Христина Вучкова: Казвам пауза, а не стоп на националния отбор

Един от най-добрите ни центрове в женския волейбол Христина Вучкова не е част от избраниците на селекционера Лоренцо Мичели за националния отбор. 

Вучкова говори за следващата стъпка в кариерата си, най-големия талисман и рекордната серия с отбора на Имоко Конелиано. Българката сподели, че освен договор за себе си ще търси и такъв за най-големия талисман – нейния син Христо, който получи медал при триумфа на Фенербахче в турското първенство.

„Много съм добре, но определено от тази година в сравнение с миналата отзивите от България са по-големи. Много хора са научили, а това е най-вероятно, защото Фенербахче е по-голям клуб от Имоко. Ние се смяхме с мъжа ми, защото всички ме посрещат с „Браво! Честито“, все едно никога не съм печелила първенство. Ние казахме, че и миналата година спечелих. Обаче всички са много повече запознати с Фенербахче, защото има и футболен и баскетболен отбор“, коментира Христина Вучкова пред dsport.

„Аз дойдох в много труден период във Фенербахче и аз направо се хванах за главата. Не сме си мислили, че ще играем изобщо на полуфинал и ще направим такива страхотни мачове. Изведнъж турците се хванаха за това, че детето ми е талисманът на отбора и казаха, че е детото-купа. И от там като го нарочиха и до края на сезона той бе талисманът на отбора, и трябваше да е на всеки мач. Имаше един двубой, който загубихме от Вакъфбанк и точно тогава Христо го нямаше, защото беше вдигнал температура и те от тогава казаха, че той ни е талисманът. Дори ме караха да пътува с мен и в Италия, за да не изгубим мач, ако Христо го няма“, каза още.

Христина Вучкова: Бих искала отново да играя в България

„Докато не ми приключи договора нищо не мога да кажа за бъдещето си. Когато подпиша и всичко е ясно – ще споделя. Направо ме побиват тръпки и настръхвам от спомените си за националния отбор. Ще ми липсва, но имам предвид, че се га съм една възраст, не казвам, че съм стара. Но идва един етап в живота, в който искам да забавя малко нещата. В националния отбор има много млади състезателки, на които искам да дам шанс. Всяко мое появяване в националния отбор пресича пътя на младите състезателки. Сега имам нужда от почивка и спокойствие. Младите трябва с много работа да жънат успехи. Призовавам малко търпение към националния отбор от страна на фенове и журналисти. Аз не се отказвам от националния отбор, докато играя професионално. Искам малко да си почина, въпреки че за мен винаги е чест да играя за България“, заяви Вучкова.

„Сега отборът не се подмладява толкова плавно, защото при нас разликата беше, че вече са ни виждали в националните отбори. Ние свиквахме с начина на работа и високото ниво. Тогава разликата не беше толкова голяма. Докато сега аз съм 31-годишна, а момичетата на моя пост са с по 10 години по-млади. Това е много голяма разлика, имам опит, позната съм, а тези момичета все още нямат. Ние всъщност останахме с набора, който беше 96,97, 98, а сега е техен ред да помогнат на младите“, каза още българската волейболистка.

„Честно и искрено казвам, че в Боряна Ангелова виждам нещо общо с мен, когато бях на тези години. Нещо ми е познато. Това не го мисля само аз, а и други хора са ми го казвали. Това е моето желание да давам път на млади центрове като Боряна. Много ми се иска да успеят да се наложат и да тръгнат в чужбина, както вие се гордеете с мен“, заяви волейболистката.

„Казвам пауза, а не стоп на националния отбор. Винаги съм готова да се върна, ако трябва да помагам. Така че да драго сърце винаги за мен е чест и гордост да играя за България. В момента има голямо подмладяване на отбора“, завърши Христина Вучкова.