Джокович: Надал е част от живота ми, през последните 15 години съм го виждал по-често от майка ми

Новак Джокович даде обширно интервю за “Кориере дела Сера”, в което говори за съперничеството си с Роджър Федерер и Рафаел Надал. Той разказа интересна история от детството си и коментира критиките към него, след като отказа да се ваксинира срещу коронавируса. По-рано днес носителят на 22 титли от Големия шлем се класира за четвъртфиналите на “Мастърс”-а в Рим, след като победи британеца Камерън Нори с 6:3, 6:4.

По отношение на Федерер Джокович заяви: “Никога не сме били приятели. Между съперници това е невъзможно. Но не сме били и врагове. Винаги съм имал уважение към Федерер, той един от най-великите в историята. Има изключителен принос, но никога не сме били близки”.

35-годишният сърбин говори и за Надал: “Той е само година по-възрастен от мен. В началото ходехме на вечери заедно, но дори с него приятелство е невъзможно. Винаги съм го уважавал и съм му се възхищавал. Благодарение на него и Федерер израснах и се превърнах в това, което съм. Това вечно ще ни свързва и съм им благодарен. Надал е част от живота ми. През последните 15 години съм го виждал по-често от майка ми”.

Новак сподели и история от детството му, когато се изправя срещу вълк, за която е споменавал и преди. “Един ден бях сам в гората и срещнах вълк. Уплаших се много. Бяха ми казвали, че в подобен случай трябва да отстъпваш бавно назад без да го губиш от поглед. Гледахме се около десет секунди, най-дългите в живота ми. След това той си тръгна. Почувствах нещо много силно, което не ме напусна - връзка на душата, на духа. Беше кратка среща, но много важна, защото вълкът символизира характера ми”, разказа той.

Джокович разкри как се е почувствал, когато към него бяха отправени големи критики, след като отказа да се ваксинира срещу коронавируса:“Почувствах всичко дълбоко. Много хора оцениха това, че бях постоянен в решението си. 95 процента от написаното и казаното за мен по телезивията през последните три години е напълно невярно”.

Сърбинът разказа и за престоя си в Австралия, когато визата му за влизане в страната бе отменена: “Беше затвор, не можех да отворя прозорец. Бях там по-малко от седмица, но намерих млади хора, военни бежанци, които бяха там от дълго време. Моят случай беше използван, за да помогне на тях и почти всички бяха освободени, което ми дава утеха. Един млад мъж на име Сирио беше прекарал девет години там. Сега е в Америка. Искам да го видя отново и да го поканя да ме гледа на US Open”.