)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
Звездата на Милан Рафаел Леао тази вечер ще представи в Милано своята автобиографична книга “Усмивка, моят живот между футбола, музиката и модата”. По този повод в италианските медии бяха разпространени някои абзаци от книгата, свързани с любопитни теми от кариерата на португалския футболист.
&format=webp)
Sportal.bg вече и във Viber, последвайте ни!
За договора си с Милан
Всеки би искал да играе за Милан. Желаех да остана, за да завърша периода ми на израстване, който бях започнал, и да покажа колко много мога да дам като футболист и човек. Спечелването на Скудетото ми показа колко красиво е да побеждаваш като колектив. Подновяването на договора ми никога не е било свързано със спорове около парите, както мнозина твърдяха. Дори нямах никакви съмнения относно техническата посока, по която тимът е поел. Отне известно време, но при подписването мислите ми бяха ясни: това не е икономически пакт, а любовен пакт.
За напускането си от Спортинг (Лисабон)
Напуснах, когато бях на 18 години, след като 50 човека с качулки влязоха в съблекалнята ни, за да ни атакуват с колани и железни прътове. Сред тези ядосани хора разпознах и един мой бивш съученик. Беше ужасно.
За изплатения дълг към Спортинг и за шефовете на Милан
Според италианското законодателство аз най-после съм освободен от моя дълг. Трябва да благодаря и на Милан, който беше много близо до мен по време на този труден период. Определено трябва да благодаря и на Джорджо Фурлани. Той е чудесен човек, с когото често си говоря. Той винаги се опитва да говори с мен на португалски език. Неговите присъствие и постоянна подкрепа ми помагат да печеля на и извън терена, както и да израствам като човек. Трябва да кажа същото и за Гери Кардинале. Всеки път, в който ме види, ние си говорим, като е ясно, че го е грижа за мен и иска да остана в Милан.
Някои хора се опитваха да го опишат като мой втори баща. Хората имат тази мания да се опитват да идентифицират бащински фигури за младите играчи и да им приписват качества на гурута. За мен той не беше втори баща, но без него нямаше да бъда този, който съм, нито да спечеля Скудетото. Той беше уникален и фундаментален. Винаги ми казваше, че съм страхотен играч, както и че той и неговият баща са футболни естети. След това си тръгна. Нетърпеливи сте да прочетете нещо много “сочно” и интересно за това, нали така? Ами, истината е, че не знам какво се случи. Просто знам, че той изведнъж си тръгна и всички ние бяхме изненадани. Определено загубихме един стълб, но Малдини беше заменен от други чудесни професионалисти като Фурлани, Жофре Монкада и Златан.
Най-важният урок, на който Ибра ме научи, беше да покаже какво означава да бъдеш футболист на Милан, давайки личен пример и преподавайки във всяка тренировка и всеки мач. Сега знам, че във всеки мач, в който играя, трябва да се възползвам от възможността и да напускам терена без съжаление, показвайки моята решителност и че силата на отбора се е превърнала в моя цел. Независимо дали си талантлив играч, или не, трябва да даваш най-доброто от себе си. Това беше и е манталитетът на Ибра.
Снимки: Imago
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)