Владимир Илиев: Бъдещето ми зависи от разговори с федерацията

С Милена искаме да тренираме с чужд национален отбор за повече конкуренция

Владимир Илиев е най-успешният български биатлонист в историята. Най-големият му успех е сребърният медал от световното първенство в Йостерсунд (Шв) в индивидуалната дисциплина на 20 км преди 4 г. На 17 март троянецът навърши 36 г. Преди изминалия сезон Владо и Милена Тодорова, с която са двойка и в живота, тренираха отделно от националния отбор под ръководството на Красимир Дочев. Илиев записа добри резултати на световното първенство, с които заслужи участие в дисциплината на най-добрите - масов старт (15 км). В световната купа българинът заработи 89 т., с които се нареди на 42-о място в генералното класиране.

Поради различни обстоятелства обаче мъжкият ни национален отбор завърши 21-и в класирането по нации и така през следващия сезон ще има 3 квоти. По тези и други теми “24 часа” потърси за разговор биатлониста, който бе на Белмекен за държавното първенство, и той беше любезен да приеме поканата.

- Каква е оценката ти за изминалия сезон?

- Чувствата са смесени. Можеше и по-добре, но и по-зле. Главните ми цели бяха европейското и световното. На първото по един изстрел ме раздели от медал. Два пъти бях много близо. В биатлона е така - един компонент да не се получи, оставаш наблизо, но недостатъчно. На световното успях да вляза в първите 16 на преследването. Класирах се за масов старт, в който участват най-добрите 30 биатлонисти в света.

В края на световните купи имаше заболяване. Но сезонът е дълъг и се случват такива неща. Като цяло съм доволен на фона на промените в цялата федерация, на персонала. Мога да кажа, че през този първи сезон се сработвахме. Надявам се нещата в бъдеще да се подобряват.

- Спомена заболяване. С Милена Тодорова пропуснахте предпоследния кръг от световната купа в Йостерсунд (Шв), а тя не участва и в Холменколен (Нор). Как се чувства?

- Отново беше COVID. На мен не ми оказа кой знае какво влияние. Както и други биатлонисти го караха, мина за 3-4 дни. На Милена се отрази малко по-тежко. За съжаление, тя пропусна края на сезона.

Сега също тренира и се състезава с щадящ режим,

защото има проблеми по дихателните пътища и не е хубаво да се натоварва максимално.

За себе си очаквах да е по-сериозно, но в Норвегия бях в много добра бегова форма и се изненадах.

- С Милена избрахте да се готвите отделно от националния отбор преди изминалия сезон под ръководството на Красимир Дочев. Това беше ли свързано с идеята да се продължи методиката на руските треньори Касперович и Норицин?

- Да, и това го има. Те ни помагат. Но като цяло пътищата ни се разделиха с новия състав, защото са твърде неопитни другите състезатели и им предстои много работа. Ние с Милена имаме съвсем други цели и задачи. Затова сметнахме, че това е добро решение. То бе взето още преди да се избере нов селекционер за основния състав.

Мисля, че това е правилният начин, а през изминалия сезон го доказахме. С Милена се намирахме в много добра бегова форма. Точността в стрелбата ни убягваше, но биатлонът е сложен спорт. Направили сме анализи и имаме яснота къде ни е била грешката.

Надявам се през следващия сезон да я оправим и да стигнем до резултатите, които двамата преследваме. Знаем кое е малкото, което не ни достига, за да сме на най-високо ниво в определени стартове.

Имах разговор с ръководството на федерацията и там също са съгласни, че това е правилният подход. Много по-спокойно се работи така. Ние дълги години сме били в националния отбор. Винаги, когато има много хора, има напрежение. Решихме, че моментът със смяната на управата на федерацията е подходящ ние да се отделим и да работим спокойно за нашите цели.

А и все по-трудно става. През този сезон нямахме щафети за някои кръгове. Биатлонът е отборен спорт, когато има щафета. Като няма, той си става чисто индивидуален спорт, който можеш и сам да го практикуваш, стига да имаш нужния персонал и да знаеш какво да правиш, естествено.

- Споменавайки стрелбата си мисля, че винаги ще има хора, които ще казват: “Е, пак ли стрелбата. Как пък така не се научиха да стрелят за толкова години?”.

- В България това е жалкото, че много хора се бъркат в неща, които тотално не разбират. Да, естествено, те имат очаквания, гледайки норвежци и други елитни биатлонисти, но те нямат никаква представа как се стига дотам. Темата е много дълга и болна. Всичко тръгна от юношеска възраст, от клубовете. Няма достатъчно финансиране.

В клубовете тотално не се стреля с оръжието, защото един патрон е много скъп

На година един национален състезател реално стреля около 15 000 патрона. Дори по 10 000 един клуб не може да осигури на децата си. Ако имаш 20-30 деца, представете си какво количество е това. Може и да сбъркам за цената на един патрон в момента. Преди беше 15-17 стотинки. Невъзможно е за клубовете да се отпуснат такива пари и всичко идва оттам.

Влизаш в големия спорт, когато ти трябва да си усъвършенствал всичко максимално, а се оказва, че идват треньори от чужбина и започваме да се учим като деца на някои нови неща, които не са ни научили като малки. В годините сам се опитваш да си правиш анализи, защото в България няма много специалисти.

Владо и Милена

Проблемът за нас с Милена е, че трябва да сме в отбор, който е силен. В него да има конкурентоспособни състезатели. При такава ситуация в групови тренировки се постигат тези стрелкови резултати, а след това се усъвършенстват.

Вече споменах, че имаме проблем със стрелбата, и се надявам по този начин - с отбор или участие в определени лагери, да тренираме с елитни състезатели, които ще ни помогнат в този компонент. Това става все по-модерно. Трябва да се намери съгласна държава, защото някои не искат. Когато сме двама, е по-лесно да се разговаря за подобно нещо.

- С 21-о място в класирането по нации България загуби една квота при мъжете за световната купа и ще има 3 за следващия сезон. При жените обаче стана обратното и те ще са 4. На какво го отдаваш?

- Ако се гледа реално, жените имаха чист късмет. Техните резултати не са по-силни от нашите. В световния биатлон липсват държави, отборите имат и други проблеми. Затова така се получи.

Иначе станалото с нас, мъжете, също ми е болна тема. Разговарям с федерацията, защото с предишния отбор и предишните треньори се борихме много дълги години да извоюваме квоти. Това ни беше основната цел. И тази година сякаш с лека ръка определени хора пренебрегнаха това нещо.

В средата на сезона и на мен ми мина мисълта защо аз да се раздавам за отбора,

като виждам, че никой друг не го прави. Губи се смисъл. И щафети много пропуснахме, и стартове някои състезатели пропуснаха. След световното беше очаквано, че тази квота ще се загуби. Трябваше просто да се примирим. Не знам, може би политика на федерацията, може би политика на някои отделни състезатели. Не мога да си го обясня точно. За да се е случило, значи има причина.

Трябва да се търси човекът или хората, които да поемат отговорност. Защото в спорта като че ли не се търси отговорност, което не е справедливо спрямо всички, които са се трудили в годините. Това е моето виждане. Всеки си знае. Ще видим дали ще се потърси отговорност. Ако не, животът продължава.

- Всъщност в спорта често се чува, че някой поема отговорност, но това на практика не означава нищо.

- Факт, последствия няма. Трудно си признаваме българите, че грешим. При нас в биатлона май не се е случвало някой да каже подобно нещо, а и да го каже, нищо не се случва.

- Сезонът бе първи с новото ръководство на федерацията. Как се получиха нещата?

- Според мен нещата вървят в правилна посока. Чисто организационно имаше затруднения, което може би е нормално. Смятам, че следващия сезон нещата може да се случат. Ако седнем на масата и всеки си каже грешките, ще може да оправим нещата и да нямаме проблеми.

Иначе има финансиране. Новият председател (Атанас Фурнаджиев - б.а.)

намери доста средства и успя да осигури всичко,

от което имахме нужда. В това обаче трябва постоянство. В нашия спорт не може за една година да се вложат определени средства и веднага да се получат резултати. Нужна е последователност в това отношение.

Като цяло обаче оценката за изминалата година е добра.

- Наскоро навърши 36 г. От разговора до момента стана ясно, че ще си на линия и през следващия сезон. В по-далечен план решил ли си докога ще се състезаваш?

- Не. След всеки сезон ще решавам за следващия. Да, говорих за следващия сезон, но всъщност не се знае. Предстоят ни разговори с федерацията. Както казах, отново с Милена искаме да тренираме отделно, с чуждестранен отбор или по друг начин. Ще видим. Не винаги нещата са така, както на всеки му се иска. От разговорите ще зависи решението ми като цяло.

- Чисто функционално обаче си добре.

- Да, чувствам се добре. Не смятам, че възрастта е пречка. Разбира се, до определена възраст. Не виждам разлика спрямо състоянието ми преди 3-4 г. Всичко бе ново през тази година. Има някои неща, които трябва да се изчистят. Важното е да работим в тази посока.

- Ще ви остане ли време с Милена за почивка?

- Тази година надали. Има семейни неща, с които трябва да се занимаваме през април, а и са свързани с финанси. Правим си дом с Милена в Троян и има нужда да обърнем доста внимание на това.

Константин Ботушаров, 24chasa.bg

Снимки: Startphoto