Евдокия Попадинова: Влюбих се в Наполи, имам оферти от отбори като Флоренция и други

Евдокия Попадинова е една от най-добрите родни футболистки. Тя е част от италианския Наполи, а преди да стартира приключението й на Ботуша, преминава през Дания, САЩ, Англия и др. За пета поредна година Еви беше удостоена с приза „Футболистка на годината“ в България. Поради пандемията, Попадинова научи за наградата на онлайн церемония, а след като се прибра у дома заради ангажименти с националния отбор, тя успя да грабне приза и на живо. Ето какво сподели Еви за престоя си в Наполи, феновете в Италия, великия Диего Марадона и офертите от отбори, които е получила.

Изключително съм радостна да видя тази награда, но съм сигурна, че майка ми и баба ми са още по-щастливи за мен в момента, защото те я чакат от доста време да си я сложат във витрината в Хаджидимово. В началото не очаквах тази награда, защото аз въобще не знаех дали ще играя този сезон. Може да прозвучи малко като клише, но зад тези успехи стои много труд, постоянство, защото реално никога не съм се задоволявала само с един успех. Винаги съм искала да постигна повече. Дори когато бях в Америка – аз спечелих толкова много награди, те са вкъщи и като се прибирам само тогава ги виждам, но не се тупам в гърдите. Не казвам: „Леле, колко много награди имам“, защото в крайна сметка ако аз на следващата година не се представя добре, те са вече в миналото така или иначе. Те нищо повече не ми носят – просто една отговорност и аз трябва да продължавам да давам най-доброто от себе си и да печеля и по-големи награди, не само в България, но и в Европа.

8

Сега ще разкажа цялата истина за Наполи, защото мисля, че може да вдъхнови много момичета. Когато се върнах от Дания си дойдох в България само за националния отбор. Тогава нямах опция да играя някъде, защото вече беше късно. С един мой агент говорихме, той ми намери проби в Наполи. За жалост обаче тестът ми за коронавирус беше положителен и ме заключиха в една къща за 1 месец. Аз нямах почти никакви условия – просто поисках една топка и съм тренирала в двора всеки ден. Бях излязла веднъж по време на пандемията и станаха сериозни проблеми. От отбора казаха: „Тя дори и да е Марадона, ние не я искаме, защото не спазва правилата“. В крайна сметка отидох на една тренировка, иначе бях готова да си тръгна. Тренирах с отбора и веднага ми предложиха договор и повече пари. Искам да го кажа това, за да знаят другите момичета – невинаги нещата стават по най-красивия начин. Въпреки че бях играла в Америка и съм била 4 пъти „Аll american”, което е най-голямото постижение, като стана тази пандемия не очаквах, че така ще се развият нещата. Сега всичко е прекрасно и съм щастлива в Наполи.

Доста добре ме приеха. Даже започнаха да ми казвам, че съм „неполетана“, че съм точно като тях и това много им харесва. Винаги съм с много енергия на тренировка, винаги се усмихвам и италианците много го харесват, умират си за мен от целия щаб. И аз харесвам страшно много как се тренира там и отношението на отбора, въпреки проблемите, които имахме в началото.

След първия ми мач, който играх с Милан, усетих, че ще се представям добре за този отбор, защото аз не бях тренирала месец и нещо и се включих добре. Завършихме 2:1 с Милан, те създадоха не малко положения, а и са топ отбор в Италия. След този двубой си повярвах и знаех, че ще се представя добре. Това, което не очаквах, са тези контузии, които ме сполетяха понеже бях влязла в серия от 3 мача и 3 гола и реално първата контузия с рамото дойде. Върнах се след това, направих силен мач с Интер, при който мач те поеха огромен риск да ме пуснат, защото аз бях тренирала само 3 дни с отбора. На тях не им беше позволено да ме докосват, аз си носех потник. Но треньорът каза: „Аз искам да поема този риск, ако ти искаш“. И аз няма как да кажа не, аз изгарях да играя. Не бях играла 1 месец. Включих се доста добре в мача и на следващата седмица пък разкъсах на прасеца и тогава пак ми отне още месец. За жалост, ми стана много накъсан сезона. После се върнах и пак вкарах гол, играх в още 2 мача, но повечето ги изпуснах и много се ядосвах, защото тогава имаше интерес и от други отбори. Ювентус и останалите - всички гледат сцената, на която сме. Реално Серия „А“ се наблюдава отвсякъде, не само в Италия, но и в цяла Европа.

След 2 месеца: Евдокия Попадинова се завърна на терена срещу Милан

Все още имам предложения от отбори в Италия. Тимът, който ми предложи договор сега е Флоренция. Да, те свършиха по-нагоре от нас в класирането на Серия „А“, но аз се влюбих в Наполи и ние всъщност победихме Флоренция и си мисля, че се представихме добре. Отборът ни имаше доста проблеми в началото на сезона – аз не бях там, други ключови футболистки се включиха по-късно, имаше смяна на треньор. Това, че завършихме на по-задни места не мисля, че ще бъде по този начин през новия сезон. С новия треньор и с колектива, който формирахме, ще бъде по-добре. Този колектив се изграждаше с времето и няма как да е по друг начин. Това ни беше първа година в Серия „А“, винаги е трудно като си отбор от по-задна дивизия. Но последния мач с Рома завършихме наравно, а седмица по-късно те победиха и отстраниха Ювентус, и спечелиха Купата на Италия. Това ме кара да вярвам, че Наполи ще се представи по-добре следващата година.

Евдокия Попадинова донесе първа победа на Наполи (видео + снимки)

Успях да се възстановя от двете контузии, но беше доста тежко, защото бяха една след друга. 2 съвсем различни контузии и то на фона на това, че досега никога не съм имала кой знае колко травми. Да, късала съм предна кръстна връзка, но тогава бях на 16 години и сякаш не се усети по този начин. В Америка на цялото това натоварване, в Англия също – успях да се запазя и сега изведнъж 2 контузии една след друга. Това може би беше някакъв лош късмет. Всеки човек си има тези трудни моменти, през които преминава. Сега е било времето, надявам се да е за урок и да ме направи по-силна.

Феновете са страхотни! Има доста хора, които ни чакат извън стадиона, заради пандемията. Всички те са със знамена, с факли, все едно съм тук и играя за Левски. Просто в Наполи истински обичат отбора – без значение дали са жени или мъже. Само казваш „Forza Napoli” и това е. Никога не съм си представяла, че в един отбор може да е така. Една от главните причини да искам да се върна в Наполи са именно тези фенове, пред които искам да играя. Все пак спортът е спорт и заради феновете, макар че женският футбол не е толкова популярен и следен.

Евдокия Попадинова блести в Италия с гол срещу Рома (видео + снимки)

Диего Марадона е като Бог за тях. Няма място, на което да съм отишла, и да не се говори за него. Ликът на Марадона е навсякъде, той е духът на Наполи. Ние винаги имаме негов транспарант на наши мачове и играем и за него. На едни от тениските ни пишеше „Adios, Diego” и това сякаш ни даде допълнителен стимул. Тогава играхме срещу Ювентус и дори поведохме с 1:0. Страхотно е да си в отбор, в който легендата е един от най-великите футболисти за всички времена.

С Наполи си пожелавам по-добро представяне тази година. Като мечта ми е да играя в някой гранд от Италия – Ювентус, Милан. Няма да откажа такава оферта. Ще трябва обаче да ги обмисля, защото понякога не си заслужава да отидеш в топ отбор, ако не си титуляр. Имала съм и оферти и от други отбори, които съм преценила, че няма да доведат до развитието ми. Когато даден тим ме хареса, иска да бъда там и виждам желанието от страна на клуба, тогава е моментът, в който трябва да се отиде някъде.

Снимки: Владимир Иванов