Пенка Айшинова-Натова: Нагласата в ЦСКА е несравнима спрямо останалите клубове

Вече 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат волейболната история на България. Рубриката „Червените волейболни сърца на България“ ще ви припомни миналото и ще ви разкаже настоящето на едни от най-големите легенди на армейския клуб.

Пенка Айшинова-Натова е родена на 21 юли 1966 година в Пловдив. Тя е 4-кратна шампионка на България с екипа на ЦСКА. Печелила е КЕШ и КНК с екипа на „червените“. Изявена нападателка, която се специализира с времето като посрещач. Има и бронзов медал от Игрите в Москва 1980.

Г-жо Натова, ще ви върна малко назад във времето, за да ни разкажете как се стигна до трансфера ви в ЦСКА?

– Доста време мина от тогава, вярно е. Аз съм от школата на Марица. В Пловдив имаше спортно училище, където бях приета и започнах първо там. След което обаче, когато се омъжих се стигна и до преминаването ми в ЦСКА. Това се случи покрай моя съпруг Милчо Натов, който също стана част от клуба. Аз останах първоначално още една година в Пловдив, но през 1987-а заминах за София. Изкарах в клуба 5-6 години, в София се роди през 1988-а и дъщеря ни. Започнах първо при Васил Симов, а след това и при Иван Николов.

Кои бяха най-емоционалните моменти в куба, свързани с вашата кариера?

– Мачовете с Левски винаги са били най-интересни. Най-оспорвани. Участвахме с ЦСКА и в турнира за Купата на Европейските Шампиони, като в единия случай си спомням, че заехме трето място. Тогава бяхме с Иван Николов като треньор, ако не ме лъже паметта.

С кои от момичетата бяхте и най-близка в онзи период?

– Като цяло ние бяхме много сплотен колектив. Всички момичета бяхме много задружни, но като цяло се разбирах отлично и с Мила Кьосева, Валя Харалампиева, Емилия Пашова. Бяхме с тях и по националните отбори.

Кой треньор е оставил най-силен отпечатък при вас в ЦСКА?

– Васил Симов. Да, определено е той. Аз като отидох в ЦСКА, тогава Мила Кьосева ме предупреди: „Да знаеш, като дойдеш тук в ЦСКА, ще ти сменят цялата техника“ и така и стана. Това ми се отрази позитивно. За мен той е най-великият треньор по наше време.

Имахте ли трудни моменти с адаптацията в София, с отбора?

– Не. Ние се познавахме и от националния отбор. Нямала съм никакви проблеми.

Колко беше различно усещането да играете в ЦСКА, в сравнение с преди това в Марица?

– В Пловдив казваха, че е по-добре първи на село, отколкото последен в града. Аз обаче реших да рискувам. Получи се добре. ЦСКА си е ЦСКА, атмосферата, нагласата, амбицията в този клуб е несравнима. Спомням си Спиридон Зегов, който също трябва да спомена, защото в един период той вършеше абсолютно всичко.

Вие сте била нападател. Можете ли да кажете спецификите на вашият пост по онова време?

– Като започнахме да играем при нас нямаше постове. Ние можехме да играем всичко. Можехме да играем център, на четири, на зона две. Не е както сега, тръгваш и правиш централен. Ние бяхме универсални. Всички можехме да забиваме ниска топка, всички можехме да забиваме остра топка. Играеше се висока топка. Сега волейболът е много бърз.

А на вас къде ви беше силата?

– На зона четири. После хванах и този период в който се специализираш. Играех на зона четири, като посрещач. На тази зона заминах да играя в Турция, после в Италия и там сложих край на кариерата си.

С какво се занимавахте после, след края на кариерата?

– С треньорство. И сега тренирам 12-13 годишни деца. Лятото ходя и сезонно да работя. Ние сме отдавна тук, в Италия и сме се устроили, живеем добре, скромно, без нищо да ни липсва.

Успявате ли да следите в ЦСКА какво се случва в последните години?

– Честно казано не гледам много телевизия и не чета толкова какво пишат по сайтовете. Но разбира се, наясно съм, че Сашо Попов се бори да спаси ЦСКА всяка година и да държи клуба на високо ниво, пожелавам му успех.

Със съпругът ви сте част от най-силния период на ЦСКА, мъже и жени. Каква е тайната да съхраните този волейболен брак толкова време?

– Не смятам, че може да има някаква конкретна тайна. При нас може би еднаквите интереси направиха така, че да сме почти цял живот заедно. В интерес на истината, той заради мен се отказа от неговата кариера, за да бъдем заедно.