Цветан Соколов: Харесвам руския волейбол! Да играя в Русия бе цел в живота ми

Отстраняването на руснаците е негатив за спорта, смята българският национал

Цветан Соколов е един от лидерите на руския гранд Динамо (Москва). Българският волейболен национал вече две години печели титли заедно с московчани, сред които и две поредни. През новия сезон той добави втора Суперкупа на Русия към колекцията си от трофеи, побеждавайки Зенит (Казан). В ексклузивно интервю за руското издание Чемпионат Цветан Соколов разказа за детсвото си, живота след преместването си в Русия и защо е останал в тази страна с оглед на световната ситуация. Също за това как реагира на отстраняването на руснаците от международни състезания, както и за нивото на Суперлигата след напускането на някои от легионерите.

Цецо Соколов със 17 точки, Динамо с 5-а победа в Русия след чист успех над Белогорие

"Харесвам руския волейбол. Да играя в Русия бе цел в живота ми."

- Цветан, прекарали сте детстово си в България, осем години в Италия, а сега четвърта година вече сте в Русия. Къде е вашият дом?

- Домът ми винаги ще бъде в България. Разбира се, можете да кажете: нашият дом е навсякъде, когато сте със семейството си, но България винаги ще бъде родината. Роден съм и съм живял там. Не може да се промени.

- А като темпо, настроение къде се чувствате по-комфортно?

- Чувствахме се много добре в Италия. Прекарахме много време там - осем години. Но сега, след като поживях в Русия, мога да кажа, че наистина ми харесва. Клубът направи така, че да живея тук със съпругата ми и синовете си. В Москва се чувстваме страхотно.

- Животът ви промени ли се?

- Мога да кажа, че животът в България, Италия и Русия е различен. Това е нормално. В Москва животът е на много добро ниво. Този град е един истински мегаполис и животът тук е бърз, зареден, устройва ни. В Италия има много волейболни отбори, но всички те са в малки градове. И там е малко по-спокойно. Първоначално ни се стори много странно, защото идвахме от италианския град Чивитанова с население около 40 хиляди души, а се озовахме в Москва, където има 13 милиона души.

- Есента тук не депресира ли?

- Не, не мога да кажа това. Въпреки, че ми казаха за това време - ще бъде много студено, много сняг. Но както показва опитът ни, това не е съвсем вярно. Есента в Русия е много красива. Говорихме с жена ми и обсъдихме, че тук е многоцветна заради листата по дърветата. Децата, когато бяха малки, не виждаха сняг в Италия. Сега всичко е различно. В Италия най-студената зима е минус 5 градуса, а тук е минус 25. Децата обичат да се разхождат навън, да играят със снежни топки. Различно е, интересно ни е.

- Как приеха децата новата реалност?

- Понякога е трудно да бъдеш в семейство на спортист, защото постоянно сменяме градове и държави и децата започват да учат нов език. Това е малък шок за тях. Те трябва постоянно да общуват с връстниците си, да играят, да бъдат в социална среда. Когато пристигнаха тук, комуникацията им беше трудна. Това е голямо предизвикателство, но мога да кажа, че сега те започват да учат и разбират руски, което според мен ще им помогне в адаптацията.

- Приличат ли си хората?

- Българите са по-скоро като руснаците - манталитетът е почти същият, както и начинът на живот. Има повече прилики, отколкото с Италия. В Русия харесвам прямотата и сериозността: "целите ни са еднакви, трябва да се стремим към тях". Всичко е доста сухо и точно, без това: "Да опитаме." "Трябва да се направи" – и нищо друго. Без заобикалки, очи в очи. Харесвам конкретиката и прямота.

"Винаги съм искал да бъда волейболист, а не да копая картофи"

- Кога за последно си бяхте в Ресилово?

- Това лято, но прекарахме много малко време там, тъй като бях ангажиран с националния отбор. Дори не е град, има най-много две хиляди души.

- В детството ви цепехте ли дърва, доихте ли крави?

- Не съм доил кравите, но помагах в земеделието, а също и цепих дърва за огрев. Това е нормално за тези места. Винаги работиш на село като дете. Мисля, че това беше целта - да започна да играя волейбол, да бъда спортист, а не работник на полето, който копае картофи. Наистина в такива села има много земя, трябва да се обработва, оре и всяко семейство го прави. Но бяхме задружни, всички си помагаха. Не исках цял живот да се занимавам със земеделие, смятах, че трябва да се реализирам в нещо друго. Не съм си представял, че волейболът ще е моята професия, но стъпка по стъпка направих кариера. Веднага след като завърших училище заминах за Италия. Дори не съм завършил висше образование. Най-вероятно, когато завърша кариерата си, ще продължа обучението си, може би като треньор.

"Отстраняването на руснаците не е добро за световния волейбол"

- Матю Андерсън призна, че дошъл в Русия, защото иска да знае как да победи нейния национален отбор. А вие?

- Основната цел в руската Суперлига е да се спечели шампионата. През първата година със Зенит (Казан) взехме Купата на Русия, но заради пандемията сезонът не завърши и бяхме втори в редовния сезон. И си казах, че не мога да напусна Русия, без да спечеля шампионата. С Динамо вече спечелихме две поредни първенства, както и Купата на Русия, Купата на CEV и две Суперкупи на Русия. И знам, че можем повече. Трофеите са най-важни. Не разбирам как можеш да отидеш в клуб, който не иска да печели титли. Тук, в Динамо, това е възможно. Единствената ни цел е да победим. Харесвам начина, по който мислят в този клуб, как работи ръководството.

- Световните обстоятелства не отклоняват ли вниманието от тази цел?

- Сега не искам да говоря за това, което се случва. Не съм политик, не разбирам много от това. Има хора, които разбират тези въпроси, нека говорят. Искам да играя волейбол и да помогна на отбора да печели. Това е моята работа.

- Затова ли останахте?

- Винаги съм мечтал да играя в Русия, харесвам руския волейбол. Имах цел - първо да отида в Италия и да се науча да играя и едва след това да отида в Русия. Тук има повече силов волейбол, отколкото в Италия. Харесвам този стил. И има много млади играчи, които искат и могат да печелят трофеи. За мен това е най-важното – ръководството на клуба, треньорският щаб и спонсорите в Динамо са гладни за победи.

- Съжалявате ли, че в близко бъдеще няма да видите руските си колеги на международната сцена?

- Да, не е добре. Руският национален отбор, руските клубове винаги са били на върха на международните състезания. Това е негативен момент за световния волейбол. На клубно ниво винаги е било важно състезателите да играят на европейската арена. В крайна сметка най-големият трофей е Шампионската лига. Жалко е, че сега е невъзможно да играя в този турнир.

- Все пак легионерите постепенно си тръгват. Стана ли по-малко динамична или променлива играта в Суперлигата?

- Мисля че не. Доколкото виждам, наистина нищо не се е променило. Някои легионери си тръгнаха, други, напротив, дойдоха. Например Сам Деруу се върна в Русия, а Мика Кристенсън, Женя Гребенников, Лаури Керминен останаха. Те са играчи от световна класа, като много руски волейболисти. Мисля, че нивото на волейбола не се е променило.

"Руското първенство е най-интересното в света"

- В руското първенство има тоталното превъзходство на Динамо. Получава ли се нова династия във волейбола?

- Надявам се да е така, но в Русия има много силно и равно първенство. Спечелихме Суперкупата в мача срещу Зенит (Казан), но след това не успяхме да победим Зенит (Санкт Петербург) заради наши грешки. В Русия трябва постоянно да доказваш превъзходството си. Това е страхотна мотивация да станеш по-силен.

- Срещу кои клубове се получава най-голямото дерби? 

- Това са Зенит (Казан) и Зенит (Санкт Петербург), Динамо-ЛО, Локомотив (Новосибирск), Белогорье. Руското първенство е най-интересното в света. Всеки може да победи всеки - последният отбор в редовния сезон може да надиграе първия. Навсякъде има високи, отскокливи волейболисти, които са страхотни на блок и в атака. Трябва да играете на 100% срещу всеки опонент. Например в двубоя срещу Строител (Минск), който е новак в Суперлигата от Беларус, загубихме гейм, защото играхме слабо. Съперникът играеше освободено, защото всички знаят, че Динамо е шампион. Казват си - ако загубим от тях, това е нормално, ако спечелим, това е голямо чудо. За това за нас всеки мач е финал.

- Четете ли какво пишат в родината ви за победите с Динамо?

- Да, разбира се. Всеки мач, всяка победа се отразява в пресата. Отзивите положителни ли са? Не бих казал, че е само положително. Ако допуснем загуба, задават се въпроси - защо не се е получило? Ако спечелим, се пишат приятни думи.

- Кой е фаворит на редовния сезон и плейофите в Суперлигата?

- Рано е да се каже. Миналия сезон Зенит (Казан) имаше по-добър редовен сезон от останалите, но загуби от Локомотив във финалната шестица. Бяхме трети в редовния сезон, но накрая станахме шампиони. Сега Зенит (Санкт Петербург) е на първо място, те все още нямат загуба. Могат да се нарекат фаворит. Но сезонът е дълъг, всичко може да се промени.

Превод: BGvolleyball.com

Следвай ни: