Златин Георгиев пред Sportal.bg: Вечното дерби определено ми липсва🏀

Капитанът на основния фаворит за титлата в НБЛ през настоящия сезон Рилски спортист - Златин Георгиев, даде любопитно интервю пред Sportal.bg. Юношата на Левски се превърна в едно от най-утвърдените имена в българския баскетбол през изминалото десетилетие. 35-годишният ветеран защитава емблемата на Рилецо вече цели девет години, а през този сезон пое капитанската лента от легендарния Йордан Бозов. Ето какво каза Георгиев за ролята му в Самоков, отношенията му с Людмил Хаджисотиров, липсата на Вечното дерби и още:

- Как приемаш ролята на капитан и какво изискваш да виждаш от съотборниците си, при положение че си най-опитният в състава?

- Искам да виждам желание, да се борят, да играят добре и да се раздават за отбора. До днес това се получава, всички играят много отборно и се надявам това да продължи и до края. Отборната игра и защитата са много важни и затова се получават нещата.

- Какъв треньор е Людмил Хаджисотиров и как успява да ви държи мотивирани през целия сезон?

- Людмил Хаджисотиров е много амбициозен. Той беше такъв и като играч, а сега и като треньор. Държи на концентрацията, иска да започваме във всеки мач пределно мобилизирани. Засега много добре му се получава, много го бива в това отношение. Гледаме видео на другите отбори по 1-2 пъти, готвим се за всички по един и същ начин, което е много важно за победния ход на един отбор.

- Колко още баскетбол има в тялото ти и мислил ли си какво ще правиш след края на кариерата си?

- Засега се чувствам добре. Най-важното е да няма контузии. Мисля, че още 1-2 години мога да изкарам, пък нататък каквото стане. Не съм мислил точно кога да се отказвам. Все още не съм решил с какво да се занимавам след края на кариерата си. Като си професионален спортист нямаш много време да мислиш за подобни неща - цял ден си в залата, пътуваш... Има време, ще го измислим.

- Кой е най-хубавият ти спомен от сезона до момента?

- Най-хубавият ми спомен от сезона е, че станахме категорични носители на Купата на България. Тогава играхме много добре. В трите мача показахме страхотна отборна игра и бяхме концентрирани. Другият е, когато преминахме групите на ФИБА Къп и стигнахме до 1/8-финал, което също е голям успех за Самоков.

- Какво е мнението ти за съдийството в България?

- Доста млади момчета има, които започнаха да се занимават със съдийство. По-опитните съдии се отказаха. Младите просто трябва да натрупат опит, трябва да им се даде шанс да го направят. Същото е като в баскетбола - колкото си по-млад, толкова повече грешки допускаш. Дано тези грешки са от младост, а не от нещо друго. Има доста добри млади съдии.

- Усеща ли се липсата на Йордан Бозов, дава ли ви съвети отстрани?

- С него се чувам почти всеки ден, много близки приятели сме. Дава ми съвети, разбира се, той е доста по-опитен от мен и липсата му се усеща. С неговото присъствие имаше повече рутина, все пак 20 сезона е играл баскетбол. Винаги може да ти помогне с нещо и да ти даде съвет.

- Чувстваш ли се гузен, когато вкараш на Левски, предвид сантиментите ти към "сините"?

- В първите години имаше нещо такова, все пак цял живот бях играл в Левски, но вече не. С времето всичко минава. Ясно е, че аз си оставам от Левски, но все пак това ми е работата.

- Липсва ли ти Вечното дерби в баскетбола?

- Вечното дерби определено ми липсва. Наскоро си говорих с Данчо именно за това. Много по-различно е чувството, адреналинът. Преди мача не можеш да спиш нормално. Беше наистина страхотно да играеш в тези мачове, особено като си юноша на един от двата отбора. За съжаление от доста години не можем да го почувстваме това нещо. Дано станат нещата с младия отбор на ЦСКА и отново да има такива дербита, които да се гледат от цяла България и залата да се пълни.

- Какво е да работиш с Удо, с когото сте били съперници във Вечното дерби?

- С Удо сме приятели и лесно се получават нещата. Все пак се познаваме от 20 години и нямаме никакви проблеми в това отношение.

- Колко често спориш с брат си (Стефан Георгиев - Торо) и майка си (Петкана Макавеева) за баскетбол?

- Вече не спорим чак толкова. Преди е имало доста повече спорове, когато играехме заедно с брат ми в един отбор. Винаги сме се разбирали. Естествено, имало е дискусии на висок тон, особено като бяхме съотборници доста се карахме. Сега обаче си гледаме заедно мачовете и няма за какво да се хващаме.

- Какво ти казва майка ти? Дава ли ти съвети, критикува ли те?

- Да, това е ясно. Тя винаги ще ми казва, че не правя някои неща добре. Общо взето, това преобладава, както и съветите й. Вече играя 18 години професионален баскетбол, така че няма нещо, което да не знам в играта.

- Как се промени баскетболът в България в последните 10 години. Защо залите вече не се пукат по шевовете, какво отблъсква феновете?

- Честно казано, не знам. В момента първенството е много интересно. Преди 10 години най-силните отбори бяха Левски, Лукойл, Рилски и Балкан. Сега обаче виждаме, че всеки може да победи всеки. Не знам защо има такъв отлив, но е подобно и по футболните стадиони. На много малко места се събира голям брой публика, но се надявам това да се промени, защото е много важно за спорта. Като има фенове в залата адреналинът е съвсем различен, отколкото при 200-300 човека.

- Защо не продължи кариерата си в чужбина?

Нямах такава оферта, на която да се спра и да кажа: "Тази ще е!". Предложенията са били почти същите като тук или малко по-добри, което за мен не си заслужава. Ако не ти дадат, например, двойно възнаграждение, не си заслужава. Поне моето мислене е такова. Ако трябва да ходиш в чужбина, трябва да отидеш за пари, иначе няма смисъл.

Още от Баскетбол

Виж всички