Иван Станев: Нефтохимик е моето семейство!

Той е капитанът, който на втори май вдигна трофея в „Младост“ и даде начало на празненствата за шестата ни титла – може би най-сладката в историята на ВК Нефтохимик. 

Ето какво сподели сега в интервю за официалния клубен сайт разпределителят Иван Станев, който остава да брани златото и да преследва седми шампионски триумф през сезон 2023/2024.

– Иване, два месеца по-късно осъзнаваш ли какво постигнахте със спечелването на титлата?

– Два месеца по-късно еуфорията вече отмина. Това, което постигнахме си, остава в историята на бургаския волейбол. Наистина измина един сeзон, изпълнен с много положителни емоции. Радвам се, че направихме щастливи толкова много хора. Сега предстои по-трудното, защото се очаква следващият сезон да бъде още по-оспорван с оглед на това, че отборите са все по-равностойни помежду си. Но заради това, че първенството е непредсказуемо, се засилва интересът на феновете към волейбола.

– Кое създаде за теб най-много трудности в началото на сезона, когато трябваше да съвместяваш треньорската длъжност с играта си в полето?

– Най-трудно за мен беше това, че нямах поглед върху тренировъчния и игрови процес отвън. Другата трудност бе проблемът с моето коляно, който получих малко преди началото на шампионата, и не можех да тренирам пълноценно. От гледна точка на опита, който натрупах през тези три месеца като треньор, се сблъсках с много неща, които нямаше да мога да видя само като състезател. Благодарен съм на момчетата, че когато бях до тях, както на игрището, така и извън него, те се държаха професионално.

– Какво според теб промени Атанас Петров?

– Психологически за отбора идването на Наско Петров беше в точния момент. Аз и Краси Георгиев се върнахме в игра и след няколко поредни победи, отборът възвърна необходимото самочувствие и увереност. В следващите месеци до края на сезона удоволствие беше за всеки един от нас работата, която вършехме заедно.

– Ти ли беше треньорът в игралното поле?

– Когато съм на полето се опитвам да помагам на младите състезатели в трудни моменти. Всеки треньор има определено виждане как да изглежда тактически неговият отбор. Именно за да бъде изпълнен тактическият план на игрището, до голяма степен това зависи от разпределителя. Винаги, когато е била наложителна промяна в положителен аспект, заедно с Наско Петров сме били единни във взимането на решения.

– У кого от играчите покрай теб видя най-голямо израстване и защо?

– Всички бяха страхотни, но несъмнено Калоян Балабанов, Симеон Добрев и Аксел Трухчев, направиха фантастичен сезон. Мисля, че те израснаха не само спортно–технически, но видях в тях състезатели, на които може да се разчита във важни моменти, а това е присъщо за играчи с достатъчно натрупан опит.

– Как в твоите очи израстваше заедно с вас публиката?

– Със серията от победи, която направихме, виждах как бургаската публика се завръща в залата. Наистина тя изживяваше всяко едно докосване, всяка една точка заедно с нас. Показател бяха финалните мачове, когато час и половина преди началото на всяка среща залата беше препълнена. Пожелавам си да усетя тази подкрепа отново след 3 месеца.

– Когато те спираха хора в Бургас преди третия мач с ЦСКА, вярваха ли, че можете да станете шампиони?

– Наистина шепа са хората, които вярваха, че ние ще обърнем полуфиналната серия с ЦСКА, а след това и ще станем шампиони. Но точно тази непредсказуемост върна и публиката в залата.

– Какво каза на момчетата преди тайбрека в петия финален мач с Хебър?

– Казах им, че имаме още 10 минути, в които да покажем защо си е струвала всяка една капчица пот през изминалите 8 месеца. Да бъдат смели в своите решения, защото на другия ден ще съжаляват, ако не са поели риск в определена ситуация.

– Усещаше ли през мрежата респект, или дори страх у ветераните на Хебър, с повечето от които си играл?

– Хебър е отбор със страхотни състезатели, преминали през национални отбори и с много опит. Важното в тези моменти беше ние да вярваме в нашите способности. Бяхме ги победили през редовния сезон и знаехме, че няма невъзможни неща.

– Върза ли някакъв бас преди финалните мачове – с кого и изпълни ли се той?

– Ха-ха, много точен въпрос. Басът беше хванат между мен и нашия кондиционен треньор Мартин Павлов. Гласеше това: „Ако ние станем шампиони, той да вдигне сватба със своята дългогодишна приятелка Димана Георгиева“. Явно е бил подведен от нашите способности, но – Марто, ти си на ход!

Капитанът на Нефтохомик Иван Станев остава на руля

– Как се готвите за мач в съблекалнята?

– Преди мач за нашата мотивация се грижеше DJ Аксел. Един от най–суеверните хора, които познавам. Имахме няколко песни, които се слушаха задължително преди всяка среща!

– Как виждаш селекцията за новия сезон?

– Реално за новия сезон ще се изгражда нов отбор. Мисля, че обявените имена до момента ще се впишат във визията на отбора и си пожелавам отново един страхотен сезон.

– Какво е за теб Нефтохимик?

– Тук съм израснал като състезател. Точно преди 23 години беше моят дебют с мъжкия отбор на Нефтохимик. Това е моето семейство, това е моят роден град!

Снимки: Startphoto