Антони Иванов: В България не се опитваме да развиваме децата си, в Румъния резултатът е налице

Антони Иванов е български играч, който се подвизава в Румъния от няколко години. Последният му тим е Волунтари, в който беше изпратен под наем от Университатя (Крайова). Освен в тези два отбора, Антони играе и в Газ Метан. Преди трансфера си в северната ни съседка е част от Септември, Монтана, Созопол и др. Юношеската си кариера прекарва в ЦСКА и Лудогорец. 

Бих се описал като съвсем нормален човек като всеки друг. Обичам да играя футбол и да излизам с приятели, да виждам моята фамилия. От много малък се запалих по футбола, гледайки мачове с баща ми и останалите. Тогава започнах да се интересувам повече и повече от футбол и впоследствие баща ми реши, че имам някакъв малък талант да се пробвам в ЦСКА да тренирам, да се развивам и да видим какво ще се получи с футбола. Започнах много рано, на 6-годишна възраст. Изкарах 10 години в школата на ЦСКА и после се преместих в школата на Лудогорец за една година. В ЦСКА научих най-важното – че трябва да си отдаден на това, което искаш да правиш в живота си. Научих се на дисциплина, на отдаденост, на много работи се научих там и да се раздавам за екипа ми. В Лудогорец се радвах на тази една година, която изкарах там. Натрупах ценен опит, но имаше и неща, които не зависят от мен, тъй като от ЦСКА не ми дадоха бележката, за да мога да подпиша професионален договор и съответно нямаше как да остана в Лудогорец. Трябваше вече да търся отбори, в които не се налагаше да имам професионален договор и това е една от причините да се махна и от Лудогорец, но за тази една година, в която бях там, научих доста работи.

5

Аз от 3 години съм в Румъния. До трансфера се стигна малко с късмет, тъй като в Септември (в последния ми отбор в България, в който играх) имах трима съотборници, които не са българи. И тримата бяха от Франция, като имаха един общ агент също французин. И тъй като той ги наблюдаваше му направих впечатление и аз явно. Съответно се свързахме впоследствие и той ми намери този отбор в Румъния – Газ Метан. Откакто съм там ми направиха впечатление доста неща. Вижда се, че са малко по-напред от нас. Не кой знае колко, но разликата е очевидна. И икономически, и във всеки аспект са доста напреднали. И нивото в Румъния е малко по-добро от българското.

Работите са комплексни. Много се набляга на младите футболисти. Опитват се да ги интегрират в отборите си от ранна възраст, там в момента трябва задължително да играят двама до 21 години. Те много добре се представиха и на Европейското за юноши и плодовете си ги подбират сега. Лесно в Румъния нямаше, но съм свикнал да се справям сам, така че единственото, което трябваше да свърша от моя страна, е да се раздавам и да съм сериозен. Позитиви бих изтъкнал най-вече от треньорите, които ми бяха, тъй като те работят по по-различен начин, отколкото българските треньори. Това веднага ми направи впечатление и от тях научих доста за футбола, за играта в офанзивен план най-вече, тъй като моите отбори практикуват най-вече офанзивен футбол.

Антони Иванов изригна с два гола и донесе победа на Волунтари (видео)

Университатя Крайова, на фона на останалите отбори, в които съм бил, изисква много от футболистите, тъй като имаме цели, искат да печелим титли. Най-важната е тази за първенството, тъй като те от 30 години не са я печелили и има и напрежение, но това е нормално. Трябва да се справяме с напрежението. Това е като цяло разликата между Крайова и другите отбори, в които съм бил. В Университатя изкарах година и половина, след това се контузих – имах фрактура на петата метатарзална кост и отсъствах 3 месеца. След това ми беше трудно да се върна във форма и и така стигнахме до споразумение двете страни – аз и клубът да ме отдадат под наем.

Антони Иванов титуляр при победа срещу отбора на Хаджи (видео)

Важното във Волунтари за мен беше, че играх, върнах си формата, но за съжаление пак не изкарах целия сезон, защото отново се контузих и затова ме е яд малко, но се случва във футбола, има ги тези работи. Последният мач, който изиграх, беше преди около 3-4 седмици и реално сам се контузих, защото имах едно единоборство с противник и при приземяването не стъпих много добре, коляното ми влезе навътре и после се разбра, че имам фрактура и менискус увреден и ще трябва да отсъствам малко от терените. Позитивното от това е, че успях да се прибера и да се видя с моите близки. Гледам да не се концентрирам върху негативното, опитвам се да остана позитивен. Терапията не съм я започнал още, трябва да стоя обездвижен като цяло и чакам отзиви от доктора.

Реално не съм се чувал с никой, дори и с представители от Крайова. Чакам да ми завърши наемът и след това ще започнат преговори накъде ще отида аз. Нямам търпение в момента да се възстановя и да се върна в Крайова, за да започна да си връщам формата. Надявам се да заиграя отново и след това да дойде някоя по-добра оферта. За мен няма значение дали ще продължа в Крайова или ще дойде нещо по-добро. Целта е да се развивам. Не съм се чувал с клубове и ръководители от България. Нямам особено желание на този етап да се връщам в България, защото знаете какво е положението тук. Предпочитам да стоя зад граница. Дали бих се върнал някога – зависи. Ако е добра офертата или предложението, бих се замислил. Специално в отборите, в които съм бил, дори и в юношеските ми години, видях неща, които не трябва да виждам. Имах проблеми с треньори и родители, които се опитват да налагат децата си. Имал съм периоди, в които не съм играл и в юношеските ми години титуляр. В мъжкия отбор също го има това нещо, но не е толкова очевидно. Затова съм разочарован най-вече от българския футбол – защото не се опитваме да развиваме нашите си деца. Затова им казвам „браво“ на румънците. Защото се опитват да си развиват децата и да инвестират в бъдещето си. След време ще си покаже, че наистина е било добър ход от тяхна страна да ги развиват от детската юношеска школа.

Волунтари се спаси (видео)

Не следя много какво се случва в родния футбол и в Българския футболен съюз. Виждам от време на време пише се за промени, но не очаквам нищо. Откакто съм в Румъния, с изключение на периода, когато бях контузен, бях титуляр и играех почти всички мачове и в трите отбора. Играх и в Лига Европа, но щом и в този период не ме извикаха за националния отбор, нямам очаквания вече. Със сигурност това е най-голямото стъпало за всеки един футболист – да играе за страната си. Бих се радвал да ме извикат за националния отбор. Не го мисля, за да няма разочарование после. Но ще се зарадвам доста и ще се раздам със сигурност.

Снимки: Sportal.bg