Нася Димитрова: Волейболът е моята първа любов, моите сълзи, моята професия...

В рубриката на Мария Филипова „Звездите споделят“. Днес ще ви запознаем с историята на Нася Димитрова. Как, кога и защо избра любимата ни игра.

Кога и как започна да се занимаваш с волейбол?

Когато бях на 12 год. първият ми треньор Илия Жеков (бивш треньор на баща ми) ми предложа да опитам и след 5 път разбрах, че този спорт ме влече и така и до днес.

Помниш ли първия си мач?

Да.Това беше незабравим спомен, защото бях доста напрегната и уплашена. Играхме в град Царево срещу местния отбор.

Как оценяваш сезона си в Румъния и какво е твоето мнение за нивото там?

Според мен се справих на ниво предвид пандемията, неяснотите относно формата, трудностите в подготовката поради различни забрани и ограничения. Бях в отбор съставен от нови състезателки, с които трябваше да се опознаваме и нагаждаме, различни националности и с различен манталитет. Независимо от трудностите постигнахме целта поставена от ръководството, а в личен план мисля ,че допринесох доста за доброто представяне. Като ниво първенството не е лошо, играят доста чужденки, мачовете са оспорвани и тайно се надявам един ден и нашето женско първенство да е на тяхното ниво, за да може да израстваме и играем в Родината си и нашите фенове да ни подкрепят тук у дома.

Нася Димитрова и Мария Каракашева с бронзови медали в Румъния

Къде се чувстваш по-уверена, на блокада,или в нападение?

Уверана се чувствам във всички фази на играта. Винаги има върху какво да се работи и всекидневно се старая да израствам във всеки компонент, по време на тренировка давам всичко от себе си за да подобря представянето си.

До колко ти помага дадената информация по време на мач, за да бъдеш по-успешна?

Винаги се вслушвам в указанията на треньора ми.Той е човека, който най-добре вижда нещата отвън и може най-добре да коригира моите действия на терена.

Вече натрупа достатъчно опит, но има ли компонент от играта в който искаш да подобриш своето представяне?

Всеки компонент се старая да го подобрявам всекидневно. Само така бих могла да се надявам да подобрявам представянето си.

Как приемаш загубите, какво научаваш от тях?

Аз съм максималист и всяка загуба я приемам доста тежко. След такава среща гледаме видео с треньора ми и анализирам всичко, което се е случило, за да мога да коригирам грешките си.

Какви качества трябва да притежава според теб, добрия централен нападател?

Според мен, трезв поглед и вяра. Трябва да има пълна мобилизация и да не се подценява дори и наглед най-елементарната ситуация.

Твоя топ 5, на поста на който играеш?

Във всяка свободна минута, която имам непрекъснато гледам волейбол от различни първенства. Нямам фаворит или любимец, харесвам много състезатели които играят на различни позиции и се старая с тях да си сравнявам часовника.

Как се настройваш преди мач, имаш ли някакъв ритуал?

Да.Много обичам да слушам музика, различна според моментното ми състояние за да се успокоя и наглася за предстоящата среща. Е, имам и нещо много специално, но то си е моята малка тайна.

Следиш ли първенствата в Европа и къде би искала да играеш?

Да, и не само в Европа. Волейбола е моята професия и се старая да се запознавам с всичко около играта.Винаги съм искала да играя в отбор с амбиции и с треньор, който би ми помогнал за моето израстване. Конкретни предпочитания нямам за държава, но и аз като повечето ми колеги мечтая за топ първенствата по света.

Очакванията ти за тежкото лято, което се очертава за националния отбор?

Да играя в националния отбор за мен е кауза, отговорност и огромно признание и затова няма леко лято. Знам, че тази година ни предстои домашно Европейско и отговорноста е много голяма, но съм убедена, че треньорския щаб ще ни подготви по най-добрия начин и аз с моите колежки ще направим едно перфектно представяне. Вече го показахме, създадохме много добър колектив, воден от страхотен професионалист и това ни задължава да зарадваме нашите фенове.

Какво мислиш за популярността?

Популярността е нещо много хубаво, но и нещо много задължаващо.Не бих казала за себе си,че съм много известна, но благодарение на спорта доста хора ме спират и говорят разни неща с мен. Това понякога ме ласкае, но и доста ме натоварва,защото много внимавам за моя изказ и поведение, особено когато около мен са деца, които попиват всичко от нас.

Кое е най-хубавото и интересно място на което си била?

Благодарение на професията ми имам възможност да пътувам много на известни и уникални места.Опитвам се да видя колкото се може повече и да събера много и различни впечатления. Всяка култура и всяко място е оставило дълбок спомен в мен, но моето място е там където са моите любими хора. А и съм голяма родолюбка, така че за мен България си е най-хубава.

Разкажи ни някоя забавна случка, от престоя ти в чужбина, която няма да забравиш никога?

Случки много предвид многото пътувания и различните моменти.Всички са незабравими по своему. Може би комична беше, когато бях в Турция, трябваше да пътуваме след тренировка директно за Айдън с багажа. Когато Гери ме видя , че не нося никакъв багаж тръгвайки за тренировка, тя беше в шок, а аз в паника, че съм се заблудила. Но бях подготвена и не закъсняхме.

Знаем, че майка ти е народна певица, баща ти е музикант ти също обичаш фолклора и българските традиции, можеш ли да излезеш спокойно на сцена и да изпееш някоя песен, и коя е любимата ти песен?

Пеенето съм го оставила на професионалистите в моето семейство.При тези музикални родители, които страшно много обичам и съм и благодарна за всичко не се наемам и нота да изпълня. Наслаждавам се на техните изпълнения, както и на други фолклорни изпълнители, но това не е моето, макар че като малка основната ми мечта на мен и майка ми беше да стана певица и да наследя нейния талант. Харесвам българския фолклор и традиции, с които съм възпитавана, но не е и да пея, освен ако не съм сама или в компания и е много забавно. На сцена да изляза нямам никакви притеснения и страх, защото нашата професия е такава, че ние непрекъснато сме на сцена, но нека сцената е според професията на човек, там където е най-добър. Имам много любими народни песни, не е само една. Но тъй като съм голяма родолюбка, моята любима българска песен е „Хубава си моя горо“ ,която ме прави горда,че съм българка.

foto:fivb.com

Ако имаш неограничен бюджет, и можеш да промениш само едно нещо за българския волейбол, какво щеше да е то?

Да виждам осветени и отоплени зали, приветливи площадки пълни с усмихнати деца, всяко облечено в своя екип наслаждавайки се на играта.

За какво мечтае Нася Димитрова?

Мечтая …. за здраве но не само за мен, а за всички. Да свърши тази ужасна пандемия и отново да бъдем свободни от правила и ограничения. Много мечтая тази година във България да вземем медал от Европейското пред една пълна зала. За здраве, за мен , моето семейство, приятели и всички хора по света. За един нормален, спокоен живот, да имам достатъчно както аз, така и другите хора. Нито повече, нито по-малко. Да не сме алчни, да сме по-добри и да си помагаме взаимно.

Продължи изречението— Волейболът е…

Волейболът е моята първа любов, моите сълзи, моята професия и нещото което ме кара да се чувствам оценена.

VolleyComment