Николай Колев: На европейска сцена желанието за победа е още по-силно

Ако не бях осъществил трансфера, нямаше как да надградя нивото, което достигнах в България, категоричен е центърът

Националът Николай Колев и тимът на Нарбон Волей се класираха на 1/8-финали на втория по сила европейски турнир - Купата на ЦЕВ. 

Воденият от Гийермо Фаласка отбор отстрани сънародниците си от Араго де Сет в 1/16-финалите на надпреварата с 3:0 и 3:1 гейма, а в следващия етап среща полския СКРА Белхатов.

Николай Колев и Нарбон на 1/8-финали за Купата на CEV

В първенството Колев и съотборниците му се представят стабилно, като имат пет победи в актива си. Родният център записа и лично постижение, оглавявайки класацията на блокировачите в елита.

Какви са емоциите след успехите в Европа, може ли тимът му да спечели трофей и този сезон, защо се стигна до раздяла с Нефтохимик 2010 (Бургас), за какво мечтае, и още - разберете в следващите редове от специалното интервю за BGvolleyball.com:

Нарбон се класира на 1/8-финали за Купата на ЦЕВ, като и в двете срещи имаше ключова роля за успеха. Как се чувстваш?

Радвам се, че успяхме да продължим напред, но тепърва ще предстоят още по-тежки двубои от този формат.

Месеци по-рано отборът триумфира в Купата на претендентите, сега достатъчно боеспособен ли е да се пребори за трофея?

Да, това е много сериозен успех на този отбор. Да я спечелим ще е трудно с присъствието на толкова класни отбори, но ние ще се борим да покажем най-доброто от себе си.

Малко повече от месец след старта на сезона във Франция оглавяваш класацията на блокировачите в елита. Каква е формулата да се наложиш сред водещите играчи?

Формула не мисля, че има. Като цяло дори не съм толкова доволен от показаното, но се радвам, че дава търсените резултати. Ако има такава, то тя ще е здрава работа и постоянство.

Играл си в Европа и с Нефтохимик, но това е първият ти трансфер навън. Усещаш ли тези двубои по-специални?

Определено имат по-различен заряд този вид мачове срещу едни от най-добрите отбори в Европа, желанието за победа е още по-силно.

А мачовете в първенството?

Определено чувството е различно от това в българския шампионат. Тук можеш да загубиш от всеки и всеки мач трябва да си на 100% до последната точка, за да успееш да победиш.

Ставайки въпрос за трансфера - кой беше ключовият фактор, който те накара да смениш посоката?

Аз бях решил, че след втората година в Бургас ще търся развитие на кариерата ми в чужбина. Нивото, което достигнах в България нямаше как да го надградя повече, ако не бях направил тази крачка.

Имаше тригодишен договор с Нефтохимик, стана вицешампион два пъти - защо се разделихте?

Беше решение, което мисля, че дойде в правилния момент в моята кариера. Ако бях останал още една година в България, след това щеше да бъде още по-трудно да продължа в чужбина.

Това ли бе най-добрата оферта?

След два месеца и половина, прекарани тук - определено. В началото имах доста въпросителни - все пак беше първи трансфер в чужбина, но всичко ми се изясни още с пристигането ми и останах много доволен от цялостната организация на отбора тук.

Преди трансфера какво знаеше за отбора и първенството?

Определено не бях особено запознат нито с първенството нито с отбора, но след като разпитах малко, всички ми го препоръчаха смело и не съжалявам за избора, който направих.

В едно интервю преди време сподели, че би искал някой ден да играеш в Италия или Русия - още ли е на дневен ред тази мечта?

Със сигурност още съм на същото мнение -  бих включил и първенството на Полша. Ако имам възможност, със сигурност, бих продължил кариерата си на някое от тези места.

Същото притеснително момче от времето в Черно море ли е Николай Колев сега?

Аз съм същият. Определено с изиграните мачове и натрупаният опит придобиваш други характеристики, но продължавам да се боря доста често със себе си да се чувствам спокоен и позитивен на игрището.

След натрупания опит и в националния отбор как гледаш на тогавашните сравнения с Виктор Йосифов?

Все още по същия начин не мисля, че с успехите които е постигнал Виктор мога да се сравня с нещо по него. Определено той е един от най-добрите центрове, които сме имали. Приликите, които аз намирам са, че играем на един и същи пост и сме играли в Черно море.

Наскоро с Нарбон се изправи срещу бившия селекционер Силвано Пранди, а след това и срещу Николай Къртев - имаха ли по-особен заряд тези мачове?

Определено - това беше първата ми среща със Силвано Пранди след раздялата му с националния отбор и като мой бивш треньор исках да покажа най-доброто от себе си срещу неговия отбор. А срещу отбора на Къртев играхме и няколко контроли преди това. Беше различно в тази толкова чужда среда да играеш срещу някого, когото познаваш, определено по-приятното е след и преди мачовете, когато може да си поговориш с човек, който е в същото положение като теб.

Преди волейбола си тренирал водна топка, на какво те научи спортът като цяло? Има ли нещо от онова време, което ти помага в настоящето?

Спортът ме научи, че не трябва да правиш това, което искаш, а това, което трябва, за да постигнеш нещата, които искаш. Това са неща, които хората чуват постоянно, но за да го разбереш, трябва да си го изпитал върху себе си.

За какво мечтаеш сега?

Ще цитирам една моя любима мисъл: Мечтая да съм това, което бях, когато мечтаех да бъда това, което съм.

Как се чувстваш във Франция, кое най-много ти харесва от живота там?

Чувствам се супер. Градът и отборът много ми допадат. Може би нещото, което най-много ми харесва, е културата на хората и това, че доста се различава от нашата.