Илиев: В много случаи съдиите решават изхода на двубоя, имат за закрилници хора от Изпълкома

Треньорът на Черно море Илиан Илиевгостува в предаването „Код спорт“ по ТВ+. Един треньор с отлична репутация, който от цели 40 поредни месеца работи в един и същи клуб в елитната ни футболна група. Нещо, с което нито един от настоящите му колеги в Първа лига не може да се похвали. За втори път е начело на отбора на сърцето си - Черно море. На „Тича“ стартира професионалният му път и като състезател, и като треньор. Именно при него израсна и синът му, който носи неговото име и едва 20-годишен вече е част от мъжкия национален отбор на България. Илиев игра с успех в редиците на „лисабонските орли“ от Бенфика и остави диря в португалския футбол. Като треньор за кратко опита екзотиката на Ангола, а най-големия си успех постигна в Стара Загора, след като с Берое триумфира с Купата на България.

Илиан Илиев: Бием ли Левски у дома, ще искам нашите фенове да влязат на терена

- Илиане, здравей! Посрещаш ни в своя дом – стадион „Черно море“! Как си? Доволен ли си от представянето на отбора до момента?

- Добре дошли! Винаги може да направим нещо повече. Знаете, че тази година за малко не успяхме да влезем в шестицата, така че в долната четворка ще се опитаме да се преборим за седмо място и бараж за Лига Европа. В последните няколко сезона успяхме да стигнем до него. Като цяло мисля, че можехме да направим повече. Завършихме наравно в много мачове, в които трябваше да победим и да вземем точките, които да ни гарантират оставането в шестицата, но и седмото място е трамплин към Европа.

- Какво мислиш за формата на първенството? Чува се, че трябва да се промени – какво е твоето мнение?

- Ние бяхме от клубовете, които при едно запитване още преди да започне вторият дял на първенството, казахме, че искаме да се върне старият формат. Да са 16 отбора, което не изключва възможността пак да се разделят на първа шестица, втора шестица и последна четворка, които се борят за оставане. Виждаме, че сега почти във всеки мач има интрига, няма безсмислени срещи. В този момент да се реши да няма изпадащи, а последният да играе плейоф с третия в „Б“ група, е меко казано неморално, точно сега, след като е ясно кой за къде попада. По принцип съм „за“ да се връщат стари отбори, които едно време са били в „А“ група. И Ботев (Враца), и Етър, и Славия са отбори с традиции. Не само те, тези в „Б“ група също. Но не по този начин, няма проблем да се разшири с 16 отбора за следващото първенство.

- Какво най-много те дразни в родния футбол? Често те виждаме как реагираш емоционално край страничната линия.

- Много пъти ме водят повече емоциите, отколкото дадена ситуация и от натрупване така реагираме. След това е имало случаи, в които съм се извинявал. Имало е случаи, в които и съдиите са казвали: „Да, сгрешихме и се извиняваме.“ Ситуации, които ги има навсякъде по света. Дразни ме това, че определени съдии… Казваме, че не трябва да им обръщаме внимание, но тези хора са де факто третият отбор на терена и в много случаи решават изхода на двубоя. Имат за закрилници хора от Изпълкома, каквото и да направят, после ги връщат в съдийството. По този начин се обезсмислят някои мачове. Искаме, ако някой съдия е сгрешил тенденциозно, да го изхвърлят, а го покриват за два-три мача и се връща. Но може би големият проблем сме всички. Може би сме прекалено амбициозни да победим във всеки един мач. Може би трябва да намалим малко натиска към съдиите, тъй като в последно време излязоха млади момчета, които виждаме, че не се поддават. Може би още не са ги „опитомили“. Ако продължават по този начин, са на добър път нещата. Да не изброяваме имена, но има момчета, които ги покровителстват от Изпълкома. 

- Как може да се реши този проблем? Казваш, че имат закрилници в Изпълкома, но явно тях винаги ще ги има.

- Лъчо Танев скоро го беше казал, че за да няма това голямо натискане, президенти и хора, свързани с клубовете да не влизат в Изпълкома на БФС и оттам по някакъв начин да се въздейства. Елементарно е – дава се администриране на първенството на Професионалната лига, събираме се 30 професионални клуба, избира се президент, той си назначава хора да управляват и де факто клубовете ще се събират да решават, гласува се и за ТВ права. Всички неща ще се решават между клубовете. Няма да сме зависими при един евентуален Конгрес. Нямам нищо против детските школи – колкото повече, толкова по-добре да има за развитие на децата, но да има един професионален отбор в Първа лига и да имат равни гласове... Така че Футболният съюз с президентите, дали тогава като им оставят да управляват аматьорския и детско-юношеския футбол ще има такъв голям наплив и желание да влизат в Изпълкома? Няма да има! Професионалните клубове се управляват от Професионалната лига, администрира се първенството и купата и всичко приключва. Ние не сме измислили футбола тук. Футболният съюз, Футболният съюз… Знаем как е в Испания, как е в големите страни, където лигата си управлява професионалните клубове и първенството. Мисля, че така ще се намали големият натиск. След като Футболният съюз управлява всичко, тези неща е проблем. Де факто трябва клубовете да си решават нещата, а не да зависят. Примерно предлага дадена телевизия, тъй като знаете в Румъния са три телевизии, по които се гледа първенството, всеки предлага и взима определен пакет мачове. Дадена телевизия предлага финансиране и „хикс“ пари за първенството. В следващия момент събират се 12 човека в Изпълкома и го приемат. А никой не пита клубовете дали са съгласни. Не казвам сега парите дали са много или малко. Знаем, локаутът в НБА колко време продължи точно заради тези пари, но клубовете сами си решават нещата. Така ще има по-малко странични интереси да има присъствие в този Изпълком. И като си взел решение, от клубовете няма да има мрънкане. Ние – Професионалната лига и клубовете сме взели решението. После няма какво да мрънкаш – продължаваш, играеш. Слагат те да играеш в 12 часа, ти си се съгласил.

Черно море пуска жалба срещу съдията

- Отворихме дума за БФС – смяташ ли, че Димитър Бербатов има шанс да стане президент на централата?

- Много казват, че няма опит, но аз мисля, че от доста отдавна е дошло време за промяна. Няма как да направиш нещо лошо, като не правиш нищо. Говоря за сегашното ръководство. Дундуркаме си първенството в оставка вече сигурно година и половина. Преди малко изброихме всички негативни неща, които могат да се случат. Виждам важното нещо - излязоха с няколко точки, ясна програма. Той също каза, че трябва Професионалната лига да управлява професионалния футбол. Има важни точки за детско-юношеската школа. Виждам сериозни хора около него, особено Боби Станков, когото го познавам лично и може да помогне да се направи тази промяна. Така че мисля, че е добра кандидатура. Надяваме се наистина да се проведат изборите по нормалния начин.

- Мнозина ще кажат, че след поколението от 1994 г., сега последното поколение, участвало на европейски финали да вземе властта. Като че ли на хората им омръзна футболни хора да ръководят и да не виждат никакви резултати – не е ли така?

- Да, това мнение преобладава сега. Ето, едните се „провалихме“, тъй като и аз съм част от това поколение, сега ще дойдат другите. Аз съм „за“ алтернативи. В момента единствено той е излязъл с програма. Ако има други, които не са футболни хора, но могат да инвестират… Не е задължително футболни хора да са начело. Важното е да направят промяна или да дадат идеи, програма, няма нищо лошо. Колкото повече хора излязат на дебат, може би ще има и по-високо ниво.

- Играл си и си бил треньор в Левски – изненадва ли те това, което се случва в „синия“ клуб?

- Когато бях в Левски, долу-горе реално се борехме за първото място, бяхме на полуфинал за купата и бях може би един от най-оплюваните хора в републиката! Не знам защо, но за тях важното беше, че трябва да играем красив футбол, а не да имаме резултати. И тогава избягвах да чета пресата, спрях да чета вестници и други неща, тъй като тогава всеки, който долу-горе можеше да си напише името правилно, си изказваше мнението за мен. Наскоро ми попадна Наско Сираков какви неща е писал във „Фейсбука“ на съпругата си. Просто се изненадах и шокирах. В момента, каквото и да коментирам, ще изглеждам по същия начин, както той е изглеждал тогава в очите на хората. Не е приятна обстановката, както изглежда.

- Как прие факта, че синът ти е част от мъжкия национален отбор на България?

- Първо преди това беше при младежите и показаха, че е възможно някои от тях да попаднат в мъжкия отбор. Приех го със изненада със сигурност. Естествено, че се радваш, когато някой от твоя отбор повикат в мъжкия национален отбор и още повече сина ти. В последните години по обясними причини зачести да викат футболисти от по-малките клубове, защото водещите отбори са преобладаващо с 15-16 чужденци.

- Какво каза, когато Илиан Илиев-младши тръгна към лагера на националите в Бояна? Какво му пожела?

- Малко съм сдържан откъм емоции. Преди един лагер му казах: „Честито!“ Да се стяга и да не си вирва носа!

- Какви грешки си правил като футболист, които искаш синът ти да избегне?

- Като футболисти сме правили много грешки на терена и извън него. Отчитам като грешка това, че като не ме взеха през 1994 г. на световното, за следващите квалификации за европейското в Англия Димитър Пенев ме покани за първия мач и аз отказах, което беше абсолютно детинска грешка. Тогава баща ми не беше жив и може би нямах човек, който да ми дава съвети, докато сега със сигурност можем да му помагаме със съвети на него, както и на по-младите и няма да допускат такива глупави грешки, които после да им повлияят на кариерата.

- Смяташ ли, че Ясен Петров постигна някаква промяна в „А“ отбора с тези три мача, които изиграхме?

- Футболистите, които бяха там, казаха, че атмосферата в отбора е добра, независимо, че първите резултати със силни съперници не бяха позитивни. Когато въпреки това успееш да запазиш да има добър колектив, е много важно, тъй като сме свикнали в България след един-два неуспеха веднага вътре почват да се обвиняват, дели се отборът на групички, всеки търси грешки не в себе си. Така че първото позитивно нещо е, че има добра атмосфера. Второто важно нещо, което трябва да се отчете в тези квалификации е, че той влезе без нито една контрола. Не го казвам, защото ми е извикал сина и да му правя вятър на Ясен! Няма човек, особено Ясен, който не беше работил доста време в България, беше в Китай и колкото и да гледаш футбола… Примерно някой треньор, който е в България контактува на терена, с противниците се знаете долу-горе, дори какъв им е характерът на някои футболисти и му беше трудно. Трите контроли, които идват, са добри, за да се опознаят още повече не само като хора, но и като качества.

- Защо е толкова голяма разликата между нас и тези, които са в елита на Стария континент? Говоря за националните отбори.

- Не е лесно. Ако знаем точно защо, ще се опитаме да я променим. На последните квалификации младежите показаха, че можем да се борим с Русия, със Сърбия, с отбори от нашата черга. С Германия и Нидерландия също може, но... Опитваме се да сме изключително взискателни към футболистите. Може би и първенствата ни са на различно ниво. В нашето по-бавно се играе, в последните 2-3 мача съдиите оставиха да губим ритъм, като в някои срещи има 60 фаула и после отидеш в Европа или да играеш на такова ниво, ти не можеш да хванеш ритъма, тъй като те работят на друга скорост. Затова сме изключително взискателни към младите, тъй като много лесно в България ги вдигаме, правим ги звезди и след една-две години виждаме, че де факто са спрели развитието си. Мисля, че във всеки един клуб, където има млади играчи, а и не само, трябва във всяка една тренировка и мач да сме много взискателни, да ги „мачкаме“, защото сами нямат съзнанието, самозаблуждават се и затова дърпаме после назад или стоим на едно място.

- Като че ли загубихме позиции във водещите първенства. Имахме футболисти в Англия, в Испания, ти беше в Португалия, където имаше цяла родна колония, и то в Бенфика. Но сега всичко това е някакъв добър спомен.

- Това е следствие. Мисля, че това поколение на младите, които влизат… Пак връщаме назад – това занемаряване на школи, премахване на спортни училища… В момента идват талантливи деца, доста млади момчета излязоха в добри водещи отбори в чужбина, надявам се и други да ги последват. Но това, че нямаме присъствие в тези първенства е следствие, че не се работи. Лесно оставяме момчетата с талант да си помислят, че са постигнали нещо, а трябва постоянно да вдигаме нивото.

- Понякога не съжаляваш ли, че се прибра да работиш в България? Да попаднеш в „джунглата“, както се изрази един от кандидатите за вицепрезидент на БФС Петър Величков…

- Не мисля, че сме чак „джунгла“. Виждаме, че и като страна долу-горе почва инфраструктурата да се развива, в спорта се правят доста игрища. Просто ние закъсняхме много от близките ни страни с инфраструктура в спорта. Така че не съжалявам. Бил съм в чужбина и знам как се чувстваш, каквото и да правиш там, винаги те тегли към България. Да, има хора, които доста време са в чужбина, може би са свикнали, но вътрешно пак съм сигурен, че искат да се приберат.

- ВАР ще помогне ли с нещо на българския футбол?

- Зависи кой стои в стаичката. (Смее се) Надяваме се да е за добро. Тази година имахме три-четири ситуации, в които ако имаше ВАР, можеше да отменят голове срещу нас или да има други решения. Видяхме, че в началото в Англия стана ад и хората сега се промениха малко, тъй като там за такива глупости се свиреха дузпи или се отменяха голове, че се обезсмисли въобще футболът като игра. Сега стана по-добре, че влизаме малко по-късно, за да можем да прихванем доброто, което извличат от ВАР в чужбина.

- Какво рискувате вие, българските треньори, когато залагате на млади футболисти?

- Рискуваме в някой мач да не победиш и феновете да са недоволни. Когато с Петьо Костадинов се върнахме в Черно море, и на двамата децата ни са били в школата, а неговите са още там. Знаем за всички неволи в детско-юношеския ни футбол. Знаехме, че има доста талантливи деца, на които с времето даваме шанс, но може и още повече. Казахме, че независимо какво може да се случи, поне когато си тръгнем, да е останало нещо след нас – да сме дали шанс на някои от тези деца да се развиват в мъжкия футбол. Засега го постигаме, това е добре и за хората, които работят в школата, че тяхната работа има и продължение. Надяваме се с времето да има още повече момчета, тъй като когато видиш, че на терена играят 4-5 момчета, с които до вчера си се събличал долу под моста в една съблекалня и си тренирал на един терен, много от тези деца, които сега са на 14-15-16 години вярват, че може да дойде и техният ред, така има амбиция.

- Какво си каза, когато на 2 юли 2018 г. навърши 50 години и какъв прочит направи на извървения път?

- То и ти си в това число. Аз се чувствам сякаш акълът ми е на 18. Да, трябва да се държим по-различно, защото сме вече на петдесет и няколко. Духът е същия, въпросът е, че тялото не е същото. Казах си да сме живи и здрави, което е най-важното и да имаме повече приятели.

- В предишното интервю за „Код Спорт“ спомена, че Варна е един специален град за теб, особено Морската градина. Какво е усещането да живееш край морето?

- Не може да се обясни лесно. Всеки, който е живял, знае. От малки, като бяхме в спортното училище, което е на 200 м от Морската градина, между тренировките бяхме постоянно там. Някой път си спомням какви глупости сме правили. Като отидеш до морето, се успокояваш, може да вали сняг, но друго си е. Но пък във времето, с изключение на един-два града, винаги съм бил някъде, където е имало океан или море. Така че не съм губил чак такава връзка с морето.

- На какво те научи пандемията и успя ли да се възстановиш от прекарания COVID-19?

- Изкарахме го преди една година, а имам чувството, че сме от 3-4 години в тази ситуация, толкова бавно върви времето. Научи ни, че не всичко зависи от нас. Каквото и да правим, природата е неконтролируема. Прекарахме COVID-19 по лекия начин, тъй като сега виждаме, че с тези двойни бронхопневмонии е доста тежко. По принцип психологически го преодолях, още имам лека кашлица, която се появява периодично. Но се радвам, че и тези от отбора, които го изкараха, нямат последствия.

- Нещо за финал на нашия разговор?

- Като направим 50 години, си спомняме, че се познаваме… Аз на 21, ти на малко повече като млад журналист. Тези срещи са важни. Да сме живи и здрави, да имаме повече срещи за интервюта, а и не само!

Следвай ни: