Новите лица: Острието на Доростол - Михаил Калинов

16 юли 2023 | 09:03
13068
0

Изгряващата звезда на българския баскетбол Михаил Калинов е поредното име, с което Sportal.bg ще ви запознае в специалната си рубрика "Новите лица", посветена на младите и талантливи родни баскетболисти. 11-ото издание на рубриката се превърна и в най-обемното такова до този момент, тъй като Калинов, който се състезава за школата на Доростол Силистра, говори обширно по различни теми, засягащи неговия път в баскетболната игра, развитието му като състезател и влиянието на Александър Везенков върху млади играчи като него. 16-годишният юношески национал заслужи по-голямо внимание след безпощадните си 58 точки при победата над Ямбол на финала на държавното първенство U16, като той говори и за представянето си във въпросния двубой.

- Разкажи малко повече за себе си. Как и кога започна да се занимаваш с баскетбол? Какво те запали по играта?

- Започнах да тренирам баскетбол на 10-годишна възраст в трети клас. В залата за баскетбол ме покани треньорката Светлана Тодорова, която ме видяла да играя на баскетболните кошове в двора на училището. Когато отидох на първите две-три тренировки толкова ми хареса играта и се запалих така по нея, че оттогава не съм пропускал тренировка.

- Тренирал ли си нещо друго преди да започнеш с баскетбола?

- Преди да започна с баскетбола не съм тренирал нищо сериозно. Ходих да играя с приятели различни спортове като футбол и тенис на маса.

Фантастичен Калинов изстреля Доростол към титлата при U16

- Кои са най-сериозните трудности, които преминава един млад състезател? Какви жертви изисква следването на мечтата?

- Трябват много труд и постоянство, а за да постигнеш целите и мечтите си трябва да се лишиш от неща, които правят твоите връстници извън училище. Те ходеха по купони и различни забавления, докато аз бях в залата или по лагери. През вечерните часове трябваше да почивам, за да се възстановя физически, за да съм пълноценен на тренировките.

- Какво те мотивира да продължаваш напред и каква подкрепа срещаш от близките си?

- Най-силният ми мотиватор съм си аз самият, тъй като един ден искам да играя в Евролигата и НБА. Срещам голяма подкрепа от семейството ми – от майка ми и баба ми, а също така всички роднини, които се интересуват от това, което правя, и не пропускат важните мачове и винаги ме подкрепят. Получавам страхотна подкрепа от треньорите си – Лъчезар и Светлана Тодорови, на които дължа страшно много и съм много благодарен.

- Как минава един твой ден през лятната пауза, когато нямаш други ангажименти? По колко време отделяш за тренировки?

Заваляха оферти към Михаил Калинов

- Сега през лятото тренирам средно по 7 часа на ден, но се е случвало и по повече. Сутринта се качвам на крепостта, където бягам от 10 до 12 часа, след това стрелям в залата до 16:00 часа. Следва отборната тренировка до 17:30 часа, а след нея оставам отново да стрелям в залата.

- Как успяваш да съчетаваш спорта с образованието? Трудно ли е?

- Не е трудно, има ли желание, ще намериш и начин.

- Как започна да тренираш в Доростол, от колко време се състезаваш за клуба и преди това тренирал ли си някъде другаде?

- Състезавам се от 10 годишен в Доростол, преди това не съм тренирал в друг клуб.

- На кои хора (треньори) дължиш най-много за наученото откъм баскетболни качества, възпитание, професионализъм?

- Треньорите в Доростол – Лъчезар и Светлана Тодорови, ме откриха за баскетбола и ми дадоха старта и всичко, което научих в началото за играта, го получих от тях. За моя радост съм тренирал и с треньори като Стойо Чолаков на Ямбол, Янко Янков на Шумен, треньорите в националния отбор Юлиян Аладжов, Даниел Клечков, Тодор Тодоров и Румен Шопов, на които съм също много благодарен.

- Кои са най-големите ти постижения при подрастващите и имаш ли такъв момент/история, който/която никога няма да забравиш?

- Този сезон това разбира се е финалният турнир в Държавното първенство за момчета U16 във Варна. Малко след почивката изоставахме с 16 точки, но се вдигнахме и Доростол направи един невероятен обрат, в резултат на който постигнах в крайна сметка 58 точки, 11 борби, 5 асистенции и коефициент 49 за титлата. Бях избран за MVP на финалите, завършвайки със среден коефициент от 28.4. Освен това получих наградите за най-много отбелязани точки (35), най-много асистенции (5.4) и най-много отнети топки (4.2).

- Във връзка с великолепното ти представяне на финала срещу Тунджа - това ли е най-резултатният ти мач до този момент, или си имал и други впечатляващи изригвания в миналото?

- Като лични постижения този сезон на паметни са 71 точки, които постигнах заедно с трипъл-дабъл, като към точките добавих 20 асистенции и 11 борби за победата на Доростол над Делфин Бургас със 135:44 в двубой от Елитната група Изток за юноши до 16 години. Няма как да забравя и 54-те точки, които вкарах на Черно море Тича във Варна на 16 май тази година. След това имах още един мач, който играхме срещу Ямбол, в който им вкарах 49 точки.

- Какво минаваше през ума ти, когато бележеше тройка след тройка в хода на двубоя с ямболии?

- Когато успявам да бележа тройки последователно по време на двубой има много различни мисли и емоции, които преминават през ума ми. На първо място изпитвам голяма увереност и ентусиазъм, тъй като успешните тройки представляват важен начин за формиране на отбора и за надделяване над опонентите. В момента при успешно изпълнение на тройката се чувствам изпълнен със самочувствие и вяра в своите умения.

Също така има и чувство за удовлетворение и радост, когато виждам топката да преминава през мрежата. Това е резултат от много труд и тренировки, които съм вложил, за да усъвършенствам своята техника и точност на стрелба. Успешните тройки са награда за упоритостта и отдадеността ми към играта.

Въпреки това важно е да остана фокусиран и да не губя концентрация от преживяванията на предходните успешни тройки. Трябва да събера силите си и да се фокусирам върху следващото действие или действията на защитата, като запазя яснотата в мисленето си и да остана умствено в играта.

Всички тези мисли и емоции са част от адреналина и вълнението, което преживявам като отбелязана тройка в хода на двубоя. Те ме мотивират да продължавам да работя усилено и да се стремя към по-големи постижения в баскетбола.

- Неведнъж си казвал, че поставяш отбора над всичко и индивидуалните ти представяния остават на заден план в съзнанието ти. Конкретно Доростол се развива с чудесни темпове и неслучайно взе злато в две възрасти. Как виждаш прогреса на школата от първо лице?

- Като капитан на кадетите на Доростол съм свидетел на значителния прогрес и развитие на нашата школа от първо лице. Имам голямо удоволствие да бъда част от този отбор и да виждам как младите играчи се развиват и постигат успехи. Прогресът на школата е видим както в индивидуалните постижения на играчите, така и в колективните успехи на отборите ни. Факт е, че Доростол е шампион на България при U13 и U16. Всичките пет формации на клуба се класираха този сезон за републиканските финали, а старшата възраст и 14-годишните спечелиха бронзовите медали за Купата на БФБ.

Това е свидетелство за качеството на работата и подготовката, предоставени в клуба. Това е резултат от упоритите тренировки, подкрепата на треньорския щаб, Община Силистра и основния спонсор на тима, без които тези резултати нямаше да могат да бъдат възможни. Виждам как нашите треньори в школата инвестират време и усилия, за да развият най-добрите страни на всеки играч и да подготвят отборите за успех. Работи се много върху техниката, тактиката, физическата подготовка и менталната сила на младите играчи. Важно е да се отдава значение на развитието на целия игрален аспект и на стремежа към отборна игра.

В школата на Доростол се полага голям акцент върху отборния дух и сътрудничеството между играчите. Работим заедно, помагаме си един на друг и се подкрепяме във всеки момент от играта. Това създава здрава основа за успех и прогрес.

- Според теб колко е трудно за един млад играч да пробие в мъжкия баскетбол в България, с оглед използването на голям брой чуждестранни играчи? Наскоро наболя един въпрос за увеличаването на чужденци от новия сезон, които да станат четирима едновременно на терена, като окончателното решение ще бъде взето следващата седмица. Както е твоето мнение? (б.р - интервюто е правено преди решението на БФБ)

- Като млад играч и капитан на националния отбор, имам мнение относно трудностите, които младите играчи изпитват при пробиването си в мъжкия баскетбол в България, особено с оглед на нарастващия брой чуждестранни играчи. На първо място смятам, че конкуренцията сред младите играчи е станала по-голяма поради наличието на чуждестранни таланти. Това може да направи процеса на пробиване в мъжкия баскетбол по-труден за младите български играчи. Въпреки това, че силната конкуренция може да бъде предизвикателство, тя също така може да насърчи младите играчи да работят усилено и да развият уменията си.

На второ място чуждестранните играчи, които се присъединяват към отбора, носят със себе си различни игрови стилове и опит, който може да бъде полезен за младите играчи при обучението им. Младите баскетболисти имат възможност да се вдъхновяват и учат от по-опитните чуждестранни съотборници, което може да помогне за тяхното лично развитие.

Смятам, че е важно да се намери балансът между включването на младите български играчи и включването на чуждестранни таланти. Това може да стане чрез създаване на програма и възможности за младите играчи да се развиват и да имат достъп до качествено обучение. Такива програми биха могли да помогнат на младите играчи да се изявят и да се пробият в мъжкия баскетбол в България.

Накратко, пробиването в мъжкия баскетбол в България може да бъде трудно за младите играчи поради наличието на голям брой чуждестранни играчи. Въпреки това също така може да предостави възможности за развитие и вдъхновение за младите играчи.

- Как влияе на младите играчи като теб това, че баскетболист е най-добрият спортист на България - Александър Везенков? Възхищаваш ли му се? Приятелите ти баскетболисти също предполагам говорят непрестанно за него?

- Като млад играч в баскетбола аз се възхищавам на Александър Везенков и признавам таланта и постиженията му. Той е впечатляваща фигура в българския баскетбол и се превърна в най-добрия спортист на страната. Неговите успехи и изключителни умения представляват вдъхновение за младите играчи, включително и за мъжете. Александър Везенков е постигнал значителни успехи както в клубния, така и в националния отбор на България. Неговите постижения са вълнуващи и се гордея, че имам такъв успешен сънародник в света на баскетбола.

Относно разговорите с моите приятели баскетболисти, естествено, споделяме възхищението към Везенков и обсъждаме неговите изяви и постижения. Той е тема на разговори и сред нас, защото представлява вълнуващ пример за успех и постижения в баскетбола. Възхищението към Александър Везенков и въздействието, което той полага върху младите играчи, е изключително важно за развитието на баскетбола в България.

Такива успехи доказват, че и от нашата страна можем да постигнем велики неща в спорта и се вдъхновяваме да работим усилено и да преследваме своите мечти в баскетбола.

- Кой е елементът в играта ти, който се нуждае от най-голямо подобрение?

- Като играч на позиция гард винаги има аспекти от моята игра, които се нуждаят от подобрение. Постоянната работа по усъвършенстване на своите умения и слаби страни е ключов фактор за прогрес и успех. Ако трябва да определя елемент, който се нуждае от най-голямо подобрение в моята игра, бих казал, че това може да бъде физическата ми издръжливост. Баскетболът е изключително интензивен спорт, който изисква добра физическа подготовка и издръжливост през цялата игра. Работя усилено и подобрявам издръжливостта си, но все още има място за напредък.

Важно е да отделям време за физически тренировки, включително кардио упражнения. Така мога да подобря скоростта, издръжливостта и устойчивостта си през дълги и интензивни мачове. Освен физическата издръжливост, винаги има място за подобряване и в други аспекти на играта като пасовете, шутовете и тактическото разбиране на играта. Непрекъснатото учение и работа с треньорите и отбора ми помагат да идентифицирам слабите страни и да работя върху тях. Важно е да бъда самокритичен и насочен към непрекъснатото подобрение, за да се развивам като играч и да допринеса в максимална степен за успеха на отбора ми.

- На кои легенди или любими играчи се опитваш да подражаваш - български и чуждестранни? Кои играчи смяташ за свои идоли?

- Моите идоли са Майк Джеймс и Шейн Ларкин, а от българските играчи е моят съгражданин Станимир Маринов.

- Къде искаш да бъдеш след пет години и каква е голямата ти мечта?

- Искам догодина да продължа развитието си в Европа. Оттам да стигна до Испания и Лига Ендеса и Евролигата. След пет години искам да съм на възможно най-високо ниво в Европа като Реал Мадрид или Барселона, а мечтата ми е да достигна до НБА.

Снимки: БФБ