Иван Попов: Всеки ден съм длъжен да съм по-добър заради децата

Иван Попов е един от най-уважаваните треньори по триатлон в България. Неговите възпитаници имат балкански титли и медали от международни турнири. С чудовищни усилия заедно със съмишлениците си съхраняват спорта триатлон в град Баня, Карловско. Заради липсата на адекватни условия и басейн пътуват всеки ден до околните градове, за да могат да тренират състезателите от клуб “Триатлет”. Самият клуб е един от най-старите в страната и въпреки проблемите, оцеляването му е мисия за Иван Попов. За хората в гр. Баня Попов е всеотдаен треньор и истински вдъхновител.

Господин Попов, как се запознахте с този вълнуващ спорт триатлона?

Баща ми ме запали по триатлона още от малък. Винаги съм бил смел и дори в игрите с приятелите ми, всичко е било надпревара. С времето започнах да ходя по състезания, да печеля медали и като всяко дете се амбицирах от победите си, учех се от загубите, вдъхновявах се от успехите на съотборниците си. Исках да им подражавам, да бъда около тях и така неусетно триатлонът се превърна в основното занимание в моя живот.

Когато при вас идват млади спортисти, които са любопитни що за спорт е това и се опитвате да ги запалите по триатлона, какво им разказвате?

Смятам, че печеля своите състезатели с добро отношение, отдаденост и грижа. Стремим се в в клуба ни да цари отборен дух и приятелска атмосфера и всички работим като голямо семейство. Децата идват при нас, защото заедно с приятелите си, се впускат в ново приключение и преминават през различни трудности. Това ги прави борбени личности и създава приятелства за цял живот. Триатлонът е изключително атрактивен за децата, тъй като държи вниманието им постоянно и получават разнообразието, задължително за тази възраст - могат да избират всеки ден различен спорт и винаги да са в движение.

Работите с млади хора, които учите на много неща - в спорта и извън него. Вие какво научавате от тях?

През годините треньорската работа е била най-големият ми учител, развивала ме е като личност. Ежедневно контактувам с поне 50-60 деца - това са точно толкова различни характери и от мен се изисква да съм гъвкав, за да можем заедно да постигаме целите, които си поставяме. Най-важното нещо, на което са ме научили децата е, че всеки ден съм длъжен да съм по-добър и да се раздавам - заради тях. Работата ми с тях е най-ценното нещо за мен, моето призвание.

Разкажете ни за клуба в град Баня. Той е феномен за българския спорт изобщо, не само за триатлона у нас.

СК „Триатлет“ е регистриран през 1993г. Спортистите ни участват на състезание за първи път през 1986г., а към днешна дата клубът има изградени множество медалисти от държавни първенства, балкански шампиони, балкански вицешампиони, участници на европейски купи и медалисти от международни турнири. За съжаление преди години най-голямото богатство на клуба и гр. Баня – спортният комплекс, включващ и басейн, беше затворен и спортистите ни загубиха своята база за подготовка. От тогава ми е изключително трудно да организирам тренировъчния процес и може да се каже, че все още съществуваме само и единствено благодарение на екипната работа на ръководството на клуба и с огромната помощ на родителите, които подкрепят мечтите на децата.

Все още ли пътувате, за да тренирате, защото нямате необходимите условия в града?

Да загубим материалната си база, бе голям удар за нас, но в името на любимия ни спорт, продължаваме да се борим. Всеки ден организирам децата на малки групи, извозвам ги до различни басейни в околностите – Хисар или Казанлък. Разстоянията, които сме принудени да преминаваме ежедневно, отнемат много от времето и силите ни. Понякога имаме много тежки моменти, защото за самите състезатели е трудно да поддържат спортната си форма и най-вече мотивацията си за работа. Използваме чужди басейни, за да плуваме, след това прибирам децата и отивам с други групи на стадиона, където провеждаме лекоатлетическата си подготовка.

Кой е най-тежкият момент в едно състезание по триатлон? Има ли такъв, който би могъл да бъде проблем или критичен за повечето състезатели?

Не бих казал,че има най-критичен момент. Всеки спортист има различни качества и таланти, съответно и различни проблеми. За моите възпитаници със сигурност най-трудно и категорично предизвикателство е плуването, защото тренировъчният обем, който покриват за него е на прага на абсолютния минимум.

Като цяло смятам,че е важно да обръщаме внимание на психиката на състезателите си, да се грижим за тяхното спокойствие и увереност, защото е възможно да настъпи критичен момент, още преди да са застанали на стартовата линия.

За вас кои са най-тежките моменти - първо като спортист и после като треньор?

Най-тежките ми моменти са свързани със загубата на близки хора. Като млад спортист загубих баща си - председателя на клуба Николай Попов. В голяма степен като личност и човек ме изгради моят треньор – Марин Маринов, който през годините беше най-голямата ми опора. За съжаление и двамата си отидоха от нас прекалено рано, но мечтите, идеалите и целите им за триатлона в Баня останаха. С подкрепата на моите съотборници и деятели от града събрахме сили да се изправим и да продължим да развиваме започнатото. С много труд успяхме да реализираме най-голяма мечта на Марин Маринов и Николай Попов - крос триатлон в Баня и вече 11 години пазим традицията. Смея да кажа, че за мен да има триатлон в града ни е лична мисия, най-голямото ми постижение.

След тежката пандемична 2020 година, как изглежда 2021?

Макар че беше трудна 2020 година, Българската асоциация по триатлон успя да реализира две чудесни държавни първенства, на които моите състезатели се представиха отлично. Щастлив съм, че усилията на децата бяха възнаградени и с титлата „Републикански клубен шампион". През 2021 благодарение на ръководството на БАТ в календара се завърна и едно от любимите ми състезания – триатлон Бургас. Надявам се всичките ми състезатели да се представят достойно и да успеят да защитят отборната титла, въпреки голямата конкуренция.

Следвай ни: