Стефан Цветков: Привлякъл съм над 10 милиона лева за българския тенис

Стефан Цветков: Привлякъл съм над 10 милиона лева за българския тенис

Стефан Цветков-младши или Малкия Цъф вероятно е роден с ракета за тенис в ръка. Както и сестра му Борислава. Стефан Цветков-старши е сред емблечатичните имена на родния тенис. Големия Цъф е в националния отбор от 1959 до 1966 г., многократен призьор от държавните първенства, два пъти шампион на двойки с Цветан Цолов. Играе на 3 балканиади, има призове от 5 спартакиади. Води националния отбор за King’s cup (европейско зимно първенство) и в състав Любен Генов, Божидар и Матей Пампулови и Любомир Петров тимът ни побеждава Румъния в Букурещ с Флорин Съгърчану и Югославия в Загреб със Зоран Петкович. Цветков-старши прави сериозна треньорска кариера в Кипър, а преди това е капитан и на отбора ни за Купа „Дейвис“ - по-късно на същата длъжност е и Малкия Цъф. Старши среща бъдещата си съпруга Благовеста на кортовете на БСФС. Ето разказа на Цветков-младши:

Стефан Цветков - Цъфа: Системата на глобалния тенис е нестабилна
Стефан Цветков - Цъфа: Системата на глобалния тенис е нестабилна

- От бебе съм по кортовете. Подавал съм топките на много турнири. Пред очите ми е играта на Томас Емрих, Тадеуш Новицки, Лео Палин, Ян Норбек, Бобо Живойнович... Живял съм с това. Като се сетя - настръхвам. Имах една кутия топки „Пени“ у дома. Често ги миришех. Харесваше ми тази миризма на топките. Всичко това, разбира се, е покрай баща ми, а и майка е играла тенис също. Имаме самочувствието на истински кореняци софиянци. Всеки град трябва да има местен патриотизъм. За града, за махалата, за приятелството - много истински чувства, но през годините сякаш се позамазаха.

След редица успехи на двамата със сестра ми във всички възрастови групи на корта в семейството взехме решение – Борислава първа отиде в САЩ със стипендия. Когато изкарах военната служба в „Левски“, заминах и аз. Адаптацията продължи доста. Успях да направя доста познанства и приятелства. Пет години учих и играх в два университета. Започнах да следвам бизнес, после и политически науки. Университетите са „Айова стейт“, където професор е бил Джон Атанасов, и „Минесота“. Всяко лято по 8 седмици играех в германски клубове. Помагах си финансово и направих сериозни контакти и там. Имаше период в Америка и Европа, през който работих в „Кока Кола“ и други големи компании..

Бях лидер на отборите си и в САЩ, и в Германия, където вкарах тима на Хойлимбург от пета в трета лига. Тенисът е индивидуален спорт, но аз винаги съм бил отборен играч.

Дойдох си в България и в дискотека „Ялта“ най-добрите тенисисти тогава ми подхвърлиха защо не опитам да стана капитан за Купа „Дейвис“. Това беше детска мечта. След три месеца процедура се случи. Дойдоха треньори и ми казаха да поискам заплата. 500 лева! Каква заплата бе, хора? Годината е 1997-а. Не спях по цели нощи, мислех. Голяма емоция и голяма гордост. Направихме първите лагери в чужбина - Кипър, Гърция, Америка, всичко платено с частни средства. Обличах отбора, играчите имаха договори – за ракети и с клубове в Германия. Тенисистите пътуваха и играеха навън. Работихме с Орлин Станойчев, Милен Велев, Иво Трайков, Иво Братанов, Радослав Лукяев, Тодор Енев, Димо Толев, Илия Кушев... Водил съм по 12 души на лагер. Мой приятели са идвали с доста пари в брой по време на хиперинфлацията да платят сметката. Трудно беше, но емоцията бе невероятна.

Станахме втори, трети в Европа – тези първенства вече ги няма. Победихме Чехия с Радек Степанек и с капитан Явор Навратил – до ден днешен капитан за „Дейвис“. Да не говорим за победите над Словакия с Мирослав Мечир капитан, Словения, Гърция... Направихме хубав рейд. Взехме по 500 лева и бяхме щастливи.

Към края на третата година вече имаше голямо разминаване между моята визия за развитието и необходимостта да се побутнат все пак малко нещата и от федерацията... Абсурд. Започнаха неразбирателствата. Разбрах, че в България като малък пазар нещата се случват много по-трудно. Отидох в частния сектор. С един колега и приятел направихме клуб. Той беше голям запалянко на тениса – Пламен Минчев, лека му пръст, който много помагаше на тениса десетилетие преди това. Видях отстрани колко са зле нещата във федерацията. И започнаха хора, които са вътре, да ме търсят... Така се стигна до 2004 година, когато Минчев стана президент, а аз вицепрезидент. После го наследих на поста, та досега...

Вдигнахме бюджета на федерацията четворно в частта от частния приход. От министерството днес парите са около 700 хиляди лева. И въпреки това при комерсиалната промяна и насоченост на новите клубове – съвсем нормална между другото, оставя дупка в развитието. Всичко виси във въздуха – долу са родителите и треньорите, доста от които не знаят как се правят нещата. И горе федерацията трябва да покрива всичко – няма как да стане. Като президент на БФТ съм привлякъл много спонсори, помогнал съм за много уайлдкарти, за много посещения на млади състезатели в чуждестранни клубове, академии, университети... Да не говорим, че за тези години над 10 милиона и половина лева съм докарал в тениса извън държавното финансиране. И пак нещата не вървят така, както ми се иска - нямаме структура. Тя, структурата, тръгва отдолу – от клубовете. Когато повечето клубове са слаби, има и неангажираност на общината, проблеми с материалната база, липса на специалисти, които да развиват самите клубове. Хубаво е, че министерството прояви разбиране в тази ковид обстановка. Увеличените двойно пари за развитие на клубовете за 2021 година - това е тестът. Дали всеки клуб ще направи точните инвестиции или ще си ги похарчи...

Комбинирам бизнеса с доброволческата работа във федерацията. За съжаление – за добро или за лошо, винаги съм ставал и съм лягал с тениса. Ако бях във ФИФА или УЕФА със същите позиции, които сега имам в световния тенис – щях да вкарвам по 20 милиона долара в България всяка година. Но в тениса просто няма такива пари за развитие.

Николай Кръстев, списание "Спринт"

Още от Тенис

Виж всички