Маркулев след eпичната битка с Колев: Опцията за отказ и при двама ни беше изтрита

Професионалните ММА бойци Тони Маркулев и Калоян Колев направиха историческо зрелище в главната битка на събитието BKFC 58, което се проведе на 22-и март в “Арена София” 

В рамките на пет рунда по две минути двамата спортисти показаха непримирима воля за победа, издържливост и мощни удари. Сблъсъкът се превърна в кървава баня.

Състезателят на “Боен Клуб България” все пак надделя с неединодушно съдийско решение. Той отбеляза нокдаун още в първия рунд, но също получи доста щети в двубоя. Докторите са “закърпили” шест аркади по лицето му след битката.

Маркулев споделя за mma.bg, че въпреки пораженията по време на двубоя, той не е мислил за отказване дори и за миг.

"Самият мащаб на събитието предполагаше да бъда много фокусиран върху подготовката си. Менталната подготовка беше ключова в тази битка. Беше състезание, но бях спокоен и премислях нещата, както на спаринг. Единствено динамиката е много бърза в този тип битки и трябва да се взимат бързи решения, което понякога играе лоша шега"

"Бях успял да туширам напрежението напълно, благодарение на визуализацията на тази битка, която правих преди нея. Премислях, пресъздавах битката много преди нея. По време на битката се опитвах да пресъздам в действителност всичко, което съм си представял. 

Другото важно нещо е да съумееш да изолираш напрежението, така че да не ти пречи, така ще използваш само добрите качества на адреналина като концентрацията в битката Помисълът за отказ беше равен на нула."

Получих голяма аркада, когато си ударихме главите по средата на битката. Единствено се надявах лекарите да не спрат срещата заради стичащата се кръв в окото."

Тази тежка война не е била изненада за Маркулев, който не е очаквал нищо по-различно от коравия и непреклонен Колев. 

"Аз знам какъв спортист е той. Знаех, че няма да се откаже. Бях подготвен за това. Бях сигурен, че единствения начин тази битка да свърши е ако един от нас бъде нокаутиран. Знам как съм го удрял - знам какви са пораженията по ръцете ми. Надявах се някой от тези удари да го спре и да падне. Но той не го направи. Както и аз. Опцията за отказ и при двама ни беше изтрита. С който и да е друг боец да се бях бил, нямаше да стане толкова зрелищна битка. Бойците понякога се пречупват от болката, ударите, понякога от страх и паника. Почват да мислят за отказа. Но това го нямаше нито при мен, нито при него. Именно това определя нашите характери, както и качеството на това какви бойци сме"

В духа на хубавия бой двамата бойци се поздравиха след битката в синхрон с уважението, което демонстрираха преди нея. 

"Според мен от този двубой се зароди едно малко приятелство, тъй като и двамата се разбрахме да се видим, след като се пооправим от пораженията и да пием по кафе."

И за да стане битката още по-епична - Маркулев допълва, че е стъпил в двубоя с “лека” контузия - разкъсани бицепс и сухожилия в предмишницата.

"Както казах, нямаше вариант за отказ - както по време на битката, така и преди нея."

"Здравият разум и вътрешното призвание някой път не си съответстват. Ние храним обаче едното и другото. През повечето време гледам да съм разумен и да си гледам живота. Но имам и едно призвание на боец, което усещам отвътре и трябва да нахраня и него"

Това бе последната битка в професионалната кариера на Тони Маркулев, която започва през 2012-та. В този период той успява да запише статистика от 11 победи и 2 загуби в различни MMA турнири, както в България, така и в чужбина. А това бе дебют в бокса с голи ръце, който той спечели по невиждан начин. 

"Човек трябва да се оттегли тогава, когато е постигнал най-големия връх, защото после по малките хълмчета можеш да паднеш и да си строшиш главата," категоричен е за оттеглянето си Маркулев. "Няма да спра да тренирам и ще бъда с момчетата в залата. Ако продължа да се състезавам, аз трябва да надграждам и да търся по-силни противници. Но не съм вече толкова млад - на 37 години съм - и мисля, че е извън рамките на разумното да продължа да се състезавам на толкова високо ниво.

“Заради признанието в световен мащаб и качеството на срещата, показахме какво е български дух, показахме какво е да си български воин. Не го показахме само на нас, но и на целия свят"

Следвай ни: