Пандев: 20 години чаках да изведа националния ми отбор в мач от европейско първенство

Легендата на македонския футбол Горан Пандев даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+ в Скопие. Участие на европейско първенство е сбъдната  мечта за всяка малка държава. Една от сензациите на безпрецедентния турнир в 11 страни това лято е Северна Македония, която се радва на първата си поява на голяма футболна сцена. И точно там нейният лидер ще изпее лебедовата си песен. Почти на 38 години Пандев е капитан и голмайстор №1 в историята на националния тим. Продължава да играе на най-високо ниво – в италианския Дженоа. А в златните си години се гордее с шампионски требъл. Клубната му визитка е наистина впечатляваща – Интер, Лацио, Наполи, Галатасарай и Дженоа. Пандев беше основна част дори от пъзела на Жозе Моуриньо при „нерадзурите“. Още през 2010 година голямата звезда на съседите погледна в бъдещето и направи своя футболна академия.

- Здравейте, господин Пандев! Благодарим за интервюто, което ще ни дадете и честито класиране на европейското първенство! Какво мислите за деня, в който ще изведете Северна Македония с капитанската лента?

- Благодаря за поканата! Честта е голяма. За първи път Македония ще играе на европейско първенство и за мен ще е огромна чест да бъда капитан на националния отбор и се надявам да се представим добре.

- Колко често мислите за този ден?

- Очаквам този ден с нетърпение вече може би двайсет години. И за мен е огромно щастие, че ще мога в края на кариерата си да участвам на финалите на голямо първенство.

- Чудо ли е класирането на Северна Македония за турнира?

- Мисля, че не е чудо, защото съставът ни е наистина добър. Лигата на нациите ни даде голям шанс, за да играем на европейско първенство, ние го използвахме. Нещо повече - мисля, че можем дори да бъдем изненадата на този турнир.

- Кога повярвахте, че ще се класирате?

- Още в началото, когато дойде новият селекционер Ангеловски и ни сподели своите идеи, аз бях убеден, че тази генерация ще постигне голям успех. И ето, че  сега това е факт – ще се изявим на европейско първенство.

- Вие сте играл на най-високо ниво. Печелил сте Шампионската лига. Кое е по-важно и кое е по-хубаво – да спечелиш Шампионската лига или да си капитан на своята страна на европейското?

- Това са две различни неща. Да, в клубната история направихме нещо значимо. Интер не беше печелил 45 години КЕШ и този ден ще го помня цял живот. Но не по-малко хубаво е да си капитан на националния отбор и да го изведеш на голямо първенство. Мисля, че това наистина е голяма чест. 

- Нидерландия, Австрия, Украйна са ви съперниците. Възможно ли е да видим още чудеса от Северна Македония?

- Надявам се. Знаем, че не сме фаворити, но мисля, че можем да сме изненадата. Знаем силните си страни и сме наясно какво можем да направим. Затова и не би било учудващо, ако преминем груповата фаза.

- Вие отдавна живеете и играете в Италия. Какво ще кажете на вашите съотборници, които тепърва ще отидат в чужбина?

- Да, вече 20 години играя в едно от най-силните първенства в Европа. Нужни бяха много труд и работа. Моето семейство много ми помогна, защото беше постоянно до мен.

- Но какво ще кажете от вашия опит на съотборниците си в националния отбор, защото те ще играят, може би, за първи път с толкова големи съперници?

- Имаме национали, които играят в Испания и Англия, както и в Италия. Разполагаме с нужния опит и мисля, че го доказахме и в мача ни с Германия. Убеден съм, че нашият отбор не трябва да се плаши от нищо и трябва да се покажем подготвени за изява в тази голяма надпревара.

- Колко гола ще вкарате на европейското?

- Не знам... Надявам се на много голове, на победа и на това да излезем от групата, дай боже. Такава развръзка за нас ще бъде равносилна на това да спечелим европейското първенство.

- Преди три месеца вкарахте един уникален гол срещу Германия, като Северна Македония победи с 2:1. Това ли е най-големият мач на националния отбор на вашата държава?

- Мисля, че да. Тази победа е най-голямата в историята на Македония. Но да не забравяме и победата срещу Грузия, която ни класира на европейското първенство. Но все пак, не се случва всеки ден да победиш Германия. 

- Възможна ли е мисията Северна Македония да се класира на световното първенство в Катар, след като е победила Германия вече?

- Добре започнахме и в квалификациите за световното първенство. От три мача имаме 6 точки. Последната ни среща е с Армения. Мисля, че това поколение е способно на чудо и може да се класира на световно първенство.

- Скоро ще навършите 38 години. Колко време се виждате още на терена?

- Мисля си за пенсиониране вече след края на европейското първенство. След като завърши шампионатът, ще помисля повече по въпроса.

- През 2009 година получихте орден от македонската държава за заслуги към футбола. Сега очаквате ли да получите още един?

- Мисля, че не само аз, но всеки един от националния отбор заслужава орден, защото направихме щастлива цялата държава и за първи път се класирахме за голяма надпревара.

- Вашият рекорд по мачове в националния отбор едва ли ще бъде подобрен скоро. Кой е любимият ви мач?

- Мисля, че разполагаме с качествени млади играчи като Барди и Елмаз, които могат да преминат моя рекорд и се надявам един ден да го задминат и да вкарат също и много голове.

- Вие имате уникална футболна кариера. Как започнахте с футбола?

- Започнах на 12 години в моя роден клуб – Беласица (Струмица). Още от малък само футболът ми беше в главата, училището беше на заден план. Дадох всичко от себе си и така след време ми се сбъдна мечтата да играя в италианското първенство. 

- Винаги ли сте бил нападател?

- Да, винаги съм бил атакуващ футболист, играл съм на всяка от предните позиции.

- Но защо не вратар или защитник?

- Не, никога.

- Как успяхте толкова бързо да впечатлите Интер, че само след една година в Беласица ви взеха?

- Да, случи се светкавично. Бяхме с Беласица на турнир във Виареджо. Изиграхме няколко много добри срещи там, в които вкарахме 4-5 гола и точно там емисари на Интер са ме забелязали и след турнира ме взеха. Първата година играх в младежкия отбор, а след това ме пуснаха под наем в Специя и Анкона, а през 2010 година се завърнах в Интер.

- Кой беше треньорът ви и коя беше най-голямата звезда в Интер тогава?

- Треньор беше Луиджи Симони. Най-голямата звезда пък бе Феномена Роналдо и да тренирам с него беше нещо невероятно.

- На 18 години стъпвате на „Сан Сиро“ и тренирате с Роналдо? 

- Да. Това беше сбъдната мечта. Като дете го гледах по телевизията, а след това вече тренирах с него. Чувството беше прекрасно.

- После станахте голяма звезда и в Лацио. Защо решихте да отидете там?

- Мисля, че най-добрите мигове в моята кариера и най-добрите ми игри бяха именно с екипа на Лацио. Но заради проблеми с ръководството ми се наложи да напусна. Желанието ми да се завърна в Интер беше голямо и исках да се докажа, да покажа, че имам класа за този отбор.

- Още в първия си сезон в Лацио вкарвате един много знаменит гол на световния шампион Джанлуиджи Буфон, когато излъгвате трима други световни шампиони – Канаваро, Тюрам и Дзамброта. Как стана това нещо? Бихте ли ни разказали?

- Да, този гол винаги ще го помня. Ювентус беше много силен отбор тогава. Гледайки след това повторенията на попадението, не можех да повярвам. Голът се случи напълно естествено. По време на двубоя не мислиш, а действаш по инстинкт.

- Ваши треньори са били специалисти, които са работили в България -  Луиджи Симони и Делио Роси. Какво мислите за тях като треньори?

- Винаги ще съм благодарен на Делио Роси. Беше ми треньор пет години в Лацио. Именно той ми даде шанс да играя и има огромна заслуга за моите успехи. Симони също беше много класен треньор. Доказа се като такъв не само в Интер, но и в други италиански отбори. 

- Играл сте в един от най-великите мачове в целия свят – Рома срещу Лацио. Какво представлява този сблъсък отвътре?

- Със сигурност това е едно от най-големите дербита в Италия и въобще в Европа. Чувството да вземеш участие в него е прекрасно. Привържениците на Лацио сякаш живеят само за едно – да се победи Рома. Може да загубиш всички други срещи, но най-важно е победата в дербито.

- А отвътре, като футболист в него, как се чувстваш?

- Чувството да играеш пред 70 000 на „Олимпико“ е прекрасно и неописуемо. В началото е нормално да се усеща и силно напрежение, но в течение на двубоя започвам да се чувствам, като във всеки друг мач.

- Имате ли гол в този мач?

- Да, имам два-три гола в дербито. В едно от тях победихме с 3:2 и аз вкарах единия от головете. Спечелихме с гол в продълженията.

- А как се празнува победа над Рома?

- Победата над Рома реално се празнува през цялата година. Това е най-важният мач в календара и единствено победата в него има значение. 

- Колко пъти разговаряхте с Жозе Моуриньо преди да се върнете в Интер?

- След като си прекратих договора с Лацио, синьор Моуриньо беше първият, свързал се с мен и ми каза, че както неговото, така и на Интер желанието е да се върна в клуба. Беше невероятно, въпреки че имах други планове. Когато моят мениджър ми сподели, че Моуриньо иска да разговаря с мен, аз му казах – „Шефе, не съм играл шест месеца и искам да отида в клуб, в който да играя постоянно. А Интер не е от тях, защото  там са Ето‘о, Милито, Снайдер… И определено ще е тежко и сложно да играя“. Но… Но исках да се докажа и рискувах. А работата ми с Жозе ми помогна да успея. Неговата кариера реално е гаранция за успех и доказателствата за това са много.

- Какъв треньор е Моуриньо? И какъв човек е по-скоро, защото като треньор го познаваме? 

- Моуриньо е наистина много добър човек. Искрен! Човек, който ще ти каже всичко в лицето. Отвътре е много по-различен от това, което се вижда на пресконференциите. Това са двама различни човека. На мен ми помогна много и винаги ще съм му благодарен.

- Ще успее ли в Рома?

- Не знам. В Рома е доста тежко да се работи, но все пак мисля, че Моуриньо е способен да постигне голям успех с този тим. Няма да му е лесно, защото Рома има доста проблеми и той ще трябва да направи много промени в състава. Но мисля, че той е наистина точният човек за Рома, който ще качи тима на по-високо ниво.

- Само пет месеца след като се върнахте в Интер спечелихте Шампионската лига. Бяхте и титуляр във финала срещу Байерн през 2010 година и играхте 79 минути. Бихте ли ни разказали за този мач?

- Този мач винаги ще го помня. Първите пет месеца не играх много в Интер. През януари пристигнах в отбора, а през май вече бях спечелил Шампионската лига. И аз самият не можех да повярвам. Спечелихме и шампионската титла, и купата на Италия. И влязохме в историята на Интер, защото до този момент италиански отбор не беше спечелвал и трите трофея в една година.

- А как беше мачът с Байерн? Добре ли играхте според вас?

- Както се казва – финал не се играе, финал се печели. Най-важното е да се победи и ние го сторихме. Играхме тактически добре, както го правихме и през целия сезон срещу другите големи отбори. Добре се защитавахме, играхме на контраатаки. Разполагахме с играчи, които с един удар можеха да решат двубоя, както се и случи.

- Как се почувствахте като третия македонец, спечелил този турнир след Илия Найдоски и Дарко Панчев?

- Щастлив бях, че след доста години отново македонец триумфира в турнира. Бях щастлив за себе си, за семейството ми и за цяла Македония. 

- Атаката на Интер беше впечатляваща – вие, Самуел Ето‘о, Балотели, Милито. С кой от тях си пасвахте най-добре?

- Както казахте, всеки един от тях наистина е голям играч. Да не забравяме и Снайдер. Но това, което постигна Милито през този сезон беше нещо невероятно, защото вкара много решаващи голове. Да не забравяме и за качествата на Ето‘о и на Снайдер. 

- А толкова ли е луд Балотели?

- Балотели притежава много качества. Луд, може би… Но такъв му беше характерът. Мисля, че той можеше да постигне повече в кариерата си.

- Имате победен гол срещу Милан. Какво е да спечелиш такъв мач?

- Да, при завръщането ми в Интер, първият ми гол беше именно в дербито срещу Милан на „Сан Сиро“. Победихме ги с играч по-малко заради червения картон на Снайдер. Чувството да вкараш гол в дербито е неописуемо. Щастлив съм, като си спомням за този момент. 

- Играхте и в Наполи и спечелихте купата на Италия. Неаполитанските фенове имат славата на най-страстните в Италия. Така ли е?

- За всеки играч е чест да играе на стадиона на Диего Марадона. Хората в Неапол живеят с футбола. Това бяха три прекрасни за мен години. Спечелването на Купата беше равно на това да спечелим Шампионската лига, защото хората там не спят и постоянно мислят за футбол. За тях Наполи е целият им живот.

------------------------------------------------

(включва се по телефона Христо Стоичков)

Горан Пандев: Как си, майсторе?

Христо Стоичков: Всичко е супер! Желая ти здраве, щастие и много успехи! 

Горан Пандев: Благодаря ти, легендо! Да си жив и здрав!

--------------------------------------------------------

- Сега сте в Дженоа, където също станахте легенда. Имате повече от 100 мача за отбора. Какви са амбициите ви до края на кариерата?

- Желанието ми е да играя още една година, но ще видим. Сега тотално съм се концентрирал и съм насочил всичките си сили към финалите на европейското първенство. В Дженоа прекарах шест прекрасни години и определено отборът даде много на мен и семейството ми. Там наистина се чувствам като у дома си.

- Единственият отбор, в който нещата не ви се получиха е Галатасарай. Защо стана така?

- Може би заради малкото минути, в които можех да играя. Имаше проблеми с квотата на чужденците – бяхме 12, а беше позволено да играят само петима. Желанието ми преди да подпиша с Галатасарай беше да остана в Италия, но се появиха проблеми в Наполи. Но все пак престоят в Турция беше полезен опит за мен и семейството ми.

- В кариерата си сте играли с много големи централни нападатели. Споменахме вече тези в Интер. А в Наполи бяха Игуаин и Кавани. Кой е най-добрият централен нападател, с който сте се срещал?

- Добър въпрос, но … кого да избера? И Милито, и Кавани са играчи от световно ниво, спечелили куп титли и вкарали много голове. Затруднявам се наистина да кажа кой е най-добър. Голяма чест е да играеш рамо до рамо с такива играчи.

- Срещу кой защитник ви е било най-трудно?

- В Серия А играха много класни защитници – Канаваро, Малдини, Неста. Имах щастието да се изправя срещу много силни бранители. Мисля си, че Малдини ме затрудняваше най-много.

- А кой е любимият ви гол?

- Едно от любимите ми попадения е марковият ми гол, за който ви споменах в дербито с Ювентус. Вкарвал съм много и всеки от головете ми е мил. Чувството да вкараш гол е прекрасно.

- Защо след спечелената от Интер Шампионска лига италиански отбор не може да спечели турнира?

- Не знам, може би се смениха поколенията в Италия. На национално ниво си мисля, че сега „скуадрата“ може да постигне добри резултати.

- Но в Шампионската лига определено изостават…

- И Интер, и Ювентус, и другите италиански отбори имат много проблеми в Шампионската лига. Кризата застигна големите италиански клубове. Това са отбори, които имат качество, но Пари Сен Жермен и Манчестър Сити реално са по-силни и затова са на върха в Европа сега.

- Колко е добре за Италия, че Интер стана шампион, а не пак Ювентус?

- Редно беше малко да се случат промени след 9-те поредни титли на Ювентус. Смятам, че Интер заслужено спечели първото място. Видно беше, че всичките им усилия бяха насочени към първенството, след като в групата си в Шампионската лига завършиха последни. За тях беше важно само „скудетото“ и те постигнаха целта си -  спечелиха го!

- В кариерата си сте се срещал с българи. С какво свързвате България и българския футбол?

- Имам много приятели колеги от България. Знам, че българският футбол е в криза, каквато имахме и ние. Това е нещо нормално при смяната на поколенията и треньорите. Мисля си обаче, че България разполага с добри играчи.

- Ако ви попитат за български футболист, за кого се сещате?

- Със сигурност, първо за Стоичков. Това е най-голямата легенда на България. Още помня за постигнатото в САЩ през 1994 г. Сещам се и за Лечков, но Стоичков постигна много и в Барселона. Харесва ми, че играеше силно с левия крак. Мисля си, че Стоичков е легенда не само на България, но и на европейския футбол. 

- В Италия сте се срещал с българи – Валери Божинов игра доста време, Андрей Гълъбинов е също централен нападател. Какво мислите за тях?

- Божинов направи добра кариера. Топ играч, играл в големи отбори. Можеше обаче да постигне и още голове, както и титли. С Гълъбинов играх в Дженоа. Той също е добър атакуващ играч със силни качества.

- И накрая - мислите ли какво ще правите, когато приключите с футбола?

- Не знам, не съм мислил по въпроса. Със сигурност първите месеци ще посветя изцяло на семейството ми. Двайсет години бях нон-стоп на висока скорост във футбола и не успях да отделя много време на близките ми и затова много искам да им се посветя тотално.

- Имате и италиански паспорт. Къде се чувствате по у дома – в Македония или в Италия?

- Тук съм роден и всеки път се усещам вкъщи в Македония, но Италия се превърна в моя втори дом. Децата ми са родени там. Също там ходят и на училище. Времето ще покаже, дали ще останем да живеем в Италия. 

Следвай ни: