Българинът в Кьолн за талантите ни: Нещо се губи между 16-18 години, но има много потенциал в българския футбол

Лъчезар Димов е български треньор по футбол в Германия и в момента работи в школата на Кьолн. Той води тима на "козлите" до 14 години. Преди това пловдивчанинът работи две години в щаба на бившия национален селекционер на Германия Йоахим Льов като видео анализатор. От него, а и от настоящия селекционер на Бундестима и бивш наставник на Байерн Мюнхен Ханзи Флик Димов научава много. Ето какво сподели Лъчезар за читателите на Sportal.bg относно обучението на треньорите в Германия, развитието на талантите и какво може да направи България, за да развие свои български играчи. 

Здравей, Лъчо! Намираме те на базата на Кьолн! Как премина последната годината за теб до момента?

В момента съм на базата, на стадиона. Ето, виж! Намирам се на местата за журналисти. В последната година и половина всички бяха доста затруднени, що се отнася до футбол. Германия е голяма страна и дълго време не тренирахме. Имаше мерки. В България беше по-отпуснато, за разлика от Германия. Щастливи сме, че от март-април месец тренираме постоянно и нямаме никакви проблеми. Всички са ваксинирани, което ни позволява да сме обнадеждени, че няма да има спиране на тренировъчния процес. 

Все още си доста млад, но пък натрупа сериозен опит в Германия. Разкажи ни как попадна в Германия и как се насочи към треньорството.

Играех в България. Юноша съм на Марица Пловдив и съм родом от Пловдив. Забелязах, когато станах на 16-17 години, че моите връстници просперират, докато аз не виждах този шанс в мен. Ориентирах се към Германия и към Кьолн. Тук има сериозна треньорска школа и университет. Приеха ме, започнах да следвам – бакалавър, магистратура, лицензи. Шеста година съм в школата на Кьолн.

Учил си в университета в Кьолн. Какво е образованието в Германия в твоята сфера и има ли подобно в България?

Не съм запознат с образованието в България и това в НСА, но университетът е същият като НСА – спортен университет. Води се като най-елитният в Европа и на пето място в света. Реномето му е такова. Специалността ми беше „Професионален спорт“, като с минаване на времето и семестрите ти се специализираш в даден спорт. Аз специализирах във футбол. Имах обучение за видео анализатор. Това беше като втора магистратура. Оттам имах възможността да работя две години за националния отбор на Германия като част от един много голям екип, който подготвяше противниците за Европейското през 2016 година, когато Германия стигна до полуфинал. Както и за Олимпийските игри в Рио де Жанейро, където Германия стигна до финал срещу Бразилия, губейки на дузпи. Също така и за юношеските гарнитури съм бил анализатор. Доста опит и знания за играта събрах там. След тази фаза успях да кандидатствам в школата на Кьолн. Това е моята цел – да се занимавам с треньорство. Бях много щастлив, че ме приеха за най-малките възрасти. С годините нещата се развиват сравнително добре. В момента съм треньор на U14.

Германия е страна, в която всички са много взискателни. Как чужденец, българин, успява да стигне до работа в А отбора на Германия?

Взискателна страна, да, но смея да твърдя, че тук всеки има шанс да се развие. При мен е малко по-комплексно, защото нямам някакво име, не съм играл професионален футбол. Нямам специфична подкрепа. Единственият ти шанс е да носиш качества и да бъдеш добър в това, което правиш. Трябва да си всеотдаен. В този период се представих добре, имаше кастинги и проверки. Селектираха ни и някои отпадаха. Аз успях да се задържа. С много-много усилия. Нямаш никакъв шанс, ако не се отдадеш напълно. Всичко е комплексно и изискванията са много високи. Гледа се всичко в най-малкия детайл. 

Тогава в щаба на Льов е Ханзи Флик, който в момента е национален селекционер на Германия, а преди това работеше в Байерн Мюнхен. Какво научи от двамата? 

Основният ми контакт беше с помощник-треньорите Ханзи Флик, който се е селекционер на националния отбор, а преди това на Байерн Мюнхен и Томас Шнайдер. И с Льов сме се срещали. Говорили сме за неговите изисквания. Разговорите ни бяха съдържателни, за да може нашите анализи да бъдат подробни и с детайли. Обсъждали сме неговите изисквания, за да бъдем максимално продуктивни.

Като човек, общувал с тях, какви са твоите впечатления за характерите им?

Много голяма част от немските треньори са изключително добри. В Германия обучението на треньорите е изключително високо. Залага се много на работата в детайли. Много често чувам, че немски футболист няма златна топка или индивидуални успехи, колкото бразилски и португалски състезатели. За сметка на това имат изключително много индивидуални успехи. Работи се в детайли за всяка една позиция. Анализите ни бяха не само футболно специфични, а и научно ориентирани. На база на научни и позиционни данни. Чисто математически ориентирани данни, които ти дават възможност да се нагласиш спрямо противника. Всички успехи и неуспехи на Германия се дължат на нещо. 

В момента работиш с талантите на Кьолн. Какви са впечатленията ти от качествата на подрастващите в Германия и тези в България?

Сравнението е трудно, защото мащабите са различни. Ако България е от 6 до 8 млн., в Германия са 80 и повече милиона. Тоест възможността да има талантливи футболисти е сравнително голяма, а и подборът е по-голям. Ако гледаме по-малки възрасти и деца до 13 години, сме сравнително изравнени като талант. Не отстъпваме с почти нищо на немските таланти. Основната разлика е, че нещо се губи в обучението, когато става въпрос да се приспособяваме към мъжкия футбол – 16-18 години. Футболът вече е научно ориентиран. Има по-големи щабове, психолози и кондиционни треньори. Вече един футболист на 16 години може да играе на топ ниво. В България се губи допълнителното обучение и малко от динамиката. Индивидуалното обучение и знание за играта, които изострят това темпо и накрая решават в коя лига ще играеш – дали ще си в аматьорска лига, или пък в Шампионска лига. Този процес на развитие не спира никога. В България футболистите започват да изостават с годините, а в Германия с всяка една година стават все по-добри.

Следиш ли развитието на българския футбол и талантите ни? Какво можем да откраднем от Германия като методика, за да развием повече български момчета, от което ще спечели и националният ни отбор? 

Следя повърхностно. Гледал съм юношески мачове и футболисти, които се водят като изключително талантливи. Винаги бих пледирал за работа в детайли. Знам, повторих го няколко пъти. Имам предвид повече индивидуалното обучение на футболистите. Развитието им за знанието за играта. Времето ти за решение е все по-малко, докато в България ни трябва повече време да обработим топката и да вземем решение. Тези секунди са много ценни, защото на топ ниво ги нямаш. Нашата школа е много разпознаваема. В Бундеслигата имаме най-много юноши. На първо място сме с 10 юноши. В Европа сме в Топ 25, като имаме 17 състезатели в Топ 5 първенствата. Ние нямаме тези таланти, като например Байер Леверкузен. Те имат Кай Хаверц, който продават за 80 млн. Ние имаме 10, които струват 5-6 млн. Имаме и тези таланти, така наречените талант на десетилетието. Имахме наскоро таланта Флориан Вирц, който дебютира за националния отбор на Германия едва на 18 години. Подвизава се в Байер Леверкузен, но ни го взеха от юношите. Футболът вече е бизнес и няма място за сърдене. Започнах десета година в Германия и шеста в Кьолн. Ние образоваме всеки един футболист. Имаме ясна представа на всяка възраст как трябва да изглежда един футболист във физически, тактически и психологически план. Това, с което се отличава Германия, е ясният и точно зададен план във всяка една сфера. За нас е интересно и важно да печелим мачове, но не е на първо място. 

Предполагам, че и разликата в дисциплината на талантите в Германия и България е доста голяма.

Със сигурност и разликата в дисциплината е много голяма. Имам възможността да работя с изключително талантливи момчета. Те са селектирани. При нас целият процес е селекционен. Постоянно има отпадащи и новодошли. В клубове като нас с традиция футболистите са много благодарни, че са на това място. Те се стараят да учат това, което ние им преподаваме. Постоянно се раздават. Кьолн има близо 200 000 членове, които плащат годишен членски внос. Стадионът е за 50 000 души и винаги е пълен. Кьолн се приближава до клубове като Дортмунд, Шалке и Байерн Мюнхен. Заедно с Кьолн и Хамбург това са клубовете с най-голяма фенска маса в страната. Самите дисциплинарни теми не са тематика на ежедневното обучение.

Какво мислиш ти за частните школи и как стои въпросът с частните школи в Германия?

Добър въпрос! За България наблюдавам, че има много частни школи, които се развиват. Нямам нищо против. Мнението ми е изцяло позитивно. С частните школите масовият спорт и масовият футбол се разширява. За професионалните клубове пазарът става по-голям. Има по-голям избор и шанс да излязат таланти. Разликата между България и Германия в частните школи е, че в България, смея да твърдя, имаме по-голяма масовост, докато в Германия пак е така, но ти предлагат нещо спрямо сумата, която плащаш. Не че в България не е така, не искам да кажа това. В Германия ми прави впечатление, че има изградени методики и визия как да правят футболистите толкова добри, за да бъдат взети в професионална академия. 

Наскоро друг българин започна работа в Байерн Мюнхен. Името му е Петър Гайдаров. Познавате ли се и имаш ли наблюдение върху работата му?

Не се познаваме лично. Знаем се, но не сме срещали. Знам го още преди това – от Нюрнберг. Той е от малко дете в Германия и е по-близо до Германия, отколкото до България. И като навици, и като език. Нямам наблюдение върху неговата работа. Насково се запознах с Даниел Рейвер, който е негов началник. Той се изказа доста ласкаво за Петър и неговата работа. Искам да ви кажа, че където и да е в Германия, няма случайни хора. Може да има някакви такива, които идват за кратко и си отиват, но хората залагат на качеството.

В Германия са още семейство Груеви. Общуваш ли с тях?

Имам голямата възможност и съм много благодарен, че познавам Илия Груев. Запознахме се преди пандемията. Контактуваме и всеки път, когато си говорим и се срещаме, за мен е обогатяване. За мен е като лекция. Имаме много общи теми. Той е много добър треньор и му желая много успехи в Германия. 

Какви са личните ти амбиции и планираш ли завръщане в България в даден момент, за да приложиш опита и знанията си?

Личните ми амбиции са да се развивам и непрекъснато да развивам знанията си. Нашият клуб чрез името си отваря много врати. Бяхме преди пандемията в Англия. Една седмица играхме контролни срещи. Имахме много срещи с Уулвърхамптън, Ливърпул и Тотнъм. Обменяхме опит. Ходили сме още в Италия, Испания, Франция. Вчера имахме обмяна на опит с Атлетик Билбао. С Аталанта също съм имал обмяна на опит. Много ми е важно да продължавам да сравнявам моето обучение с това на други титулувани школи. В перспектива искам да се развивам, да минавам различните възрасти и един ден да стигна до мъжкия футбол. Дали ще е тук, в някоя друга държава, или пък в България, за мен не е толкова важно. Ако има интерес към мен от България, бих се върнал. Разбира се, ако всички фактори играят един с друг и нещата се получат като обща картина между двете страни. Мислил съм си го и получавам увереност, че имам какво да дам и мога да помогна.

Можеш ли да направиш оценка на футбола в България?

Смятам, че има много потенциал за развитие в българския футбол. Има много млади футболисти, които могат да се развиват. Общоприето е, че нашият футбол не е на много високо ниво. Смятам, че с мачовете на Лудогорец и ЦСКА в Европа все повече ще събираме погледите върху нашата страна. Мисля, че като темпо и динамика на игра може много да се вдигне нивото. Това се дължи на обучението на футболистите в ДЮФ. Ако вдигнем интензитета на играта, футболът в България го чакат добри дни.