Николай Иванов: Имаме потенциал, много е важно как ще го развиваме 🏐

Официална церемония отбеляза 30 години от световната титла за младежи от Кайро 1991, среброто от световното в Иран за юноши U19 години преди седмица и предстоящият Мондиал U21 години, на който България е домакин заедно с Италия (23 септември – 4 октомври). Три поколения  волейболисти се събраха заедно в столичната зала „Левски София“, като БФВ почете своите герои медалисти от световни първенства и поощри изявите на националите, на които тепърва им предстои да защитават родния трибагреник у дома.

Един от златното поколение и световен шампион от 1991 година, който продължава своя път в световния волейбол е Николай Иванов. Той е разпределител на световните шампиони от Кайро, а след това поема и диригентската палка на мъжкия национален отбор на България и извежда „лъвовете“ с капитанската лента.

Николай Иванов заяви в специално интервю за BGvolleyball.com, че България има потенциал и талантливи момчета във волейбола. Но в същото време е  важното да се работи правилно за тяхното развитие и надграждане, за да могат да се превърнат в бъдещето на националния ни тим.

Какви чувства породи тази срещата на поколенията?

Беше хубаво и емоционално. Аз лично бях изненадан и изкам да изкажа благодарност на Българска федерация по волейбол, че организира тази церемония, както и за събирането на нашия отбор, който преди тридесет години стъпи на световния връх. Има много символика в представянето преди тридесет години и сега. Още повече, че има и една съединителна фигура – Мартин Стоев, който тогава беше състезател, а сега изведе тези момчета до сребърните медали.

След толкова години спомените избледняват ли?

Да, някои неща избледняват. Но има неща, които са съществени и не се забравят. Всеки сам за себе си помни ситуации, които са го впечатлили най-много. Трайни спомени винаги ще останат. Рубиконът е един. Когато се направи такава крачка, всеки има хоризонт напред. Трябва да се мине през това нещо, за да се усети тръпката.

Николай Иванов: Пътят към успеха е един - излизаш и си оставяш сърцето на игрището

Кой е твоят незабравим спомен от Кайро?

Може би когато прескочихме Южна корея. И след това записахме успех над класния тим на Русия на полуфинала, защото със „сборная“ тогава се разминавахме по европейските първенства. Те бяха силен отбор, а на нас през годините все нещо не ни достигаше. Но след като ги прескочихме бях сигурен, че няма кой да ни спре за титлата. Мачът с Италия можем да го наречем протоколен, защото доминацията ни бе тотална.

Предстои световно първенство U21, виждаме, че има преливане в отборите, твоят коментар?

Това е много хубаво, че има преливане. Било е преди, продължава и сега. Тези от по-малките, които проявяват качества, продължават с по-големите и така ще има развитие, няма да тъпчат на едно място. Това е много положително. Дано селекцията на Найден Найденов (волейболистите под 21 години) да подеме тази еуфория и емоция от по-малките. Най-важното е да има желание и самораздаване. Да се вижда едно поведение, което да дава послание, че излизаш и се бориш, че даваш всичко от себе си. Това е спорта. Ако противникът е по-добър, те побеждава и тръгваш на следваща битка. Но трябва да го искат това момчетата и да се раздават, защото даром нищо не идва.

Как си обясняваш ситуацията в мъжкия национален отбор?

Коментирах последни мач на националите с Германия. Честно не можех да намеря думи да представя на аудиторията, на милионите хора пред екраните, това което се случва. Лично за себе си имам някакво обяснение. Това, което се видя, е един дълъг период на безвремие и на някакви експерименти проба – грешка. Самите контролни срещи подсказаха какво можем да очакваме на европейското. За хората, които са близо до волейбола, не са изненадани от резултатите на  нациналния отбор. Жалко е, че губим по този начин. Всеки може да загуби, казвам го още веднъж. Но начина, по който губиш, е неприемлив. Смятам, че това се вижда от всички.

Обобщение за това, което липсва?

Това е съвкупност от елементи. Ако трябва да влизам в детайли, ние чувствително изоставаме по технически елементи. Видя се, че като цяло отборите ни не са подготвени физически, за да може да се издържи един цял шампионат. И при мъжете, и при жените, основната тежест се носи от едни  и същи хора, което не е правилно. След това идва и много важен компонент - психическа устойчивост. Следващият момент е контрол на емоциите, защото при нас, специално при жените, емоциите дойдоха малко в повече. И стигаме до последното и много основно нещо,  а то е да можеш да се справяш с очакванията.

Реални ли са позициите на европейските първенства при мъжете и жените?

Като се има предвид волейболът как се развива и какви отбори напоследък показват силно ниво, да. След последния мач на мъжете имах възможност да гледам Сърбия – Турция и останах много приятно изненадан. Очаквам в скоро време да има още един балкански отбор, който да ни създава много трудности, ако ние спрем да се развиваме. Ние имаме потенциал. Просто трябва да го развиваме правилно и трябва да следваме това, което правят другите.

Като гледаш момчетата U19, виждаш ли бъдеще в тях?

При всички случаи – да. От един отбор не всички могат да станат суперзвезди, но от едно поколение винаги излизат четири – пет момчета, които се преливат при по-големите и израстват след това. Останалите също правят своята кариера, намират си отбори в чужбина и така нататък. Тук виждам зрънца, които могат да покълнат и да станат големи състезатели. Да ни радват да бъдат бъдещето на мъжкия волейбол.

Има ли надежда за бъдещето?

Според мен има, като гледам потенциал. Но пак казвам, много е важно как ще го развиваме. Защото това, което демонстрират мъжете в настоящето не е добре. Тук е момента да им се дават на момчетата правилните примери. И естествено всичко минава през много работа. Но тя да бъде целогодишно, а не да се чака само с националните отбори да се развием и да правим чудеса от храброст. На клубно ниво нещата трябва да се поставят на друго измерение, изискванията трябва да се завишат, за да бъдем конкурентоспособни.