Карлос Насар: ЦСКА е отбор, който печели любовта ти бързо

Карлос Насар, европейски шампион за мъже в категория до 89 кг от Шампионата на Стария континент по вдигане на тежести, провел се в София през 2024 година, в интервю за "Фокус", дни след като подобри световния рекорд за подрастващи на форума за мъже в България.

5 пъти за 2 месеца: Насар привлича допинг проверките

- В студиото на “Фокус" сме с европейския шампион по вдигане на тежести и световен рекордьор за юноши до 20 години Карлос Насар, който преди дни спечели европейската титла в категория до 89 кг на шампионата на Стария континент, провел се в София. Здравей, Карлос.

Карлос Насар изведе тима си до върха във Втора Бундеслига

- Здрасти, много ми е приятно.

- И на нас. Благодарим ти, че дойде във “Фокус". Преди да започна, бих искал да ти подаря книгата “Властелините на тепиха" към която в предходен разговор ти прояви интерес. Тя е за най-добрите борци в историята, а аз съм един от авторите й. Надявам се в бъдеще да осъществим подобно издание и в твоя спорт – вдигането на тежести, който също много е дал на България като успехи, включвайки и твоите, разбира се. Заповядай.

Карлос Насар: Дано тази година ЦСКА вземе титлата

- Благодаря. Да, наистина имаме големи успехи във вдигането на тежести и в борбата също имаме много с какво да се похвалим, което е повод да сме горди българи.

- Мина време след успеха ти на родна земя, но ще те върна на състезанието. При представянето на всички ви в категория до 89 кг ти изненада публика, зрители, а дори и нас медиите с излизането си с българска народна носия. Чия беше идеята за носията, какво послание искаше да отправиш? И въобще, разкажи ни за тази интересна идея?

Карлос Насар е регистрирал най-силното постижение на Европейското в София

- Моя беше идеята, наистина това придонесе много за българския народ, тъй като не знам някой да не се е почувствал горд за това, че е българин, именно с излизането на носията, именно, че направи впечатление, както на нашия народ, така и на другите народи. И отделно, че след това човекът с тази носия се качи най-отгоре на стълбичката и при трите движения, което наистина е повод да си горд българин. Да знаеш, че твоя народ е най-силният на Земята, както ние като много качества сме много напред в класацията с другите. И това не трябва да се забравя, тъй като преди години сме го доказвали, надявам се отново да започнем да го доказваме, както и в момента има много успехи в борбата, започнаха и успехите в щангите. И наистина се надявам тези традиции да бъдат продължени.

Sportal.bg вече и във Viber, последвайте ни!

- Разбрахме, че принципно има правила за стила на обличане при излизането. Кой помогна за това ти излизане с българска народна носия на подиума?

- Аз говорих с журито, говорих с хората, които имаха възражения, те ми показаха правилника. И в крайна сметка се стигна до изключение, че аз мога да изляза на представяне с носията, но не и на награждаването, което мен също ме удовлетворяваше. Тъй като, както казах, ефектът беше голям за български дух.

- В София видяхме и един от най-големите ти конкуренти в твоята категория Антонио Пицолато от Италия. И двамата бяхте фаворити още от преди състезанието. Видяхме спортсментство от негова страна, вдигайки ти победоносно ръката, след като спечели категорията. Преди, по време и след състезанието имаше ли нещо интересно, което той ти каза на теб за България, форума, публиката и т.н.?

- Не, като цяло с конкуренцията не си говорим много. Той беше мотивиран да ме победи, аз му показах, че това не е възможно просто. И така, той прие, че е победен от мен, дойде, вдигна ми ръката, което наистина беше спортсменско от негова страна. И като цяло мисля, че на Олимпиадата ще имам доста голямо превъзходство пред всички. И наистина се надявам да мога да проведа правилно подготовката си за Олимпиадата, за да няма недоразумения и да се чувствам добре на самото състезание, защото именно това може да ме спъне - единствено борбата със себе си.

- Ти тръгваш на всяко състезание за златото, затова в София предполагам, емоционално си бил още повече зареден. Когато разбра, че оставаш да се състезаваш сам със себе си, треньорът ли те спря от това да атакуваш световния рекорд или сам прецени, че няма смисъл от този шести опит?

- Като цяло треньорът ме спря, но имаше доста фактори, които наистина показваха, че това е по-разумното решение. Аз бях болен преди състезанието, бях свалил доста килограми не умишлено. Бях много по-лек от моите конкуренти, бях обезводнен, започнаха крампи. Те водят до разкъсвания на мускулите и наистина шестият ми опит щеше да ми бъде много по-тежък отколкото обикновено, заради самото ми здравословно състояние. И това беше по-мъдрото решение, въпреки, че можех да го направя. Не мисля, че това щеше да бъде най-умното решение, което щях да взема.

- Вярно ли е това, че си най-проверяваният за допинг щангист?

- Вярно е, наистина доста често ме проверяват. Но това не е нещо, което ме притеснява, аз карам по правилника. Никога не съм искал да измамя и никога не съм бил фен нито на препарати, нито на каквито и да било забранени субстанции. Аз имам достатъчно талант и съм готов да се трудя за това, което искам да  постигна.

- Ти даже трябваше първо във “Фокус" да дойдеш, но това те спря нали така, допинг проверката?

- Допинг проверката ме спря, не успях да дойда и наистина...

- Няма проблеми, важното е, че си тук сега. Предполагам много внимаваш какво ядеш, особено в олимпийска година, каквато е тази. Какво ти каза президентът на федерацията Ариф Маджид след спечелената титла и поставения световен рекорд за юноши?

- Каза, че от тук насетне ще ме подкрепят под каквато й да е форма федерацията. И се надявам, след като се изчисти федерацията наистина да е така, както подкрепата за мен, така и за моите колеги. И като цяло наистина ще вървят по-леко нещата и доста по-лесно, макар че и сега направихме едно блестящо Европейско първенство и като цяло, мисля, че всички са се концентрирали върху спорта.

- В какви взаимоотношения сте с него?

- С Ариф Маджид сме в отношения като президент и състезател, в добри отношения. Единствената наша цел обща е да станем олимпийски шампиони. И той също прави всичко възможно, за да ни помогне да се случи това нещо.

- Друг от големите ни щангисти, еврошампионът при 55-килограмовите Ангел Русев, разказа в интервю пред “Фокус", веднага след състезанието в София, че има разделение в националния отбор. Той заяви, че “Това не е хубаво и че иска всички да сте заедно, защото се уважавате един-друг като спортисти, дори и като приятели извън залата". Кое е в основата на това разделение и как могат да се променят нещата и какво е това разделение въобще?

- Това разделение, за което говори е именно, че аз тренирам извън националния отбор. Той както го е казал, аз нямам нищо против нито един състезател, уважавам ги всеки като отделна личност. И наистина няма караници между нас, но не мисля това нещо да го променя, тъй като самата ми подготовка тече по по-различен начин. Тъй като конфликтите с Иван Иванов, той ръководи именно лагерът, в който е Ангел Русев и аз не се чувствам комфортно в тази среда. И наистина трябва да се изяснят първо нещата със случилото се през декември, трябва да се направят промените, които трябва да се направят за моето спокойствие, аз да бъда при тези момчета. Иначе с удоволствие бих тренирал в тази обстановка, те както и аз също са състезатели. Самата обстановка е по-различна, самият лагер става по-различен, когато има хора, трудещи се заедно с теб. Но просто в момента такова е положението, че няма как да се промени това нещо.

- Само ти ли тренираш извън националния отбор?

- Само аз тренирам извън националният отбор, тъй като имам подозрение, че може би Иван Иванов е приел твърде лично това, отколкото би трябвало да го приеме, въпреки, че това не трябва да е така. Той е треньор на националния отбор, станало е това нещо, аз казвам мнението си по въпроса. Не бива да се намесва така лично в моята подготовка, с изказвания срещу мен и т.н. Аз съм си отделна личност, случилото се е съвсем друго, неговата случка си е с федерацията, моята случка си е абсолютно в интерес на държавата, не само мой интерес, а интерес на целия народ. Не бива да се смесват тези две неща.

- Ти имаш ли конфликт с някого друг от федерацията? С кого и какви са причините?

- Аз лично нямам конфликт с никой. Нямам конфликт нито с Ариф Маджид, нито с Иван Иванов, нито с който и да е било, нито с някой от състезателите. Аз единствено се боря за себе си. Аз искам аз да съм успешен атлет, искам аз да съм шампион и да представям държавата си, както съм го правил досега. Искам нормални условия, с уважение към мен и това е, наистина това е, което искам. Аз не искам ... аз нямам така да го кажа любимци в тази федерация. Не искам този да се махне, този да остане и т.н. Аз искам единствено да вървят нещата във федерацията, а с някои хора очевидно не вървят.

- Очакваш ли нещо да се промени преди Игрите в Париж във федерацията по вдигане на тежести?

- Очакват се промени скоро, но може би е по-правилно да се коментира това на по-късен етап. Но наистина очакват се промени скоро, въпреки това пак казвам, аз гледам спорта си. В момента каквото и да се случи, аз не бих обърнал внимание, не съм се концентрирал в това, аз нямам политически интереси към тази федерация, нито постове гоня, нито нищо. Аз съм успешен атлет именно, заради постиженията си, не защото някой е бил шеф на федерацията или е бил треньор. И затова, за да остане така, аз трябва да си гледам единствено спорта.

- Дни след състезанието в медийна публикация излезе, че ти ще получиш държавна премия в размер на 30 000 лв, а не полагащата ти се двойно по-голяма 60 000 за трите златни медала. Причината е, че общият брой участници в твоята категория е 12 за група А,  а за получаване на цялата премия те трябва да бъдат поне 17, въпреки това, заедно с участвалите в група В стават общо 21. Народният представител и многократен медалист в големи шампионати по борба Даниел Александров защити тезата, че трябва да вземеш пълна премия. Кажи ни сега коя е истината и какви пари ще трябва да получиш?

- Според мен няма такова нещо като аз да получа половин премия. Няма група А, група В, те се правят тези групи, за да не става много дълго състезанието. Те се броят за една категория, това означава, че аз ще си взема пълна премия. А не знам откъде е тръгнал този слух, че аз ще взема половин премия. Но това не е вярно, според мен. Все още не сме получили премията, за да кажа напълно, но не съм чул нищо такова от хората, от които зависи това нещо.

- В интервю за “Фокус" Ангел Русев ни заяви, че отново имате забавени заплати. Какво е положението при теб и от кога нямаш заплата?

- Положението при мен, както и при всички. Не се е случвало на мен да дадат, на някой друг да не дадат. Не сме получавали заплата от 2 месеца заради караниците във федерацията. Това е, блокирани са сметки на федерацията. Получено е финансиране от Министерството, но след като е блокирана сметката, тези пари не могат да се използват.  И това се надяваме скоро да се промени. Въпреки това, не сме получавали заплати от два месеца, не мисля, че това е нещо фатално, въпреки, че ни се дават възможности и условия за тренировка и подготовка. И то не слаба подготовка, а именно олимпийска подготовка и да си действаме по процес и по схема. Не мисля, че това е кой знае какъв проблем, тъй като ние сме спортисти, и отново казвам, трябва да си гледаме единствено спорта.

- Добре, да се върнем към спортно-техническата част. В предходно интервю за “Фокус" каза, че е по възможностите ти да направиш двубой от 420-430 кг, успяваш ли в момента да вдигаш подобни тежести на тренировка? И кой е максимумът, който си правил?

- Това са тежести, които не можеш да ги поддържаш дълго време. Но все пак, когато се е налагало съм ги вдигал тези двубои. Но това е такъв резултат, който не можеш да стоиш на него много дълго време, тъй като се контузваш, изхабяваш и чупиш. И заради това, има си моменти, в които да се вдигат. Засега моят двубой, моите тежести ще ги запазя в тайна. И наистина, бих казал, че съм доста по-силен от моите конкуренти, и стига да съм жив и здрав, както физически, така и психически, мисля, че ни чака една много красива Олимпиада.

- Световният рекорд в двубоя принадлежи на китаецът Ли Даин, той подобри твоя на шампионата на Азия през май 2023 г-, постигайки 396 кг, срещу твоя 395, Пицолато има 392, а друг китаец Ти Ен Тао 387. Иранецът Мирмостафа Джалвадиев е вдигал максимум на състезание, доколкото си спомням 387, с което спечели световната титла през миналия сезон. Това ли са основните ти конкуренти за игрите в Париж?

- Моята категория е такава, че всички 10 участници на Олимпиадата, това са топ 10-те участници в света, всички сме много конкурентоспособни и наистина ще е една голяма битка. Но както казах, аз съм много по-силен от тях. Сега, ако бях минал третия си опит подобрявах световния рекорд на Ли Дайн. Дори и с по-малко от толкова, колкото бях заявил 224 кг. С 224, мисля, че го подобрявах с 5 кг, което наистина тях ги плаши изключително много и наистина просто трябва да се проведе правилна подготовка. И се надявам да няма проблем с нито един от тях.

- След представянето ти на Европейското първенство в София отзвукът за твоето представяне беше огромен, и то не само у нас. Легендата във вдигането на тежести Лю Сяо Дзюн сподели видео в социалните мрежи, в което съобщи на своите фенове, че ти си постигнал световен рекорд за юноши в движението “Изхвърляне". Какво е усещането трикратен олимпийски и петкратен световен шампион в твоя спорт да те дава за пример на своите стотици хиляди фенове?

- Той също е бил моя конкуренция, между другото. Аз бях подобрил неговия световен рекорд в Узбекистан. Той е един изключителен пример за шампион, между другото. Той и като човек в живота си е шампион. И за мен е чест той да казва такива красиви думи за мен. Той е един отличен атлет, готов на всичко за победата. И наистина може спортистите само да се учат от него, както и аз.

- Веднага след Евро 2024, ти насочи вниманието си към Бундеслигата. Какво се случи на състезанието в Германия, какви килограми вдигна и т.н.?

- Там вдигнах 170 кг, “изхвърляне" и “изтласкване" 210 кг, като 210 кг ги изтласках под клек. В смисъл така с доста аванс, бях по-силен, бях се възстановил след настинката, която... И наистина бях много силен в Германия, изключително силен бях. Просто не съм споделял, за да не показвам горе-долу моето състояние. Пък и смятам, че конкуренцията и без това вече е достатъчно респектирана, така да го кажа, от мен. Не мисля, че ми трябва друго поле за изява. Бундеслигата е нещо, което ме държи постоянно във форма, има много често състезания там, и за мен е удоволствие да се състезавам там.

- Наскоро даде интервю за Ники Фит, извадил съм няколко твои думи от него, цитирам “Не ми трябва да съм милиардер, за да водя достоен начин на живот. България ми е дала на мен качествата, които ми трябват като човек първо, и после като спортист. Инвестирали са пари, време вяра, и не малко нерви в мен, визирайки България. Помня доброто. Силно вярвам, че нещата у нас ще се оправят", край на цитатите. Всичко това казваш във връзка с това, дали някога би се състезавал за чужда държава. Въпросът ми е, има ли нещо, което би те спряло да се състезаваш за България - неизплатени заплати, проблеми и конфликти с федерацията, неуважение към труда и успехите ти, умопомрачителна оферта от дадена държава? Защото казват, че ако нещо не може да се купи с пари, се купува с много пари.

- Определено не мисля, че тази поговорка е вярна и гарантирам, че ако нещо може да ме накара да не се състезавам за България, то определено няма да са пари, нито неизплатени заплати, нито каквото й да е било. А именно неуважение от хората с които работим, тъй като федерацията е нещо, което ти не можеш да прескочиш, ти трябва да се виждаш всеки ден с тези хора и да си в добри отношения с тях, за да върви работата. И за да можеш ти да имаш това спокойствие да бъдеш шампион. Аз ако не мога да бъда шампион в моята си страна, аз съм длъжен да продължа кариерата си на друго място. За мен това е от изключителна важност, аз да мога наистина да показвам какво мога. Защото едно е нещо да го искаш, друго е да го можеш и съвсем различно е да го направиш. Защото може да се случи така, че ти да можеш нещо, но да не ти се даде поле да го направиш.

- Ще те върна към края на миналата година, когато ти взе приза на спортист № 5 на България за 2023 г. Беше много афектиран от това и пред различни медии заяви, че наградата губи стойност за теб. Какво е мнението ти сега, вече няколко месеца след случилото се? Мислиш ли, че е на лична основа или нещо друго?

- Определено никога не съм бил афектиран от това нещо. Аз искам да подчертая, че знаех, че ще бъда на 5-то място преди да отида на награждаването. Отидох на награждаването с усмивка, и не знам, ако някой ми се е обидил може би за тези мои думи. Но това си е моето мнение по въпроса. В момента мнението ми е същото, наистина изгуби стойността си тази награда, а не мисля, че заслужавам 5-то място.

- Кое място смяташ, че заслужаваше за 2023 г.?

- Наистина имах доста добри резултати, не искам сам да си правя оценка на себе си, тъй като е грозно отстрани. Мога единствено да кажа моите резултати като абсолютен европейски шампион, тъй като на Европейското победих четири категории, победих 89 кг, 96 кг, 102 кг и 106 кг категория. В цяла Европа станах атлет № 2 на Европа. Отделно спечелих Световна купа в Катар. И това всичко е след скъсване на ахилеса ми, възстанових се и със световен рекорд, което е най-важното. А световен рекорд в нашата държава не е имало не знам от коя година, извинете ме, че не знам. Но наистина от много отдавна, а аз правя световен рекорд след световен рекорд и така и така не заслужих по-предно място. Това е дори най-високото място, което аз съм имал. Аз съм бил европейски и световен шампион в една година. Максималното, което мога да извлека от годината са световни рекорди естествено, имам 31 световни рекорда подобрени общо не само за юноши, за мъже доста световни рекорди, като съм побеждавал такива шампиони като преди малко споменахме Лю Дзюн, като иранеца, абсолютно всички в моята категория съм ги побеждавал, което наистина би могло да ме класира във всички тези години, в които съм бил атлет, на малко по-предно място, въпреки, че това пето място на мен ми е най-високото в тази класация. И вече имам съвсем различни цели. Вече знам, че каквото и да направя може и да съм първи, може и да не съм първи, може и да съм седми, може да съм десети, все пак наистина е хубаво, че се оценяват атлетите по този начин, с тази награда. И се надявам наистина да докарва удовлетворение на човекът, който я е спечелил. Защото наистина ние в момента, като конкретизираме несправедливостта в мен и  сигурно на другите атлети не им става много хубаво. Затова и на мен ми е толкова гадно да коментирам тази тема, защото в България освен мен има също много сериозни атлети, които бяха спортист на годината. И не искам да обидя никой от тях по никакъв начин.

- Точно това щях да те питам, какво мислиш за останалите ти колеги, спортистите, които застанаха пред теб  в подреждането, това са баскетболистът Александър Везенков, тенисистът Григор Димитров, плувецът Петър Мицин и скиорът Алберт Попов?

- Баскетболистът Александър Везенков е невероятен талант, отиде в NBA, там може би му паднаха малко резултатите, тъй като не го пускат в игра. Макар, че аз го мисля наистина за невероятен атлет. Според мен, поради други причини не го пускат в игра. В Европа според мен, имаше доста по-голямо поле за изява. Той тук се е доказал в Европа много пъти и наистина е много качествен спортист и му желая да покорява нови и нови върхове, защото наистина има потенциал. Григор Димитров отново е един велик спортист на нашата страна, човек, който представлява България и я го прави от дълги години. Човек с опит, наистина това са хора, които заслужават награди постоянно да им се дават. И като цяло за тях двамата мога да коментирам. За останалите вече, не съм чак толкова запознат с плуване, не съм чак толкова запознат със ски и ще бъде аматьорско от моя страна да коментирам тях.

- Да поговорим за друго, освен спорта. Вече си студент в Национална спорта академия “Васил Левски". Разкажи ни повече какво искаш да постигнеш извън кариерата ти на много успешен щангист?

- Извън кариерата ми на много успешен щангист, бих искал да постигна този пример, който давам в момента на българския народ, на българския спортист, пък и защо не и на обикновените хора, които се развиват в каквато и да е сфера, за да расте самата ни страна. Наистина, тя има нужда от такива мотивирани, млади хора, няма значение в каква сфера са. Това е всичко, което аз искам, да предам доброто, на което съм научен в дългите години от хората, които ме заобикалят, да го предам нататък и наистина това да стане масово.

- Искаш да станеш треньор ли?

- Ами дали ще е треньор, дали ще е нещо друго.

- Не си споделял, че си тренирал и шах, в най-ранна детска възраст. Кое те запали по този спорт? Кога започна да го играеш? Имаш ли още интерес към него?

- Аз съм човек, който се интересува от всички спортове. Като малък съм обиколил всички спортове, било ми е интересно. И в момента шахът е интересна игра, но определено за мен трябва спорт с повече адреналин, бих казал. И ще ми е приятно и сега да изиграя някоя партия, но щангите наистина си е моят спорт.

- Кое те отказа от шаха за сметка на щангите? И имат ли тези два коренно различни спорта допирни точки?

- Отказа ме именно липсата на физическа активност и адреналин, от които аз имах нужда. Не мисля, че имат допирни точки. Шахът е уникален спорт по негов си начин.

- Един от братята ти се занимава с шах в момента, а другият следва твоя път в щангите? Какво смяташ за тях? Има ли шанс някой да постигне подобни на твоите успехи в спортно отношение?

- Пожелавам им го, “човек е голям колкото са големи мечтите му" и наистина им го пожелавам.

- Как се движи брат ти, който е в щангите?

- Движи се добре, расте бързо в успехите си и има светло бъдеще занапред.

- Фен си на футболния отбор на ЦСКА, същевременно си от Червен бряг. Кога "армейците" се превърнаха в твой любим тим? И защо не си такъв, например на футболен клуб “Партизан - Червен бряг"?

- ЦСКА наистина е отбор с история, отбор с личности, отбор с примери. И от дете съм запален по този отбор и наистина се надявам отново да достигне висините, които е достигал преди.

- Кой те "запали" по ЦСКА?

- С приятели заедно се запалихме. Някой го запали неговия батко, друг неговият баща. И така наистина, малко повече, когато се запознаеш с отбора, той наистина е отбор, който заслужава уважение и печели любовта ти бързо.

- Спомняш ли си първия мач на "армейците", на който отиде?

- Аз съм ходил наистина на много мачове. Не си спомням точно. Първият ми мач е бил някъде преди 7 години, 7-8 може би.

- Бил си на 12 г. тогава.

- Да, но аз съм и гледал много мачове, и наистина бил съм на много мачове и няма как да помня абсолютно всеки един, тъй като и аз съм с богато ежедневие също така. И нали знаеш, когато има моменти, когато се прибереш вкъщи и си правил толкова много неща днес, направо си все едно с деменция, не помниш нищо от деня, така съм и аз.

- Добре, кой е този, който никога няма да забравиш, който си посетил?

- Всеки един мач на ЦСКА е незабравим. Толкова сплотена публика, играчите толкова да обичат и да искат да направят отбора си шампион, наистина да се раздават на макс. Всеки един мач на ЦСКА наистина бих казал, че за мен е едно голямо удоволствие да гледам този отбор.

- Няма ли някой, който ти е направил така впечатление и ти е останал в съзнанието?

- Ами наистина няма такъв, защото всички са невероятни. Както се казва, аз обичам да гледам моя отбор.

- Ще си вземеш ли почивка от някоя от тренировките, за да отидеш на мач на любимия тим, и набелязал ли си конкретен двубой, който искаш да гледаш?

- Не, определено не съм набелязал, на който имам възможност, на всеки един ще отида. Но просто наистина ежедневието ми не го позволява всеки път. И се надявам скоро да мога да отида.

- Какво очакваш да се случи тази година в Първа лига? Ще успее ли Лудогорец да триумфира отново? Или очакваш ЦСКА да стигне до първа титла от сезон 2007-2008 г., когато ти си бил на едва 4 години? А защо не Левски, Черно море, Локомотив Пд. Дай си прогнозата за шампион?

- Сега имаше известни промени в ЦСКА, надявам се тези промени да са за добре. в последните мачове също се случиха изненадващи ситуации в ЦСКА, но все пак това е моето желание ЦСКА да бъдат шампиони. Знам, че го можем и това ми е надеждата, ние да бъдем шампиони. Въпреки всичко, това е спорт и очаквай неочакваното, наистина спортът за това е невероятен, защото можеш да очакваш всичко.

- Да поговорим и за друг спорт - художествена гимнастика, примерно. Твоята любима е Магдалина Миневска, която е част от националния ансамбъл по художествена гимнастика. Разкажи на нашите слушатели как се запознахте?

- Запознахме се на лагер на Белмекен и така. Комуникирахме си, аз проявих инициативата за запознанство и т.н. и така започна нашето запознанство.

- Кога пламна вашата любов? И как съчетавате кариерите на професионални спортисти в толкова тежки спортове, с това да отделяте време, за да бъдете заедно?

- Започна преди година и това, че и двамата сме професионални атлети ни помага да влизаме в обувките на другия и да правим компромиси за различните ситуации. И все пак, каквато е моята цел, такава е и нейната и обратното. Поставяме се на мястото на другия, което наистина много ни помага за връзката.

- Кое те впечатли в нея? И чувстваш ли се по-силен и стабилен на подиума, преди да вдигнеш щанга, примерно с 220 кг, когато тя е до теб?

- В нея ме впечатли добротата и чистота й, което се търси във всяка една дама. И наистина, освен външните красоти, които има тя, това е нещото, в което аз се влюбвам като цяло и наистина тя го имаше, което ме спечели. И естествено, че ми помага да бъда щастлив, а когато един човек е щастлив, може да покори високи върхове.

- За финал ще те питам за фамилията. Баща ти е от Ливан и ти си взел неговата фамилия, но НАсар ли е правилното произношение или НасА/Ър?

- В Ливан ме наричат НасАр, правилното е НасАр, а в България ме наричат НАсар. Въпреки това не бих се обидил по който и от двата начина да ме нарекат.

- Знаеш ли какво означава фамилията ти?

- Не.

- Нашият колега Оля ал Ахмед каза, че "Насар" означава "победител - шампион" на арабски, тъй че ти пожелаваме да продължаваш да бъдеш шампион и на Олимпийските игри също да го постигнеш.

- Благодаря от сърце, не знаех. Това е интересен факт.

- Да, това е финалът. Благодарим ти за отделеното време. Пожелаваме ти много успехи, здраве и късмет през тази толкова важна година. Ако имаш нещо да добавиш, ако не пожелай нещо на слушателите на Радио “Фокус".

- Аз също благодаря, удоволствие е наистина да ти гостувам. И пожелавам на всички зрители да бъдат здрави, да спортуват и да бъдат щастливи!

Следвай ни: