Новите лица: Стрелецът на Черноморец - Борис Войков🏀

В новата рубрика на Sportal.bg – „Новите лица“ ще ви представяме бъдещето на българския баскетбол. Младите играчи, които вече са попаднали в мъжките отбори в НБЛ и ББЛ, а с упорит труд в следващите години ще имат и главна роля в тимовете си.

Първият ни гост е баскетболистът на Черноморец Борис Войков. 20-годишното крило говори за старта на кариерата си, тежките моменти, през които се налага да премине, силните и слабите си страни и треньорите, които са му помогнали в израстването на игрището. Той сподели какъв кош си е поръчал на Дядо Коледа като дете и защо поръчката му не е била изпълнена, защо се е отказал от идеята да бъде каратист и кой му помага в най-тежките ситуации.

Борис Войков се прехласва по спорта на 9 години. Оранжевата топка тогава не е част от живота му. Тренира водна топка и карате. Бойните изкуства го привличат, но бързо напуска залата. „Много бързо приключих, като разбрах, че на втората тренировка правим едно и също и то беше само стречинг. Отказах се.“, споделя Войков.

Любовта към баскетбола идва ненадейно. „Помня, че с баща ми един ден минавахме покрай зала „Бойчо Брънзов“ и просто някакси реших, че искам да започна да играя баскетбол. Казах на баща ми, че искам да се запиша да тренирам, но тогава той ми отговори, че май няма баскетбол в Бургас. Седмица по-късно ми каза, че негов бивш съученик прави тренировки в моето училище „Братя Миладинови“ в Бургас. Тодор Тончев – това е първият ми треньор в Делфин. Отидохме, в 18 ч. ми беше първата тренировка, записах се и започнах като на шега.“

Още в началото няма определена позиция, на която да развива таланта си. С времето се налага като леко крило. На 13 години в Черноморец за кратко играе и като плеймейкър. Но, както той казва – „За много кратко“.

Въпреки, че за него баскетболът е страст и удоволствие, той приема играта и като професия от дете.

„Още на 12-13-годишна възраст разбрах, че искам да се занимавам с това като професия. Както всяко дете имах големи мечти – да стана невероятен баскетболист, да играя в Евролигата и в НБА. Дори имах кош вкъщи, както всяко дете си има. По 24 часа играех. Бях си го поръчал на Дядо Коледа. Написах, че съм висок 1.50 см, за да може кошът да е по-висок. Но майка ми и баща ми не са успели да намерят по-висок кош и той беше колкото мен.. Затова го сложихме върху един шкаф и много се радвах.“, спомня си с усмивка баскетболистът на Черноморец.

Пътят му не е лесен. Тежки моменти не са липсвали в живота на крилото, което на моменти се е замисляло как ще продължи баскетболния си път.

„Преместих се в Черноморец, когато бях на 13 години. След две години старши-треньорът Радостин Иванов ме взе в мъжкия отбор. По-големите казваха, че няма да стане нищо от мен. Имало е моменти, в които съм мислил защо се занимавам. Но с помощта на майка ми много бързо продължавам напред. Тя винаги ми казва, че това е поредното препятствие в живота ми, което трябва да се премине.

Най-тежкият ми момент беше, когато напуснах Берое. След това не знаех дали ще мога да играя баскетбол. Името, което си създадох – на мързелив и лош характер ми пречеше много. Треньорите си говорят помежду си и не знаех дали ще мога да си намеря отбор. Кой не е мързелив?! Само този, който не си го признава.“

Слуховете, които се появяват не му пречат да продължи да следва мечтите си с оранжевата топка. Признава, че има още какво да подобрява в играта си. Като най-голяма слабост на паркета определя защитата си, а като най-силно оръжие – стрелбата. „Искам да подобря защитата си. Бих искал да поработя върху пробивите си, защото всеки знае, че мога да стрелям. Мога и да пробивам, но трябва да работя повече над това и вече да се възползвам от самите ситуации.“

Тежкият период в Берое все пак има и своите позитивни страни. „От всеки научаваш по нещо. Израснах най-много в Берое.“, категоричен е стрелецът на „акулите“.

С трудните моменти се променят и целите. „Като бях по-малък, исках да играя в НБА. Сега просто искам да играя баскетбол. Това е реализъм. Трудно е да стигнеш от България до НБА. Някъде между подрастващите и мъжкия баскетбол се къса нишката. Как ще построиш сграда без да имаш основа? При влизането в мъжкия баскетбол аз не знаех играта. Водех се по естествените баскетболни инстинкти, докато не отидох в Берое. В Черноморец никой не ме учеше на играта. Не са ми казвали много неща. Тогава не се обръщаше никакво внимание. За един сезон в Берое израснах много. До този момент Любомир Минчев и Бойко Миленков са ми дали най-много в баскетбола.“

Попитахме и за идолите в баскетбола, като отговорът определено ни изненада. За разлика от повечето млади играчи, които веднага изброяват няколко имена на световни звезди, без да се замисля, Войков назова името на бившия национал и един от най-добрите играчи от близкото минало Филип Виденов.

„Един от най-добрите баскетболисти, който е играл в България е Филип Виденов. От него искам да открадна шута. Макар, че и аз имам добър шут, неговият е на много по-високо ниво. Начинът, по който се вдига, за да хвърли топката е просто невероятен.“, завърши младият талант.

Снимки: НБЛ

Следвай ни: