Андреа Цветанова, която покорява рекорди и е №1 в САЩ

Андреа Цветанова е българска волейболистка, която бе избрана за разпределител на година в щатското колежанско първенство за жени. 

Тя е дъщеря на бившата българска национална състезателка Евелина Цветанова. 

В специално интервю пред Дарик и dsport Андреа Цветанова коментира успеха си и разказва за рекордите, които е успяла да подобри в колежанското първенство на САЩ по волейбол за жени. Тя има 114 аса през настоящия сезон.

Нека да отбележим първо, че това е първото ти интервю на български. Свикнала си по принцип те да бъдат на английски заради твоите успехи.

Да, до сега съм дала три интервюта на английски тази година. Едно, от които беше за доста известен сайт в Балтимор. Това е първото ми интервю на български.

Всички си спомняме изявите ти в българското първенство, но все пак сподели повече, на колко години си и къде всъщност играеш в момента?

На 22 години съм. Тренирам, от както се помня. В момента уча и играя в САЩ. По-конкретно в щата Мериленд. Университетът ми се казва „Котън Стейт“ и тази година имахме много успешен сезон. Мисля, че беше най-успешният сезон за този университет.

От колко години всъщност си в САЩ?

Вече съм тук четвърта година. Като имам още една година заради пандемията от коронавирус. От университета решиха да отпуснат петата година като бонус. Догодина пак се връщам там. Там уча психология и се надявам да се специализирам към спортната такава. Това, което уча ми помогна на мен като състезател.

В съвременния спорт без спортен психолог няма голям клуб, който да успее.

Да, в днешно време има много психолози в големите и успешни спортни клубове. В САЩ има психолози дори и в отборите за подрастващи. Винаги състезателите имат нужда от човек, с когото да поговорят или просто да ги изслуша.

Основното обаче е волейболът, защото при теб се предава и по кръвна линия.

Основното, разбира се, че е волейболът. Както казах, от както се помня съм залата. Започнах да тренирам първо като бяхме в Кипър, защото майка ми играеше там. После като се завърнахме в България започнах в ЦСКА и доста дълги години бях там. Лятото, когато имаме почивка от училище, винаги съм била в залата.

Беше част от националните гарнитури, разкажи ни.

Когато бях по-малка ме викаха, но вече не.

Последните месеци стъпи на върха на ранглистата на щатското студентско първенство. Отделно направи така, че във всеки един гейм да имаш ас, без изключение.

Да. Какво да кажа, за мен бе същинско удоволствие. Сервизът за мен е доста силен елемент, от както бях в ЦСКА. С времето станах по-добра и успях да се подобря. Тази година явно ми е „lucky year“(късметлийска година). Изравних един от рекордите в щатското студентско първенство. Водя ранглистата за асове в гейм и мисля, че ще бъда възнаградена от „NTWA“ с плакет. Това ме радва много. Нямам думи, за да го опиша. Всекидневната работа се отблагодарява. Избрана съм и за разпределител на годината и играч в първия отбор, както и четири път разпределител на седмицата. Доста други рекорди успях да подобря.

Разкажи ни за отбора ти. Професионално ли се гледа на него или повече като допълнителен предмет?

В отбора има и чужденки. Либерото ни е от Пуерто Рико, имаше момичета и от Доминиканската република. Момичетата са доста приветливи и задружни. Бих казала, че се гледа професионално до колкото се може. Стремим се да бъдем сред първите отбори в конференцията.

Волейбола виждаш ли го като бъдеще?

С удоволствие бих се радвала да продължа да играя волейбол. Силно се надявам да мога да поиграя още, защото не мога да кажа довиждане на волейбола толкова лесно. Искам в чужбина да играя, но не и в България.

Спомена, че беше част от подрастващите национални гарнитури. Сега си на 22 години, имала ли си разговори с Лоренцо Мичели?

Не съм имала разговори в момента, но те си имат разпределители. За мен е важно да се готвя самостоятелно за годината.

Как оценяваш своето ниво, със сигурност, гледаш и националния отбор?

През годините доста израснах и много неща научих с помощта на майка ми. Смятам, че съвсем спокойно мога да играя в добри професионални отбори. Защото знам, че с моя хъс – няма какво да ме спре.

Заради Евелина Цветанова ли реши да бъдеш разпределител?

Първо исках да бъда либеро като по-малка, защото много ми харесваше. После обаче треньорите просто решиха да бъда разпределител. Майка ми е човек, който винаги ме подкрепя. Гледа ми всеки мач в САЩ, независимо от часовата разлика, а после правим разбор.

Има ли други българи в щатското колежанско първенства?

Има, да. Няколко мои бивши съотборнички от ЦСКА заминаха. Натали Петрова беше в „Уест Верджиния“. Елена Такова вече завърши, но беше в „Луизиана Тех“, Цветелина Илиева също. Има доста момичета, които се ориентират да учат и играят в щатите.

Какво е отношението в САЩ към волейбола?

Подготовката тук е доста сериозна. Имаме и предсезонна подготовка. Тренираме по няколко пъти на ден, а и се обръща много сериозно внимание на възстановяването. По време на сезона също се поддържа страхотна форма.

За самата теб какво означа наистина да бъдеш разпределител на година и да бъдеш на върха на ранглистата?

Нямам думи, с които да опиша колко се радвам и колко съм горда. Знам, че всички останали са горди с моите постижения. Без помощта на моите съотборнички и треньора ми това нямаше да се случи, така и на родителите ми. В началото на сезона казах на треньора, че моята цел е да бъда разпределител на годината, а отборът да спечели конференцията. Изпълних главната си цел. Със сигурност не очаквах, че ще подобря тези горди.

Колко аса имаш?

Общо са ми 114.

Има ли в теб тъга, затова че в родината ти твоите успехи не са популярни?

Честно казано не, защото аз не обичам да парадирам с успехите си. Хората, които са важни за мен ще забележат какво постигам.

Как би реагирала ако български клубен или пък от националния отбор те потърсят?

Със сигурност, бих се зарадвала и смятам, че ще бъде в моя полза. Не знам как ще стане с колежанското първенство, но със сигурност много бих научила националния отбор, защото момичетата там са добри.

След като спечели толкова много индивидуални награди, каква е следващата ти цел?

Целта за пролетния сезон е да се концентрирам върху ученето, за да завърша с добър успех и резултати. Трябва да подобрявам през новия сезон своите успехи отново.