъдето искаш. Не е нужно да очакваш, че всеки ден или във всеки мач някой трябва да ти връща конкретно към теб. Тогава спада цялото това напрежение. Това е положителното, което можем да вземем от социалните медии - да гледаш на играта като нещо, което ти дава удоволствие, да се чувстваш полезен за себе си и за семейството си, да виждаш добрите примери. Негативното е, че всеки може да ги интерпретира както си иска. Всеки може да види Лука Дончич и да си каже, че иска да е Лука Дончич. Не е лошо да го желаеш, но то струва нещо - време, усилия, ментална подготовка. Нещата са много комплексни и няма един път, по който да станеш баскетболист. Със сигурност това не е нещо за един ден, а е процес, в който ти трябва да вярваш, да се наслаждаваш и никога да не се разочароваш от това, че се наслаждаваш”, допълни Теди Буков.
&format=webp)
Треньорите говориха и по темата за менторството, което е разпространено във водещи държави като Испания, където легенди и бивши професионалисти влизат в ролята на ментори и дават съвети и насоки на подрастващите.
“Вярвам, че треньорът се превръща в ментор, когато играчът има по-голяма стойност от победата. Има много направления в треньорството, без значение в кой спорт, като можеш да поемеш по различни пътища. Това, което ни е обединявало през годините с Христо е, че сме вярвали в стойността на подрастващите, в желанието те да се възпитават и баскетболът да бъде инструмент, част от тяхното възпитание. В същото време той да бъде способ те да стават по-добри личности и по-добри хора. Оттам ако ние можем да извлечем отборът да побеждава, тогава би било най-хубаво. Вярвам, че докато е на игрището, играчът трябва да се стреми да побеждава, както и ние като треньори, но давайки максимума от себе си един за друг. А един треньор няма правото да използва играча за лична облага, а трябва да прави така играчът да бъде по-добра личност, по-добър спортист и по-добър човек. Когато ние ги насочваме към всяко едно от тези качества, неусетно се превръщаме в ментори и неусетно правим така, че те да имат опции след края на техния юношески баскетбол”, каза Буков.
&format=webp)
“Имали сме възможността да бъдем около Емил Стоилов и Константин Костадинов. И като треньори, и в частност със Стоилов в ЦСКА. Аз имах привилегията да бъда около този прекрасен и позитивен човек повече от четири години, което ми даде много, макар че той беше малко дете. Него го разграничава от всичко останало една безкрайна доброта, желание да помага, отдаденост и винаги е в обувките на другия. Преди всичко той е стойностен и добър човек. Не мисля, че има нещо, на което ние не можем да научим играчите. Има една основна причина нашите кадри да излизат навън и това е конкурентната среда. За жалост, не можем да предоставим такава, било то като културно или пълноценно развитие. Говоря комплексно, не само за баскетболната поза. Много семейства и техните деца избират да излязат в чужбина, където има по-културна и цивилизована среда. Ужким с повече възможности, но невинаги това допринася за тяхното развитие и като хора, и като баскетболисти. Аз не бих казал, че те дават нещо повечe от това, което ние бихме могли. Това е въпрос на колективен стремеж да създадем по-конкурентна и по-ползотворна среда, в която те да остават и да се чувстват добре. Бъдейки вкъщи, те биха могли да се развият по-позитивно и по-всестранно, отколкото там”, добави Ценов.
“Опитваме се да научим децата да свикват и да разбират, че загубите са част от играта. Не можеш да очакваш, че винаги ще получаваш всичко - животът не работи така и те трябва да го знаят. Стига да правиш нещо с цялото си сърце и да даваш всичко от себе си, това е окей. Когато стигнеш до какъвто и да е резултат, било то позитивен или негативен, ти можеш да се похвалиш, че си дал всичко от себе си. Това е на което се опитваме да ги научим, а не, че непременно трябва да спечелят”, заяви още Ценов.
&format=webp)
Втората част с интервюто с Христо Ценов и Теди Буков може да намерите в прикачения видеоклип.
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)