Мартин Петров: Ще се опитам да помагам на Бербатов и да му бъда от полза

Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи втора част от специалното интервю, което Мартин Петров даде за предаването преди обявяването на новината, че славното крило влиза в екипа на кандидата за президент на БФС Димитър Бербатов. В нея Футболист №1 на България за 2006 г. и автор на единственото попадение за националния ни отбор от последното ни участие на голям форум – Евро 2004 в Португалия коментира състоянието на родния футбол. 

Марто Петров: Имам идея да започна работа в някой от клубовете, в които съм играл

- Марто, като се замислиш за кариерата си, къде ти беше най-трудно - Швейцария, Германия, Англия, Испания?

- Във всеки един клуб ми беше трудно. Какво нещо е животът – баща ми, бог да го прости, ми казваше: „Учи тези езици! Стига си ритал тази топка!“ И гледай как се завъртя колелото – обиколих всички държави без да знам един език. Ето това беше най-трудното.

- В Швейцария беше първият ти отбор зад граница - как се оправяше там?

- Говореше се на френски. Хайде, от английски нещо си подочул в училище, но френски… Даже не мога да си спомня дали някой въобще говореше английски. Май единият физиотерапевт ми помагаше, а и помощник-треньорът беше македонец. Имаше и един сърбин в отбора, където и да отидех, все сърби имаше. Това е първата пречка, с която се сблъскваш. Затова нека отправя един апел към младите, които искат да излязат и наистина имат качествата, дай боже, пожелавам им го, но нека научат колкото се може повече езици. Това ще им е от полза.

- Но да не стане само езици, без футбола.

- Трябва да вървят ръка за ръка. Футболните термини всеки ден ги употребяваш, чуваш ги, те ще се научат бързо. Хората оценяват, когато се опитваш да говориш езика. Ясно е, че говориш фалшиво, бъркаш думи, глаголи. Понякога ти се смеят, но вътрешно го оценяват. Младите да знаят, че това ще е първата трудност, с която ще се сблъскат.

- Но пак да подчертаем – при положение, че са добри футболисти.

- Да, но в днешно време има отбори, за които смятаме, че не са чак толкова добри и талантливи, но с енергията и себераздаването си, успяват. Има го и това. Вече следващата трудност беше различна страна, различни условия, различен манталитет, футболисти, лига, Висша лига, Ла Лига… Това са вече нещата, с които се сблъскваш от професионална гледна точка.

- Коя година като футболист беше най-успешна за теб?

- Честно да ти кажа, не съм се замислял над този въпрос.

- Когато стана Футболист на годината?

- Може би най се открояват класирането ни на европейско, както спомена, Футболист на годината, въпреки че, честно казано не очаквах. Все пак тогава бях контузен почти пет месеца, а и Бербатов играеше много силно в Англия, Стилиян също. Няма някаква силна година, която да ми се откроява. Може би някакви моменти.

- Вървим към края на хубавите спомени на един от най-добрите ни играчи, защото се потапяме в родната действителност.

- Така, разговорът приключи!

- Моля те не го приемай толкова тежко! Седем години си извън терена – защо футболът ни изпадна в такава криза?

- Едно предаване ще ни стигне ли? Няма да открия топлата вода – работата по клубовете, детско-юношеските школи, самото отношение на футболистите към тренировъчния план, режимът им, самото управление на футбола, футболни президенти, Футболен съюз, всичко това заедно. Следващ фактор – това са футболистите, които имаме в момента. Трябва да се опитаме да ги подкрепяме. И на мен не ми е приятно, че за 10 минути ни вкарват три гола. И добре, че спряха! Не съм вътре в отбора, имат си треньорско ръководство, те си знаят какъв им е бил замисълът предимно за този мач или за следващия, но трябва да разберем, че това са ни футболистите. Знам, че сега е лесно да се мачка, защото и аз съм бил в националния отбор и знам какви критики сме търпели, много по-големи критики, отколкото сега. Трябва по някакъв начин тези футболисти дори и да нямат необходимата класа засега, надявам се да се развият някои от тях, да покажат, че с хъс, себераздаване могат донякъде да се противопоставят на тези отбори. Швейцария е добър тим, но не е някакво страшилище. Според мен, ако бяхме излезли малко по-освободени, ако се бяхме опитали поне в първия мач на собствен терен… Ясно, че публиката ни липсва, особено на нас със сигурност. А ние се предадохме и едва ли не си викахме: „Дано да паднем с по-малко.“ Не може така! Виждате Исландия какво направиха преди години. Кажи ми едно име от Исландия, аз не се сещам! Македония бие Германия, класира се на европейско, а знам само Пандев. А Косово колко точки имат в последните 2-3 години, откакто се създадоха като отбор? Те събират повече точки, отколкото ние в групата.

- Но и къде играят футболистите им…

- Да, но не са световноизвестни звезди. Ето, сериозно, от Македония не се сещам за друг, освен Пандев, който е на 38 години. Това най-много ме боли като човек, който винаги това се е опитвал да играе на терена, да се раздава, често съм прегарял и това ми е коствало картони и излагания по терена, но това ми е бил хъсът. В момента в определени мачове го няма. А в двубои, в които го загатнат, веднага се постига резултат. Ето със Северна Ирландия беше слаб мач и за двата отбора, но там повече се бореха, имах чувството, че повече влизат в единоборства. Слаб мач, нямаше положения. Можеше и те да ни излъжат, можеше и ние да ги излъжем до последната минута. По принцип така е във футбола. Можеше Митко Илиев да я вкара накрая и щях да съм най-радостен, но не стана. Нека се опитват да се раздават, защото в крайна сметка стигаш до мач с отбор, който е по-класен от теб и каквото и да направиш, когато е по-класен от теб, те бие. И аз съм участвал в срамни резултати, за съжаление. Но това е – пристига по-класен отбор, нямаш и ден, нямаш късмет и те бие. Но си се опитал до някаква степен да се противопоставиш, а не едва ли не да се предадеш. Няма как да стане.

- Болно ли ти е било, че са ви критикували? Примерно, връщате се от европейското първенство в Португалия и хората като че ли не оценяват, че България все пак е стигнала до голям форум.

- На никой не му е било приятно. Колкото и да казваме, че не четем и не слушаме, а едно време се четеше повече… Мен болното ми е било не толкова от критиките, нормално е като ти вкарват гол след гол, не може да искаш позитивни неща, болно ми е било от това, че някой обижда и съм го казвал милион пъти. Когато е имало градивна критика, когато някой е изявявал мнение в медиите, че може би е трябвало да играем така, че аз съм играл слабо, нормално е, всеки има право на мнение. Но не да обиждаш лично. Да не споменавам примери, имало ги е… Това ни е било болно и ни е обиждало, защото наистина сме давали мило и драго националният отбор да върви напред. Това, че не се е получавало, в крайна сметка такива са били времената. Опитвали сме и смятам, че винаги във всяка квалификационна група, дали за европейско или за световно, не ни е достигало малко, за да се класираме. Винаги до 2-3 кръга преди края на квалификациите сме имали шанс да се класираме. За съжаление, сега минават първите 3-4 кръга и вече нямаш шанс. Това е разликата. Искам момчетата наистина да се себераздават, да горят на терена и това ще го оценим и вие като фенове, и ние като бивши играчи. Рано или късно, когато правиш това, ще има успех.

- Откъде трябва да дойде промяната? Кой да я направи тази промяна, за която непрекъснато се говори толкова години? Наближава ли Конгрес, всеки казва, че трябва да се обърне внимание на детско-юношеския футбол, но минава Конгресът и всичко се забравя.

- Това е лошото. Донякъде може би е свързано и с политиката. Всеки обещава, минават изборите и си остават обещанията. Може би така е и с футбола, което не е правилно. Като обещаеш нещо, все пак трябва да го изпълниш. Промяна е ясно, че трябва да има. Кой и как ще я направи и какво смята да прави е отделен въпрос. Все още нищо не сме видели и чули. Смятам, че промяна трябва да има, защото преди малко изброихме факторите и националният отбор ни е огледалото. А и на клубно равнище, освен Лудогорец, а и той в последните години боксува. Така че какво правим? Трупаме негативи, не можем да съберем и необходимите точки. Когато започнат мачовете за Лига Европа или за Шампионска лига, започваме от някакви кръгове, където за да достигнеш до елиминационната фаза, трябва да изиграеш 10 мача. От юли месец започваш да играеш. А това може да се промени с трупане на победи, трупане на точки, за да може да се издигаме в ранглистата.

104

- Ще се спаси ли твоят пръв отбор Ботев (Враца) от изпадане?

- Пожелавам им го от все сърце! С кмета се познавам лично, дава мило и драго за отбора, вече колко години Ботев (Враца) е в „А“ група. Смятам, че показва стойностен футбол за стандартите на българското първенство. Взимат и опитни, опитват се да налагат и млади играчи. Разбира се, не разполагат с бюджета на някои други отбори. Опитват се с опитни и с млади играчи под наем от т.нар. наши грандове, които не им дават възможност. Надявам се, стискам им палци! Трудно е, доста се завърза битката отдолу, в крайна сметка времето ще покаже.

- Има ли полза от чужденците, които играят в българското първенство? Питам те, защото почти цялата ти кариера премина в чужбина. Навсякъде си бил чужденец, знаеш какво е било отношението към теб. Какво трябва да покаже чужденецът, който играе в България?

- Както аз, така и Стилиян, така и Бербатов, така и другите момчета, които са се сблъскали и дълго време са играли в чужбина, знаят за какви изисквания става въпрос към нас. Все пак да не забравяме – да, чужденец си, колкото и да е, винаги имат едно наум. Българин си, не си сърбин, не си бразилец. Не идваш от някаква световна футболна сила, за да си кажат „уау“ и да имаш някакъв кредит на доверие. Трябва да си го извоюваш със страшно много труд и най-вече да си постоянен, защото при едно най-малко колебание, сме усещали всички ние, веднага си леко вън от състава. Но с качествата и с труда, който полагаш, отново се връщаш. Това е хубаво, в крайна сметка така се изграждаш, така се каляваш. В България лошото, което ми прави впечатление е това – Лудогорец – ЦСКА играха преди няколко кръга и от 22 футболисти, имаше един българин. Националният селекционер Ясен Петров на трибуните гледаше примерно как Десподов загрява. Неприятно е това, но винаги съм казвал, че ако се взимат наистина класни чужденци, които да правят разликата, както смея да твърдя, че ние в определени моменти сме го правили в нашите отбори, съм „за“, защо не, вдигат класата. Но когато взимаш чужденци, само и само защото е чужденец или не си 100% убеден, че той ще ти свърши работа, но примерно е минал през Барселона или през ПСЖ в някакъв филиал, втори отбор, това е било преди 4-5 години примерно. И ти го взимаш и очакваш да направи някаква разлика! Даваш му хубав договор, идва момент, в който решаваш, че този играч не става, но какво правиш, когато си подписал с него за 3 години? Същевременно юноши и деца, които вече са достигнали нивото, могат и трябва да се сблъскат с българския футбол, не им се дава шанс. Или им се дава шанс в един или два мача. Много добре знаем, че особено юноша, момче на 17-18-19 години още не е изграден като футболист, тепърва се сблъсква с българския футбол, с българската действителност. Едно е да играеш в юношеските групи, друго е в българския футбол, на каквото и ниво да е, в каквото и състояние да е, ти се сблъскваш с мъжкия футбол. Викне ти някой, подвикне ти някой съотборник, ти се стъписаш. След първия, втория мач, той не става. Няма как – трябва да се дава шанс на тези момчета. Особено отбори от средата на таблицата, от „златната среда“, които не играят за нищо. Трябва да се дава шанс на тези момчета, защото това е бъдещето. Нека не ми казват, че нямаме таланти! Аз съм убеден, че има! Просто трябва малко повече да се разчита на тях. Какво правим – взимаме чужденци и казваме, че ще атакуваме Шампионска лига или Лига Европа. Но идват юли и август квалификациите и те отстранява някакъв македонски или албански отбор, който не сме го и чували. Какво правиш после с този отбор? Какво гониш? И другата година почваш да правиш нов отбор. За мен това не е правилно, това е лично мое мнение. Има си ръководители, нито съм близо, но не мога да разбера защо е тази политика. И тя не е от една или две години. Нямам нищо против чужденците, стига да са наистина качествени, както примерно проектът Лудогорец в близките години направи. Там се взеха качествени чужденци и затова имаха успехи. За всички ни е ясно, че се вложиха много пари, не знам и там по каква методика работят, но се вложиха много пари, взеха се класни чужденци, класни треньори и резултатите не закъсняха.

- Защо според теб дербито Левски – ЦСКА загуби блясъка си? Навремето имаше по 40 хиляди зрители, а сега все едно такъв мач не е съществувал.

- Това, което изброихме – може би нивото на футбола…

- Смятал ли си някога, че Левски ще се бори за оцеляване?

- Изпадна в неприятна ситуация, но това е винаги, когато разчиташ на един човек да издържа клуба. Това също е политика – винаги трябва да имаш едно наум, когато не дай си боже нещо такова се случи, за да може да реагираш и по някакъв начин отборът да не изпада чак в такова състояние. Примерно, както са сега спекулациите и слуховете, че Гриша Ганчев обяви, не знам и там какво ще се случи. Защото ако той наистина се оттегли, смятам, че и ЦСКА може да изпадне в такава ситуация. Кой ще поеме тези разходи на тези футболисти и издръжката на клуб, което не е малко? И който да обича клуба. Подкрепата на феновете винаги ще я има, защото имат фенска маса и двата клуба, но блясъкът се изгуби точно заради тези проблеми, катаклизми, смяна на футболисти, треньори, ръководства. Може би публиката вече се отдръпна и останаха най-крайните и верни привърженици на двата отбора.

Бербатов: Това, което се случва, е подигравка с нашия любим спорт, светът ни се смее

- Смяташ ли, че твоят приятел Димитър Бербатов има шанс да стане президент на БФС при положение, че има Конгрес, защото смятам, че по-скоро националите ни ще се класират на световно първенство, отколкото да станем свидетели на такъв форум, който непрекъснато се отлага?

- Да се надяваме в най-скоро време да се обявят някакви кандидатури, за да може и хората по клубовете да видят кой какво ще предложи, какъв план на развитие ще има за въздигането на българския футбол. Дали ще стане той, дали ще е някой друг, ще видим. Откъм Конгреси и аз не знам какво става, кой ще е легитимен, кой не е, дали ще има, дали няма, а и не съм запознат с правото в България. Но при положение, че на 25 юни трябва да има Конгрес и Изпълкомът трябва да го гласува, защо не го направят легитимен? Защо в тези времена трябва да се харчат излишни пари и след шест месеца да правим нов? Окей, ако февруари си е редовният, тогава знам ли, да си остане за февруари. Не знам, опитвам се по някакъв начин да си го обясня, защото това е голямо събитие, трябва да се наемат служители, зали, трето, четвърто, клубовете да дойдат да гласуват, всичко това са разходи. А в днешно време не смятам, че е толкова необходимо. Тези разходи могат да се хвърлят в построяването на терен, на подпомагането на детско-юношеските школи и т.н. Знаете от какво имаме нужда и може тези пари да отидат в тази насока според мен.

- Какъв съвет би дал на Бербатов, ако стане президент? Ще се опиташ ли да му кажеш нещо от това, което коментирахме?

- Разбира се, че с каквото мога ще се опитам да му помагам и да му бъда от полза. Оттам нататък вече, смятам че той е достатъчно ерудиран, видял е и се е сблъсквал, но е съвсем различно. Едно е да си играч, едно е да си треньор, едно е да си ръководител на българския футбол. Смятам, че много добре го знае и го оценява, знае, че ще се сблъска със страшно много трудности, проблеми и препятствия.

- Чуваш ли се с „третия кон от каляската“ Стилиян Петров?

- И с него поддържаме връзка, да. Нормално е да си говорим на тези теми, не ни е приятно. Чухме се след мача с Швейцария и говорихме един час, ухото ми заглъхна. Коментираме и ни е неприятно, чудим се защо така се получава, коментираме и темите за БФС – кой ще стане, дали ще се промени нещо, дали няма, дали можем с нещо да помогнем. Сега всички едва ли не си викат – тези си живеят в чужбина, гледат си живота. Хубаво де, но това са си лични работи, които сме си ги изградили, извоювали, изкарали. В момента всеки преценява в личен план къде да живее и какво да прави. Оттам нататък вече с течение на времето и завъртането на колелото, всеки ще поеме по някакъв път, свързан с футбола, със сигурност. Кой, как и по какъв начин - бъдещето ще покаже.

- Ти как се виждаш след три години?

- Не знам. Виждате тези времена как се менят и не се знае другата седмица или месец какви ще се рестрикциите. Няма как да ти кажа след три или след пет години какво ще е. Да се надявам, че ще започна да се занимавам с футбол. Знам, че отначало ще е трудно, тъй като това е ново поприще – дали ще е треньор, дали ще е някакъв пост, каквото ще да е. Надявам се да започна в скоро време и да започна да се сблъсквам и с тези проблеми, за да мога и там да почна да се калявам. Както като футболист изпитвах трудности, така и сега като някакъв вид орган – треньор, ръководител, каквото ще да е.

- Кое е най-голямото разочарование, което си претърпял в живота?

- Най-неприятното е контузията, говоря като спортист.

- А като човек?

- Имало е моменти, в които определени хора, които си смятал за близки до теб, са те подлъгвали, предавали. Но не съм човек, който злобее. Изживявам го, но никога няма да тръгна да ги хуля или по някакъв начин да им връщам. В крайна сметка те си преценяват.

- Кое е първото нещо, което ще направиш, когато се прибереш в къщата ти в Мадрид?

- Разбира се, да видя семейството ми, все пак една седмица не бях там, всичко окей ли е вкъщи. Ще отделя време на семейството, ще вечеряме заедно, ще изпием по чаша вино, ще дискутираме и така. Децата ще ги видя как са, те са уникални, развиват се по прекрасен начин. Да са ми живи и здрави, пожелавам успех във всяко едно начинание в този труден живот, защото тепърва започват да се сблъскват на тази възраст.

Следвай ни: